От 17-ти януари, всеки петък от 21:00 часа, AXN излъчва премиерно по два премиерни епизода от медицинския сериал „Нощна смяна“, в който група от бивши армейски лекари, дават нощните смени в спешното отделение на болница „Мемориал Сан Антонио“ и правят всичко по силите си, за да помогнат на своите пациенти. Това, което се случва по време на техните смени е всичко друго, но не е обикновено! Използвайки изпитани на бойното поле медицински практики, лекарите се сблъскват с болничната бюрокрация по-често отколкото биха искали. Рисковете, които поемат, за да спасяват животи, често са на границата между героичното и импулсивното, но винаги си заслужават!
В ролята на младата д-р Джордан Александър е актрисата Джил Флинт („Невероятният Спайдърмен“, „Жените“, „Гардън Стейтс“).
По повод премиерата на сериала в България, AXN предоставя на вниманието Ви кратко интервю с нея.
Действието на „Нощна смяна“ се развива в болница. Сега, когато играете тази роля, усещате ли разликата между парамедиците от бърза помощ и лекарите, които работят в отделенията?
Джил Флинт: Аз идвам от семейство на пожарникари, парамедици и военни. Брат ми беше парамедик дълго време, също както и майка ми, когато бях дете. Изпитвам огромно уважение към професията. На мен, обаче, ми става лошо от кръв и не понасям игли. Болестите, смъртта и всичко свързано с тях ме плашат, но намирам науката за абсолютно завладяваща. Обожавам медицината! Изпитвам огромен респект към всеки, който е избрал медицината за своя професия, особено работещите в спешната медицинска помощ, където решения от които зависи човешки живот се взимат в рамките на няколко секунди. Разликата е между живота и смъртта, трябва бързо да разбереш какво се случва и в крайна сметка да успееш да опазиш пациента си жив, докато го поемат колегите, които ще продължат борбата за живота му. И тук идва разликата между работещите в бърза помощ и специалистите в дадена област от медицината. При тях идват пациенти с оплаквания по тяхната специалност, а при тези от спешното идват всякакви хора с всякакви болки и проблеми. Дали се преструват или е нещо наистина сериозно трябва бързо да разбереш, вършиш много следователска работа и всичко това е в движение. Безкрайно уважавам и медицинските сестри - те са героите в сянка на болниците, те са тези които дават безкрайни дежурства, те работят наистина здраво, те са буквално гръбнака на медицинската общност. Докато правех проучванията си за сериала разбрах, с какво количество от информация боравят медицинските сестри, те трябва да знаят практически всичко, което е впечатляващо!
Какво е отношението Ви към вашата героиня? Почувствахте ли се удобно в кожата ѝ с времето, което прекарвате като д-р Джордан Александър?
Джил Флинт: Това, което обикновено се случва в подобни телевизионни проекти е, че почти никога не знаеш накъде отива героят ти, какво развитие ще претърпи в следващите минути. Това, което знаеш е базата, неговата основа, която обаче непрекъснато търпи развитие и промени, за които ти обикновено научаваш, когато ти връчат сценария на епизода. Така че, опознаването на героя ти обикновено се случва постепенно, даваш каквото можеш от себе си за да го подобриш и да му придадеш стойност и развиваш особени чувства към него. Аз например се оказа, че ставам нещо като ангел хранител на Джордан. Опитвам се да я предпазвам, да я пазя от лоши избори, да я защитавам така, както човек се отнася към по-малката си сестра или към най-добрия си приятел. Тези чувства, които се зараждат към героите, според мен са неизменна част по пътя към изграждането на един витален, търпящ развитие, жив герой в днешно време.
Видяхме едни кървави ръкавици...
Джил Флинт: Ръкавиците са към една сцена, която си е чиста лудост! Пациентката ми е простреляна, държи се като откачена, крещи по мен, агресивна е, а аз искам само да погледна раната, за да мога да ѝ помогна...
Какво би искала да видиш в героинята си в процеса на работа?
Джил Флинт: Тя е много добра в работата си, но никаква я няма що се касае до романтичната страна на живота ѝ. Много бих искала да я видя, как отделя повече от времето си и се фокусира по-внимателно върху следващата стъпка във връзката си. Давам си сметка, че това звучи повече като съвет към приятелка, нещо като: „Трябва да забавиш малко темпото!“, но аз винаги много се вълнувам от това, което предстои на героинята ми и къде ще я отведе следващия сценарий.
