Вижте повече
"Долината на любовта", еп. 31 - Мелек взема съдбоносно решение!
Хората на Джихан пребиват Нух. В имението Джихан затваря Севилай в стаята ѝ. Междувременно Мелек взема решение за бебето. Вижте какво ще се случи в епизод...
Мелек се връща при д-р Айшегюл и ѝ казва, че е взела решение и иска процедурата да бъде извършена още същия ден. Докато я подготвят за операцията, спомени от миналото я заливат. Тя чува как Сумру признава, че е изоставила новородените си близнаци, без дори да ги е прегърнала. Чува собствения си глас да пита Сумру дали съвестта ѝ никога не я е измъчвала. Чува и думите, които така и не е успяла да каже на Джихан: че е искала само да му съобщи, че ще стане баща.
Плачейки, Мелек спира лекаря. Останала насаме с бебето си, тя си казва, че макар майка им да е изоставила нея и Нух, поне им е позволила да живеят, и Мелек не може да отнеме това право от собственото си дете. Междувременно Тахсин, който бди над пребития си приятел, се кълне, че който и да е направил това, ще бъде принуден да преживее ад на земята.
Мелек се среща със Сумру, която с благодарност я пита дали може да я прегърне. Сумру обяснява, че откакто Мелек я е посетила в къщата на Енисе, непрекъснато мисли за празнината, която е оставила в живота на децата си. Мелек признава, че тя и Нух са се опитали да я запълнят един с друг, но само една майка може да запълни отсъствието на майка.
Незнаеща, че Мелек е бременна, Сумру ѝ казва, че един ден тя ще стане майка и то много по-добра и по-силна, отколкото е била самата Сумру, защото Мелек никога няма да изостави детето си. Тя казва, че дъщерите би трябвало да се учат от майките си, но тя се е научила от децата си, преди всичко как да не се отказва.
Мелек хладнокръвно пита какво се е променило, след като Сумру вече веднъж се е отказала от тях. Сумру признава, че когато близнаците идват в Кападокия, тя се страхувала да не загуби съпруга си, семейството си и спокойния си живот. Сега тя наистина е загубила всичко. Сега разбира, че в нощта, когато е оставила бебетата си на прага, всъщност е изоставяла самата себе си.
Мелек ѝ задава един въпрос: защо не ги е абортирала. Сумру отговаря, че никога не би могла да го направи, защото те са били невинни. Може би ги е оставила без майка, но никога не би могла да ги остави без живот и това е било най-доброто решение в живота ѝ. Мелек я прегръща и я нарича „мамо“. По-късно тя казва на тревожната Кадрие, че не е могла да го направи. Последвала е сърцето си, както Кадрие я е посъветвала, и ще роди бебето, дори ако целият свят се обърне срещу нея.
На Нихает ѝ свършват лекарствата и тя изпраща Сумру до аптеката, преди да затвори. Там Сумру открива, че лекарствата струват много повече, отколкото има, и може да си позволи само едно лекарство за кръвно налягане.
Нихает се подиграва на гордостта ѝ, като казва, че е трябвало да приемат щедрото предложение на Джихан, вместо да се прехранват със заплатата от магазина. Сумру най-накрая се срива. Казва на майка си, че е стигнала дотам да се възприема като слаба, страхлива и дори лоша, но че Нихает я е направила такава. Тя казва, че е оставила близнаците пред вратата на баба им от страх от това, което Нихает би направила. И когато ги намерили години по-късно, именно страхът от Нихает, а не от Самет, я е спрял да ги прегърне.
Озадачената Нихает ѝ припомня, че бащата на Сумру я е изоставил, когато тя е била на три месеца. Можела е да я остави в сиропиталище, но вместо това е жертвала собствения си живот за нея. Сумру отговаря, че именно заради това е станала марионетка на майка си, принудена завинаги да се чувства задължена. Казва, че никога няма да се откаже от Нихает и винаги ще я обича, но вече не знае дали я уважава.
В имението Харика споделя с Есат, че ѝ липсва майка им. Есат казва, че и на него му е болно, но никога няма да приеме жена, която е изоставила две деца. В имението малкият брат на Есма, Месут, тайно взема телефон, в който са запаметени номерата на Нух и Мелек, за да го даде на Севилай. Хикмет ги хваща. Когато разбира, че телефонът е на Есма, тя я обявява за шпионка и заповядва на нея и Месут да напуснат къщата.
Есат се намесва, за да ги защити, а Хикмет се обръща срещу него, подигравайки се, че той и Харика първо трябва да се запитат чии деца са всъщност. Пристига Джихан, който отхвърля решението на Хикмет, като настоява, че той взема решенията, и изпраща братът и сестрата в стаята им. Той предупреждава Севилай още веднъж да спре да се опитва да се свърже с Нух. Тя го предизвиква да я убие и казва, че семейството вече я е унищожило. Когато той я заплашва, че ще я заключи, тя казва, че ще му спести труда, и се заключва сама.
Джихан не уволнява Есма заради дългогодишната ѝ лоялна служба, но предупреждава всички, че всеки, който отново помогне на Севилай, ще бъде уволнен. Месут след това казва на Джихан, че някога го е смятал за местния герой, който побеждава всеки злодей. Когато Джихан обещава, че ще ги победи всички, Месут пита дали това включва и него самия и казва, че просто иска да си върне стария голям брат.
Нух спи с часове под въздействието на лекарствата, мърморейки името на Севилай. Тахсин нежно му обещава, че тя е в безопасност, че двамата ще бъдат заедно и че той ще танцува на сватбата им.
В имението Джихан започва да подозира Сейфи, когото е наел да проследи Нух. Той е казал на Сейфи, че пребитият Нух е изчезнал, и го е помолил да претърси всички болници. Тогава Бюнямин се обажда по видеоразговор от кафене и показва Сейфи, който весело играе карти.
Малко по-късно Сейфи се обажда на Джихан, твърдейки, че претърсва болница в Ургюп. Джихан го примамва в склада на семейното лозе с историята, че Нух е бил намерен. Хикмет посочва, че дори Севилай може да се свърже с Нух, когато пожелае, така че Сейфи не само е мързелив, но и ги предава. В склада Самет напомня на Сейфи колко дълго е живял за сметка на семейството и изисква да разбере кой стои зад близнаците. Когато Сейфи твърди, че не знае.
Тогава влиза Тахсин, спокойно обявява, че е дошъл за своя човек, и дава вода на Сейфи. Когато Шансаланите осъзнават истината, Тахсин потвърждава с очевидно удоволствие, че той е скритата сила зад Нух и Мелек. Той разкрива, че е синът на Хава, прислужницата, която се вижда на заден план на старата семейна снимка, която някога им е донесъл и чието име Музафер Шансалан е опетнил. Припомня им, че е момчето, което са изгонили, прогонили и били през цялото му детство. Казва на Самет и Хикмет, че са наследили цялата подлост на баща си и са също толкова безсърдечни.
И двете страни вадят оръжия, но хората на Тахсин са повече. Той спокойно съветва всички да свалят оръжията си и да си отидат у дома, преди някой да пострада, и семейство Шансалан отстъпват. Джихан се заклева, че това не е краят, а Тахсин казва, че с нетърпение очаква продължението.
След това Самет обяснява на Джихан, че дядо му е изгонил Хава, защото е била бременна, заявявайки, че в почтен дом няма място за такива хора. Самет признава, че като деца те са тормозили Тахсин и са хвърляли камъни по него. Те не могат да разберат как Тахсин е станал достатъчно богат, за да си купи място в бизнеса им, и решават да разберат. Самет се ядосва, че Сумру е скрила миналото си дори когато се появили близнаците, а ако ги беше предупредила, те щяха да могат да се предпазят. Джихан тихо добавя, че поне той нямаше да се влюби.
