В епизод 12 на турския сериал „Домът, в който си роден, е твоята съдба“ Кибрит става свидетел как Фарук дава на Зайнеп паспорта ѝ и я убеждава да замине с него в Лондон. Кибрит разказва всичко на Мехди. Емине съветва Зайнеп, че е добре да замине с Фарук, след като не обича Мехди.
НА КРАТКО какво се случва в 13 епизод на „Домът, в който си роден, е твоята съдба“ който може да гледате от 22:00 часа на 21 януари 2022 по Diema Family:
Мехди предлага на Зайнеп да се разведат
Нух се ядосва, че Мехди се е примирил и не се бори за Зайнеп.
Зайнеп подписва документите за развод и ги дава на Мехди, а след това заминава за летището, за да се срещне с Фарук и взема за пръв път в живота си решение мислейки за себе си.
Полицията арестува Мехди, а социалната служба прибират децата, за които Мехди се грижи.
Зайнеп се прибира и чудейки се дали да влезе или не, я вижда Бенал и заговаря и ѝ казва, че са съседи и я кани да отиде у тях някой ден, за да пият кафе.
Сакине отново тормози Зайнеп да не се разделя с Мехди и ако не мисли за себе си, то да помисли за нея и баща ѝ, защото те тъкмо са започнали да се усмихват и ѝ казва, че баща ѝ като разбрал вдигнал кръвно….
Мехди предлага на Зайнеп да се разведат и подписва документите
Вечерта Мехди се връща у дома. Той не поздравява сестрите и майка си, а направо се качва на втория етаж.
-Мога ли да вляза? - пита той и отваря вратата на спалнята. -Това е твоята къща и твоята стая - отговаря Зейнеп.
Мъжът влиза вътре и застава пред нея.
-Знаеш ли, ако трябва да бъда честен, Зейнеп, и двамата сме чужди един на друг. Кой кой е, кой кого е допуснал в живота си... В главата ми цари такъв хаос – казва Мехди.
-Явно, че не можеш да се отървеш от гнева, който е в теб. Като дете живеех сред постоянни спорове, затова не искам да говоря сега с теб. Ако искаш, нека поговорим утре, само да не се осъждаме взаимно, моля те – предлага Зайнпе.
-Права си. Най-добре ще е да разрешим проблема, без да се обиждаме един друг – съгласява се Мехди и изважда ключове от джоба и ги поставя на масичката за кафе.
- Това са ключовете за малкия апартамент над магазина на брата на Ариф. Наех го за родителите ти за една година, за да живеят там. Разбира се и ти можеш да живееш там, ако искаш – казва Мехди. -Казваш ми да си тръгна? Искаш да си тръгна отново? – пита Зайнпе.
-Никога не моля тези, които си тръгват, да останат, нито тези, които остават, да напуснат. Но очите ти винаги гледат към вратата, Зейнеп – отговоря Мехди.
Мехди изважда от джоба си сгънат лист хартия и ѝ казва, че има приятел адвокат и това е молба за развод. За пет минути могат да сложат край на всичко, само трябва да подпише. Но няма какво да и обяснява на нея, защото тя знае законите и ѝ казва, че той е подписал молбата, остава само тя да подпише и всичко ще се реши. Мехди подава листа хартия на Зайнеп и напуска стаята.
Зелиха вижда сина си и го пита, къде е тръгнал, а той ѝ казва, че има работа. Тя му казва, че трябва да се прибере по-скоро, защото иска да види всички около масата, защото са нарушили покоя ѝ.
Мехди пита майка си, кой на кого е нарушил покоя, дали той техния или те неговия?!
Фарук изпраща съобщение на Зайнеп : "Скъпа, отивам на летището. Чакам те."
След известно време Зейнеп излиза от стаята. В коридора я спира майка ѝ и я пита къде е тръгвала в този час, а тя и отговоря, че в работилницата при Мехди.
-Добре си го намислила, дъще. Хвани мъжа си за ръка и го доведи у дома, сигурна съм, че вече е забравил всичко. Ти стана причината за моята усмивка, нека животът накара и ти да се усмихваш, дъще!
Нух се ядосва, че Мехди се е примирил и не се бори за Зайнеп.
В сервиза Мехди седи замислено, а Нух се върти около него и го пита, дали наистина вярвате в клишета?
-Ако се върне, тя е твоя, а ако не се върне, никога не е била твоя, нали? – пита Нух.
-Тя никога не е била моя, братко и никога няма да бъде. Помниш ли какво ти казах? Твърде хубаво е, за да е истина. Тя идва и си отива без проблем. Съдбата се повтаря, в живота на Мехди няма чудеса. – отговаря Мехди.
-Винаги има драма!. Ти сам изхвърли това чудо през вратата. Толкова си сигурен, че животът няма да ти донесе радост, че правиш всичко, за да се сбъдне – отвръща Нух.
-Дори ти в този случай не можеш да кажеш нищо. Не може да кажеш, че тя няма да подпише документите. Знаеш ли защо? Защото някои хора си тръгват, а други гледат как другите си тръгват. Ние с теб сме от последните. Аз вече го приех, няма да е лошо, ако и ти го направиш – казва Мехди.
-Е, братко, ти знаеш най-добре. Надявам се само да не съжаляваш - казва Нух и напуска работилницата.
Зайнеп подписва документите за развод и ги дава на Мехди и заминава за летището.
Мехди се обляга на облегалката на стола си и поставя краката си на бюрото. Скоро в работилницата влиза Зайнпе. Мъжът се изправя бързо и застава пред нея. С трепереща ръка Зейнеп изважда от чантата си молбата за развод и му я подава. Мехди разгръща документа и вижда, че е подписан.
Зайнеп се обръща към вратата, иска да си тръгне бързо, а очите ѝ са пълни със сълзи.
-Зейнеп - спира я Мехди. - Казах ти много лоши неща. Постъпих лошо, съжалявам. Не продължи дълго, но това, че те опознах беше нещо изключително. Винаги ще те помня с добро – казва Мехди.
Двойката си разменя ръкостискане. За миг изглежда, че Мехди няма да пусне Зейнеп, но това все пак се случва. Момичето напуска работилницата.
Зайнеп е на летището, където Фарук я посреща с отворени обятия.
-Скъпа, ти дойде - казва той щастливо. Сигурен е, че Зейнеп ще лети с него до Лондон.
Полицията арестува Мехди, а социалната служба прибират децата, за които Мехди се грижи.
В същото време работилницата е посетена от... полицаи и хора от социалните служби!
-Вие ли сте Мехди Караджа? - пита служителят. -Да аз съм. Какво става? - Срещу вас е образувано дело за неправилни грижи за деца и насилие над деца. Дойдохме да приберем децата – казва служителят.
-Никой не ни държи тук насила. Каква експлоатация? - не разбира Кибрит. Виждайки, че думите ѝ са безполезни, тя се опитва, за да избяга, но веднага е хваната от социалните работници.
-Защо се отнасяте така с децата! - Мехди е възмутен и иска да се притече на помощ на подопечните си, но полицаите му пречат. Слагат му белезници и го отвеждат до полицейската кола, а зад него се чуват отчаяните ридания на двете деца.
