В епизод 129 на турския сериал „Домът, в който си роден, е твоята съдба“ Сакине идва в компанията на Зейнеп. Гюлбин е шокирана от неочакваната поява на майка си. Али Раза и Султан се канят да разкрият чувствата си…
НА КРАТКО какво се случи в епизод 130 на турския сериал „Домът, в който си роден, е твоята съдба“, който може да гледате от 22:00 часа на 5 юли 2022 по Diema Family:
Зайнеп след посещението на Сакине в компанията, разказва на Несрин за детството си, за сестра си Гюлбин, за страховете на майка си.
Баръш не е сигурен в чувствата на Зейнеп и споделя с Нух.
Мелтем, любовницата на бившия мъж на Нермин казва на Тарък да оправи нещата с Нермин, като я съблазни, за да ѝ вземе акции в компанията.
Зейнеп и Баръш най-накрая се срещат и си обясняват, един на друг какво е станало. След което Зейнеп щастлива му показва къщата, която е избрала за тях.
Вижте повече
„Домът, в който си роден, е твоята съдба“ еп.131 (DiemaFamily) какво ще се случи
Зейнеп си избира сватбена рокля. Сакине е шокирана, когато разбира, че след сватбата си с Баръш, Зайнеп не иска тя да живее с тях. Вижте още...
Зейнеп и Гюлбин си говорят. Зайнеп ѝ казва, че иска да започне възможно най-скоро с подготовката за сватбата. Да се преместят с Баръш заедно в тяхната къща и да се събуждат щастливи.
-И двамата сте готови за това - заявява Гълбин.
-Да, готови сме, но... мама Сакине още не е готова, затова не ѝ казах – обяснява Зейнеп.
-Защо не ѝ каза? В края на краищата, това не е нищо неочаквано, нали? Дъщеря ѝ се омъжва, очевидно е, че ще има собствен живот – заявява Несрин.
-Да, така е, но мама Сакине е малко странна, малко различна. Тя постоянно се страхува да не остане без мен. Тя много се страхува да не ме загуби.
-Странно. Защо е така? – пити Несрин.
-Тя има само мен в този живот. Искам да кажа, че е имала още деца, но съм ѝ останал само аз. - обяснява Зейнеп. Какво е станало с брат ми и сестра ми? Ще ти разкажа някой ден, това е дълга история. Както и да е, в последно време мама се справя добре. Сигурна съм, че ще се ориентира в новата ситуация, ако ѝ обясня лека по-лека.
-Ако ти си единственото дете, което ѝ е останало, тя има право да мисли така – отвръща Несрин.
-Добре е, че е мама Нермин, напоследък се разбират добре. Надявам се това да не се промени. Надявам се, че няма да реагира прекалено бурно, когато разбере – заявява Зейнеп. -Сега ти разказвай?! Винаги говоря само аз. Какво се случва в живота ти? – пита Зейнеп.
-Току-що се върнах от Германия. Имам един брат, познаваш го. Започнах работа тук и шефът ми е истинско съкровище – отговаря кратко Несрин.
-Ясно. Разкажи ми за мечтите си?! – пита Зейнеп.
-Преди години мечтаех да живея в щастливо семейство, с майка ми, баща ми и брат ми, но не се получи – отговаря сестра ѝ.
-Наистина? Когато някой те погледне отдалеч, си мисли, че си израснала в спокойно семейство, но вътре в теб има дълбока рана. Познавам го много добре, защото преживях нещо подобно. Имах брат Ремзи и сестра Гюлбин, продължава Зейнеп. - По това време бях много малка. Когато майка ми отиваше да чисти, за мен се грижеше кака Гюлбин. Не си спомням Гюлбин да е била дете, винаги си я спомням като възрастен човек – спомня си Зейнеп.
-Колко хубаво. Никога не съм имала сестра. Какво стана със сестра ти? – пита Несрин.
-Тя напусна дома ни, когато беше на петнайсет – отговаря Зейнеп.
.Защо си тръгна? – интересува се Гюлбин. Зейнеп ѝ обяснява, че семейството ѝ въобще не е било спокойно и мисли, че сестра ѝ не е могла да го понесе. Несрин я пита, дали не я е потърсила, Зейнеп ѝ отговаря, че е била само на седем.
-Майка ми я търси, но не успя да я намери. Мисля, че не е искала да я открият. Бях ѝ много ядосана на нея, че ме остави. Малко след като тя си тръгна, батко Ремзи почина. – обяснява Зейнеп като избърсва сълза от бузата си и добавя, че ако продължи да говоря, наистина ще се разплаче. Затова е по-добре, да се обади на Баръш, който не е могла да открие. Зейнеп набира номера на годеника си, но той все още не отговаря.
Междувременно Баръш е в градината пред къщата си. Той седи на стъпалата, водещи към басейна. Нух се приближава до него и му казва, че Александра му е казала, че е в градината.
-Можех да те докарам от компанията, какво е станало? – пита Нух.
-Добре съм, просто исках да подишам малко свеж въздух. Ела и седни Добре ли си? Има ли новини от Джемиле? – пита Баръш.
-Нямам никакви новини от нея. Честно казано, аз дори не ги очаквам. Свършеното е свършено. Тя го поиска и си тръгна, това е всичко – отговаря Нух.
-Тоест казваш: който си е отишъл, няма да се върне? – пита Баръш.
-Точно така. Искам да кажа, че може би не си струва да се връщаме към това, което е било - заявява Нух. - Аз и Джемиле, въпреки че изглеждахме като двойка, не бяхме заедно от дълго време. Джемиле отдавна не беше с мен. Какво трябваше да направя? Единственото, което ми оставаше, беше да ѝ пожелая успех.
Изведнъж телефонът на Нух звъни. Това е Зейнеп.
-Баръш с теб ли е? - пита момичето.
-Да, той е тук. Излязохме на чист въздух – отговаря Нух.
-Добре. Можеш ли да ми го дадеш? Нух подава на шефа си мобилния телефон.
-Слушам те, Зейнеп – казва Баръш. - Няма за какво да се притесняваш. Исках да остана сама, да подишам чист въздух. Добре, ще ти кажа по-късно – обяснява Баръш и връща телефона на Нух.
-Добре ли си, Баръш? Това не е моя работа, но изглежда, че между теб и Зейнеп има проблем. Нещо не е наред ли? – пита Нух.
-Не е наред. През всичките тези години не можех да го призная пред себе си. Всеки път, когато паднех, трябваше да се изправям сам, трябваше сам да решавам проблемите си. Но аз също съм човек. Едва на тази възраст започвам да осъзнавам това.Мислех, че мога да избягам, да скрия чувствата си. Изведнъж се появи една жена и промени всичко. Не работи, ако се влюбиш. През целия си живот са ме учили да чакам, да бъда търпелив. Чакането е моето проклятие. Чаках брат ми да се оправи. Чаках майка ми да намери време за мен. По-късно в живота ми се появи Зейнеп. Трябваше да бъда търпелив, да я чакам. За известно време успявах да се справя, но вече не. Не мога да го понеса, твърде трудно е за мен - обяснява Баръш.
-В моя случай беше същото с Джемиле. Чаках и тя ме остави – отвръща Нух
-Виждаш ли, ясно е, че изходът може да бъде само един. Всичко е изпълнено с усещане за празнота, Нух. Като дете, за да ми обърне майка ми внимание, лягах тук, в басейна, за да се разболея. Сега всеки път, когато Зейнеп разбива сърцето ми, си спомням за детството си, когато исках да ме хвалят, да ме държат за ръка. Бях толкова сам, толкова безпомощен. Знам, че е много болезнено, но не мога да се отърва от него. Страхувам се, че един ден Зейнеп ще дойде и ще каже, че всичко е приключило. Какво да правя? -пита Баръш.
-И аз се страхувах, много се страхувах , но това не води до нищо, няма полза от страха. Освен това не мисля, че Зейнеп не те обича – заявява Нух.
-Не мисля, че и Джемиле не те обича, но резултатът... Той не се променя. През цялото ми детство майка ми винаги ми казваше да чакам. Чаках и какво стана? Докато чаках с надеждата, че един ден ще дойде при мен, тя почина. Мехди също почина. Животът е много кратък, Нух. Не си заслужава да се чака, това е загуба на време. Ако те искат да ни оставят в миналото, ние никога не сме били важни за тях – обяснява Баръш.
Действието се премества в компанията. Гюлбин влиза в конферентната зала, където е Тарик. Той я пита какво става с нея, дали Зейнеп я е натъжила. Несрин му казва, че Зейнеп няма за какво да я разстройва и му споделя, че са поговорили малко за Гюлбин.
-Какво имаш предвид? – не разбира Тарък, а тя му отговоря, че добре, че са разговаряли защото е разбрала полезна информация, че Зейнеп търси къща, в която да живее с Баръш.
-Какво общо има това с нас? – отново не разбира Тарък.
-Тя го прави, но не може да каже на майката на Сакине за това, защото Сакине се страхува да не бъде изоставена, не може да си представи живота без нея – обяснява Несрин.
-Нормално е след брака да живеят отделно – отвръща тарък.
-Тя е нездравословно привързана към дъщеря си и се страхува да не бъде изоставена, а аз смятам да се възползвам от това – заявява Несрин, той я пита какво мисли да прави. Несрин му отговоря, че иска и те да почувстват, какво е да останеш сам.
-Слушай, Несрин, ако се ръководиш от емоциите си, ще направиш много грешки. Мисля, че трябва да се дистанцирате малко от майка си. Не се занимавай повече с нея или с миналото си. Имаме една цел - Нермин и нейните действия. Не го забравяйте – напомня ѝ Тарък.
Баръш получава SMS от Зейнеп: Не мога да чакам повече, трябва да поговорим. Искам да те видя, важно е. Ще ти изпратя адрес…
Междувременно Тарък пристига в ресторанта на Сакине, Султан, Нермин и Али Раза, като се изправя пред Нермин и ѝ казва, че е наясно, че тя се дистанцира от него . Нермин му отвръща, че няма такова нещо.
-Питам ви. Знам, че допуснах грешка. През деня почти се сринах на земята от срам. Исках да поговоря с вас, но вие си тръгнане толкова внезапно – казва Тарък.
-Не, господин Тарък, няма от какво да се срамувате. Мисля, че ще е по-добре, ако не говорим за тази тема – отвръща Нермин.
-Моля ви, бъдете откровена с мен! Готов съм да чуя всичко, което кажете.
-Ами... не знам как да го кажа – затруднява се Нермин.
-Тогава аз ще го кажа. Моля за вашето извинение, защото постъпих неправилно и преминах границата. Постъпих като магаре, много съжалявам за това – казва Тарък.
-Не сте направили нищо неподходящо. Всичко, което мога да кажа, е... Ако очаквате нещо от мен... не мога да ви отвърна със същото – затруднява се Нермин.
-Не очаквам нищо от вас, повярвай ми. Разбира се, аз самият станах причина да мислите по този начин. Виж, за първи път от много време насам се възхищавам на жена – опитва се Тарък отново да спечели Нермин. -Бях завладян от чувства, но не трябваше да действам така - продължава мъжът. - Не би трябвало да смесвам работата и чувствата. Обещавам никога повече да не го правя. Ако ми позволите, искам да поправя нещата. По приятелски начин.
Действието се пренася на адреса, където Зейнеп чака Баръш. Тя вече губи надежда, че той ще дойде, когато годеникът ѝ най-накрая се появява.
-Страхувах се, че няма да дойдеш - казва момичето.
-Дойдох, Зейнеп - отвръща Барис, като спира на метър пред годеницата си и отмества поглед от нея. – Кажи това, което имаш да казваш, не го удължавай агонията.
-Чакай малко, какво имаш предвид? Къде бързаш? – пита Зейнеп.
-Има ли значение? Не е ли това бързане, което ни доведе до това състояние?
-Баръш, наистина не разбирам какво става. Обаждам ти се, а ти не отговаряш. Когато разговаряме, ти ми даваш наставления.
-Не те разбирам, Зейнеп. Носиш годежния ми пръстен, помниш ли?
-Да, спомням си, но ти изглежда си забравил. Не си ли дадохме обещание един на друг? Не си ли казахме, че нищо няма да застане между нас, че отсега нататък ще бъдем щастливи? Не си ли обещахме това?
-В такъв случай какво означаваха думите ти? Как го каза? Не съм сигурна, че искам да се омъжа за Баръш, но му дадох думата си и не мога да наруша обещанието си...
-Един момент, нека да довърша, казва Зейнеп и повтаря думите, които е казала по време на разговора си с Гюлбин: -Още не съм се възстановила от травмата на първия си брак, не съм се освободила. Имам чувството, че прибързахме с решението да се оженим. Изглежда си чул само тази част. Мога да ти разкажа какво се случи след това, ако искаш. Вече съм сигурна в решението си, много обичам Баръш. Не мога да си представя живота без него. Готов съм за брак. Независимо от препятствията, с които се сблъскваме, ще ги преодолеем заедно. Готов съм за това. Баръш, много те обичам. Моля те, повярвай в това! Дадох ти думата си. Можем ли да прогоним тези сиви облаци над нас?
Можем ли да се прегърнем, сякаш е за първи път? – пита Зейнеп и потъва в прегръдката на годеника си.
След това тя хваща ръката му и казва: -Ела, ще те заведа на едно място.
Зейнеп и Баръш влизат в новата къща, която Зейнеп е избрала за тях. Зейнеп щастлива показва къщата на годеника си.
