В епизод 3 на турския сериал „Домът, в който си роден, е твоята съдба“ Зайнеп решава да се премести да живее при истинските си родители, за да спази обещанието, което е дала на майка си като дете. Сакине моли дъщеря си да направи едно, единствено нещо за нея. Пътищата на Мехди и Зайнеп отново се пресичат.
НА КРАТКО какво се случва в 4 епизод на „Домът, в който си роден, е твоята съдба“ който може да гледате от 22:00 часа на 10 януари 2022 по Diema Family:
Мехди се съгласява с молбите на майка си да се ожени и решава да се запознае със Зайнеп.
Зайнеп и Мехди много се харесват и разбират отлично. Мехди е съгласен още утре да се ожени за Зайнеп, но тя отказва да се омъжи за него.
Зелиха, майката на Мехди го упреква, че не се е представил добре пред момичето, а от другата страна Сакине, майката на Зайнеп не може да се примири с решението на дъщеря си.
Мехди се съгласява с молбите на майка си да се срещне със Зейнеп.
Емине и Зайнеп са тръгнали към кафето, където трябва да се срещнат с Мехди, когато и се обажда Фарук. Емине я пита, дали няма да му вдигне и я пита, дали наистина го обича. Зайнеп е искрена и ѝ казва, че не знае какво е това любов, но е уверена в това, че има причина, че не му е вдигнала, може майка ѝ да е права и те да не са един за друг…
Мехди седи с приятел в кафенето и чака Зайнеп да дойде.
-Надявам се, че не е някоя самонадеяна, защото веднага ще падне в очите. Или е човек, която по-далеч от своята особа не вижда. Много познавам такива като Зейнеп - казва Мехди
-Но ти не ме познаваш ! – казва някой зад гърба му.
Мехди се обръща и вижда онова момиче, което вече е срещал три пъти.
Двамата са изненадани, когато се озовават очи в очи.
-Ако сега кажеш, че се казваш Зейнеп, мисля, че ще припадна - казва Мехди.
-Зейнеп - представя се момичето и подава ръка на мъжа. -Мехди!
Двамата се гледат очи в очи няколко секунди. Приятелите, с които са дошли, ги оставят насаме…
-Ако знаех, че ти си Мехди, който беше приятел на брат ми, щеше да е по-добре. Всъщност аз малко си спомням от детството ми – казва Зейнеп.
-Не се притеснявай, аз също не си спомням много – отвръща Мехди.
-Ами, такъв е животът. Искам да кажа, че така е трябвало да стане. Как да се спасим от тази глупост? Имаш ли някакви идеи? – пита Зайнеп.
-Майка ми е стара, родила ме е късно, а вчера получи сърдечен удар - казва Мехди. - Наистина? Не знаех, бързо възстановяване – отговаря Зайнеп.
А Мехди продължава: -За първи път се изплаших, след като баща ми почина. Казват, че колкото повече остаряваш, толкова по-хладнокръвен ставаш, но това не е вярно. Без значение на колко години си, ти си оставаш дете на родителите си. Откакто се върнах от армията, те ми търсят жена. Казвам им, че това са глупости, но е важно за майка ми.
-Е, тази тема е важна и за майка ми. От вчера не ме е оставила намира. Постоянно говори за правата на майката и за това, че ще умре, без да доживее да види внуците си – казва Зайнеп.
-Е, разбира се. Изглежда, че са го планирали заедно. Слушам една и съща песен от години – предполага Мехди.
-Дали не може да им купи внуци от пазара – шегува се Зайнеп.
Приятелят на Мехди вижда как двамата със Зайнеп се смеят и решава да им направи снимка и изпрати на майката на Мехди. Виждайки снимката Зелиха е много щастлива, защото Зайнеп много подхожда на сина ѝ.
Мехди казва на Зайнеп, че е съгласен да се ожени за нея още утре!
-Чувствам се в безизходно положение от една страна, мечтите на майка ми, а от друга - моите собствени мечти- казва Зайнеп, а Мехди ѝ отговоря, че първо ще приключи обучението си, а след това ще реши какво да прави.
- Ти не ми приличаш на човек, който би се оженил за момиче, с което се е запознал чрез майка си - казва Зейнеп.
-Романтиката и бракът не са в моя стил. Но животът те принуждава, притиска те в ъгъла. Чувствам се уморен от него и искам всичко да приключи - признава Мехди, а Зайнеп го гледа изненадана след тези негови думи
- А сега ми кажете какво да кажа на майка ми? – пита Мехди.
-Какво смяташ да ѝ кажеш? – също пита Зайнеп.
-Плановете ми бяха прости. Искаше ми се да отида и да й кажа, че момичето е истинска вещица. Че има криви крака, че едното ѝ око гледа настрани и т.н. – отговоря Мехди.
-Планирах същото, щях да кажа на мама, че ще умра, но няма да се омъжа за теб – казва Зайнеп.
-И какво ще правим сега? Не мислех така, когато дойдох тук, но за мен ситуацията се промени малко. Не вярвам особено в съдбата, но трябва да има причина. Божие дело е, да знаеш, защото в тази голяма страна, съдбата ми направи среща именно с теб!
-Аз... съм съгласен с този брак – признава Мехди, а Зайнеп не може да повярва на думите му и го пита, дали е сериозен.
-Можете ли да се шегувам с това? Знам, че това не е много романтично, но искам да се подчиня на съдбата. Ако се съгласиш, ще се оженя за теб утре. Ти също помисли и вземи решение – казва Мехди.
Зайнеп казва на Мехди, че не може да се омъжи за него.
Мехди изпраща Зейнеп до къщата на родителите ѝ.
-Ще завършиш обучението си, ще получиш диплома. Последна година ти е. Тогава ще станеш силна жена. Запомни какво ти казвам! - казва Мехди.
-Колкото и да си повтарям, че съм силна не ми се получава… Просто се преструвам на силна – казва Зайнеп.
-Ти не се преструваш. Ти си силна! – сигурен е Мехди
-Уверен ли си? – пита Зайнеп.
-Разбира се, израснал съм с три жени. Мога да разпозная силната жена – казва Мехди
-Денят беше невероятен! Ти ще си помислиш, нали? – казва Мехди и си тръгва. Зейнеп се обръща към къщата и вижда майка си да стои на прозореца. Сакине се усмихва, убедена, че дъщеря ѝ се е съгласила да се омъжи за Мехди.
Зейнеп решава да изясни създалата се ситуация докрай и тръгва да догони Мехди.
-Мехди, ти се появи в живота ми неочаквано. Днес беше много хубав ден, за първи път някой повярва в мен. Но не знам дали го заслужавам – казва Зайнеп.
-Кълна се, че съм на път да ти се разсърдя. Какво не е наред с теб? Защо винаги обвиняваш себе си? – ядосва се Мехди и ѝ казва, че съжалява, че я е прекъснал и я моли да продължи.
-Не можем, Мехди. Тази сватба... ще се почувствам така, сякаш съм предала собствения си живот. Дори не те познавам. Това същото така е несправедливо по отношение и на теб. Може да си по-смел от мен, но бъди сигурен, че ще съжаляваш повече от мен! Аз имам две различни семейни снимки, на които не знам къде да застана и не мога да мисля за нищо друго -казва Зайнеп.
-Нямаше нужда да ми разказваш всичко това! Аз ще разбера ако ми кажеш не, но аз държа на думата си, че винаги ще бъда до теб каквото и да се случи, казва Мехди, а Зайнеп му благодари, а той ѝ казва, че е невероятна и ѝ пожелава успех и тръгва.
Зейнеп се връща в къщата. Щом прекрачва прага, до нея се появява майка ѝ. -Как мина, дъще? - пита Сакине развълнувано. -Той искаше да се оженим веднага.
-Слава Богу! – отдъхва си Сакине и прегръща дъщеря си.
-Мамо, какво означава това сега? Само защото ме харесва и иска, трябва ли да кажа "да"? Не е ли важно как се чувствам? – не разбира Зайнеп майка си.
Сакине я пита какво е отговорила на Мехди. - Казах, че е невъзможно – отговоря Зайнеп.
-Защо? Не ми ли обеща, че заради мен ще опиташ?
-Майко, опитах. Отидох и се срещнах, но не мога да се омъжа за човек, когото дори не познавам. Мамо, в коя епоха живеем, за Бога? Виж, аз съм тук, с теб съм. Излизам за известно време, но ще се върна. Няма да те оставя – казва Зайнеп, а Сакине сърдита се прибира в стаята си.
Майката на Мехди пита сина си, дали това момиче не го иска или той се държа грубо, за да не го иска?
Действието се пренася в къщата на Мехди. Мъжът влиза в кухнята, където са майка му и сестрите му и го питат как е минало.
-Боже, мамо, отидох да говорих с момичето, но тя не се интересува от мен - казва Мехди.
-Виж я ти нея?! Защо се среща с теб, ако не иска да се омъжи за теб? Защо ще притеснява, моя Мехди? Не е ли това неуважително? – ядосва се сестра му.
-Сестра, моля те бъди по-внимателна! Първо тя не ме е притеснявала, а и има ли правило, според което трябва да харесвам на всички момичета? Няма такова!
-Сине, това момиче не те иска или ти се държа грубо, за да не те иска?
-Да, мамо, да... – казва Мехди и излиза.
Действието на серила се пренася във вечерта в дома на истинските родители на Зайнеп. Зейнеп получава съобщение от годеника си: "Защо не дойде на срещата и не отговаряш на обажданията ми. Надявам се, че имаш основателна причина?“
"Фарук, не се чувствам добре. Ще ти се обадя по-късно. Ще се радвам, ако проявиш разбиране към мен. Остави ме за малко, моля те." - отговаря Зайнеп като следва майка си в трапезарията.
-Мамо, не прави така! Ти ми каза да се запозная с него и аз го направих. Седнах и поговорих с него, но не мога. Трябва да завърша университета и да си намеря работа. Сега не е моментът да се женя !– казва Зайнеп.
-Но ти каза на Фарук "да" - напомня Сакине с обидена физиономия и продължава да нарежда: - Какво има той, което Мехди няма? Точно обратното. Мехди е по-добър от Фарук!
-Мамо, ако Фарук ме беше попитал насаме, нямаше да му кажа "да". Това няма нищо общо с Мехди. Искам просто да си стъпя на краката – обяснява Зайнеп
-Мехди ли ти пречи? Той ли ти каза да не завършваш училище? Че не трябва да работиш? Истинският ти проблем съм аз, дъще. Отхвърляш Мехди, защото аз го избрах за теб – обидена е Сакине, а Зайнеп ѝ казва, че не трябва да говори така, че не е права, но тя продължава -Мислеше си, че като се срещнеш с Мехди, майка ти ще забрави? Точно както Нермин, и ти ме гледаш отвисоко! – обвинява Сакине дъщеря си.
-Мамо, моля те, не можеш да говориш така - казва Зейнеп.
-Не дойде ли да живееш при мен, за да ме утешите? Едва дойде, а вече казваш, че си тръгваш. Смяташ, че те е отгледала Нермин, но знаеш ли колко много неща пожертвах за теб. За да си щастлива, аз бях нещастна. За да не те докосне баща ти, аз дадох живота си. Един живот! – не се спира да ударя по съвестта на дъщеря си Сакине.
-Майко, нищо не е било напразно. Когато започна да работя....
-Няма да промениш съдбата ми – обидена е Сакине.
-Аз ще променя съдбата на всички нас. Скоро ще завърша обучението си и ще си намеря работа. Нямам нужда някой да се жени за мен – казва Зайнеп.
-Фарук ще те вземе и ще отидеш в друга държава – не се спира Сакине.
-Мамо, ти също ще дойдеш с мен. Ще бъдем заедно – предлага Зайнеп.
-Ще се изгубя на място, което не познавам! Слушай, не ти казвам, че трябва да станем богати. Просто искам да сме семейство. Искам да видя внуците си, преди да умра. Искам да им дам това, което не съм дал на теб. Моля те, върни се у дома. Могат ли Фарук и Нермин да бъдат семейство за теб? Те са различни, имат различна храна, обичаи, навици и всичко останало. Работих за тези хора в продължение на много години. Там няма да намериш спокойствие. Ти не си като тях, не може и да бъдеш. Корените ти са тук, Мехди е най-добрият ти шанс! Знай, че съдбата ти е предначертана, дъще! – казва Сакине.
Зайнеп казва на майка си, че Нермин също и е майка и тя много я обича!
-Мамо, знам, че те боли, но майка Нермин също ми е майка. Те правеха всичко за мен! Трябва ли да ги оставя сега без благодарност за усилията им? Не мога просто да остана тук и да ги оставя сами. Аз много ги обичам! - казва Зейнеп заявява.
-Ако те обичаха, щяха ли да те отделят от истинските ти родители? Дали щяха да ти отвлекат оттук? Ти беше тяхната играчка, която те галеха и обгрижваха. Играчка, с която госпожа Нермин може да се похвали пред приятелките си. Ако наистина те обичаха, нямаше ли да ти дадат фамилията си? Отгледали са те, за да бъдеш тяхна наследница. Сега техният дълг е изпълнен!
Мамо, опитай се да разбереш, че те също са мое семейство – моли Зейнеп.
-Днес или утре ще разбереш дали са твоето семейство. Нермин е по-добра от мен и ти си израснал си с нея и винаги си я слушал. Направил си това, което тя ти е казала да направиш. Сега Сакине ти предлага, да си създадеш семейство, да си имаш дом и да се омъжиш за Мехди. Да, и отново Сакине е лошата... – казва Сакине и обидената напуска стаята, а Зейнеп избърсва сълзите си от бузите.
