Нанотехнологиите в живота
През 1985 година Харолд Крото и неговият изследователски екип откриват аморфния въглерод. Той е третата форма на въглерода, след диаманта и графита. Изглежда също като футболна топка, с 12 петоъгълника и 28 шестоъгълника. Той открива цяла нова област в химията, в която работят хиляди учени.
Земята е 100 милиона пъти по-голяма от футболната топка, а футболната топка е 100 милиона пъти по-голяма от аморфния въглерод. За да се види нещо толкова малко, е необходима нова технология. Откриването на аморфния въглерод е откритие на фундаменталната наука. То е напълно неочаквано, но открива нова перспектива за нещата, перспективата на нанотехнологиите. Всъщност, нанотехнологиите могат да задоволят някои от нашите жизнени настоящи и бъдещи потребности. Когато вали, дъждовната вода просто се изтъркулва от листа. Това е, защото водата не намокря повърхността. Природата е създала водоотблъскваща повърхност.
Днес, чрез нанотехнологиите ние разработваме нови повърхности, които отблъскват водата и нечистотиите. Сега ние можем да почистим много повърхности просто като ги изтрием. Ние трябва да можем да използваме тези материали без почистващи препарати, което ще бъде съществен принос към защитата на околната среда. До момента ние бяхме опитни в технологията на утъпкването, което ни даваше възможност да се възползваме от двумерните повърхности. Но, предстои друга революция, която ще ни даде възможност да използваме третото измерение – автомонтаж отдолу-нагоре с помощта на химията.
Използвайки това, ние ще можем да създадем фантастични нови постижения в комуникациите. Ние можем да създадем глобална комуникационна система, така че всеки по света да може да се образова. С нанонауката в джоба си, ние ще можем да създадем толкова ефикасни устройства, които ще се нуждаят от зареждане само веднъж в годината. Използвайки автомонтажа отдолу-нагоре ние ще можем да създадем суперкомпютър, който в момента заема цяла стая, с големината ръчен часовник. Следващото поколение органични светодиоди ще ни позволи да съберем на един-единствен лист хартия всички книги по света. Нещо повече, на него ще можем да имаме и картини, при това движещи се. Това ще внесе огромна промяна в нашето образование и нашите знания.
Трудно е да си го представим, но 70 години преди създаването на пеницилина едно обикновено убождане е могло да доведе до смърт или поне до ампутация. Съвременните лекарства, като пеницилина, са играли важна роля в това да направят живота ни по-лек. Но, те са твърде прости. Ако погледнем в тялото, ще открием невероятни молекулярни машини. Използвайки нанотехнологиите, можем да научим как да построим собствени молекулярни машини, които да могат да се насочват към определени заболели слоеве от тялото ни, за да ги лекуват без опасност от фатални странични ефекти. Нановлакната могат да променят хигиената в болниците. Всички мощни технологии могат да се използват за благото на обществото или в негова вреда. Това има две страни.
Как обществото ще реши да използва тези технологии и свързаните рискове, опасността от инциденти?
Съчетанието на техническа интелигентност от наноелектрониката и биологична интелигентност от нервните клетки може да даде изумително приложение в бъдеще. Всички директиви имат за цел да гарантират съотношението на риска към ползата да бъде в полза на пациента, например, при лечението на рака.
