Тахсин идва на гости в имението. Докато разглеждат стари семейни снимки, Самет показва една, на която е малък заедно с родителите си. На заден план обаче се вижда непозната жена, която никой не разпознава. Разгаря се дискусия дали да я изрежат, но Сумру настоява да я оставят.
Разговорът преминава към миналото ѝ като учителка. Тахсин споменава, че знае за това от предишен техен разговор, но държанието му изглежда странно, сякаш крие нещо. Когато Самет го пита с какво се е занимавал баща му, Тахсин тихо признава, че никога не го е познавал, тъй като той е починал, докато е бил още малък. Всички му изказват своите съболезнования.
В този момент Есат нахлува ядосан и разстроен. Той твърди, че Нух го е изхвърлил от движещата се кола насред пустошта. Джихан веднага изпраща хора да доведат близнаците, за да изяснят ситуацията. Бесен, Есат обвинява семейството, че е разглезило служителите, и настоява да разбере кои са тези двамата и защо всички ги защитават. В разгара на скандала Сумру внезапно припада и си удря главата. Настъпва паника, повикана е линейка, а близките ѝ се опитват да я свестят.
В болницата лекар съобщава, че Сумру е със сътресение и съмнения за мозъчен кръвоизлив. Тя е под упойка в интензивното отделение, където ще остане за през нощта. Тъй като свиждания не се допускат, семейството се прибира у дома. В имението Самет ги успокоява, напомняйки им, че Сумру е силна жена, и ги изпраща да си легнат с молба да се молят за нея.
След като научават новината, Нух и Мелек решават да отидат тайно в болницата, страхувайки се, че това може да е последният им шанс да видят Сумру. Двамата ѝ казват всичко, което никога не са успявали да изрекат. Те ѝ казват, че никога не са получили истинска майчина любов. Никога не са могли да я нарекат „мамо“. Те я молят да не умира, преди да ги приеме. Искат поне веднъж да могат да я погледнат в очите и да я нарекат „майко“.
След това близнаците започват да мислят какво ще стане с тях, ако Сумру умре. Тогава вече няма да има причина да останат в имението. Няма да получат и отговори защо тя ги е изоставила. Мелек го казва направо. Ако Сумру умре, вече нищо няма да ги задържа в Кападокия.
Сумру се възстановява и е изписана. У дома семейството я посреща с облекчение. Самет опитва да се грижи за нея, но тя настоява, че се чувства добре и иска всички да се държат нормално.
По време на вечерята Хикмет отново повдига темата за близнаците и пита защо все още не са уволнени. Притеснена, Сумру признава, че в нощта на пожара е взела емоционално решение. Тя е обещала на Нух и Мелек, че могат да останат в имението докато е жива, защото са спасили живота ѝ, и дори се е ангажирала да им отвори клиника за физиотерапия, за да им осигури бъдеще.
Шокирана от това разкритие, Хикмет решава да проучи близнаците сама. Тя претърсва нощното им шкафче, намира личните им документи и след това открива възрастна съседка, която ги познава. Жената разказва, че баба им Сакине ги е отгледала, след като баща им е влязъл в затвора, а майка им ги е изоставила на прага ѝ.
Когато Хикмет я пита как се казва майка им, възрастната жена първоначално се колебае, но след това изрича името: Сумру.
