“Далечен град”, с. 2, еп. 88 - Мерием се завръща в имението!

Аля пристига в имението заедно с Дениз и веднага усеща, че нещо не е наред. Тя пита Джихан защо се е опитал да ѝ се обади толкова рано, но преди той да успее да ѝ обясни, пристига Мерием.

Садакат посреща Мерием

Садакат веднага кара Мерием да се почувства като у дома си. Тя ѝ подготвя стая и лично се уверява, че се чувства комфортно. Изборът на стаята има особено силно значение: това е същата стая, в която Мерием някога се е подготвяла да се омъжи за Джихан. Садакат многократно я уверява, че е у дома си и не чужда.

Аля иска да си тръгне с Дениз, но Садакат намира повод да я задържи за закуска. Джихан подкрепя майка си, като явно иска да прекара повече време с Аля. Междувременно Мерием се бори с чувство за вина. Тя споделя със Садакат, че се страхува, че внезапното желание на Аля да си тръгне може да е било предизвикано от нейното присъствие.

Садакат разкрива жестокото условие на Боран. Мерием е ужасена от тази уговорка. Садакат обаче остава безразлична и заявява, че съдбата не е била милостива към никого. След това тя посочва, че Мерием все още носи колието, което Джихан ѝ е подарил някога.

Джихан обвинява Аля, че го игнорира всеки път, когато разговорът стане труден. Той ѝ припомня, че тя е прекратила телефонния им разговор предния ден точно когато той се е опитвал да ѝ обясни защо Мерием е трябвало да дойде в имението. От гледна точка на Аля тя просто е била изтощена след нощната смяна. Джихан обаче разказва случилото се от своята гледна точка: опитал се е да се свърже с нея, тя го е прекъснала, а след това Мерием е излязла от колата, преди той да успее да обясни каквото и да било.

Джихан казва на Аля, че не иска да се превърне в онзи Джихан, за когото тя винаги мисли най-лошото. Това, което иска, е тя просто да го попита какво се е случило, вместо веднага да прекратява разговора. Когато Аля най-накрая му дава възможност да обясни, Джихан разкрива защо Мерием се е нуждаела от защита. Убежището, което е уредил за нея, е било разкрито и претърсено. Мястото е било нападнато, но за щастие никой не е пострадал сериозно. Имало е само леки наранявания.

Аля се втурва да спаси майка и бебе

Постъпва спешен медицински сигнал от граничното село. Бременна жена на име Шенгюл Гиргин страда от тежко кръвотечение. Местният здравен център не разполага със специалист, който да се справи със ситуацията. Аля веднага настоява да отиде да помогне. Джихан не ѝ позволява да пътува сама до опасното село близо до границата. Той сам я откарва, без да обръща внимание на възраженията ѝ.

Джихан се шегува с Аля, когато тя заспива в колата. Тогава Аля задава въпрос, който отново променя тона: обичал ли е Джихан някого преди Мерием? Той ѝ казва, че не е. Когато я пита за собственото ѝ минало, тя споделя с него историята за първата си любов като тийнейджърка. Става дума за момче от училището, чийто баща е имал ресторант. Аля е излизала с него за кратко, преди да замине за Канада. По-късно е чула, че той е станал готвач и в крайна сметка е отворил ресторант във Франция.

Аля настоява, че старата връзка не означава нищо. Джихан, от своя страна, ясно изразява позицията си: това, което изпитва към Мерием сега, е благодарност и спомен, а не любов. Той казва на Аля да не се сравнява с миналото му.

Спешната ситуация завършва с трагедия

Когато пристигат в селото, Аля веднага започва да се бори, за да спаси Шенгюл и нероденото ѝ дете. Ситуацията е критична. В крайна сметка Аля извършва спешно цезарово сечение, но бебето вече е било лишено от кислород прекалено дълго. Въпреки отчаяните усилия бебето не може да бъде съживено. Майката оцелява.

Съпругът на Шенгюл първоначално реагира с гняв и обвинява Аля за смъртта на сина си. Джихан се намесва и го принуждава да признае какво всъщност се е случило: съпругата му е жива благодарение на усилията на лекаря, а Аля също скърби за бебето. Конфликтът оставя Аля разтърсена и емоционално изтощена. Докато се готвят да се върнат, тя се обляга на Джихан за подкрепа.

Мерием казва, че мястото ѝ е в къщата на Албора

Докато Аля и Джихан са навън, Мерием се обажда на сестра си Мюджан. Тя признава, че има чувството, че най-накрая е направила това, което е трябвало да направи от самото начало, като се е върнала в къщата на Албора. Въпреки това се бори и с всичко, което вижда около себе си. Всичко се е променило, но най-болезнено за нея е, че сега Джихан обича друга.

Мюджан отказва да позволи на Мерием да се затвори в чувство за вина или несигурност. Тя ѝ казва, че все още заслужава място в къщата и я насърчава да спре да се преструва, че не е така. Но разговорът им е прекъсната от момче на име Серхат, когото Мерием нежно нарича свой племенник.