“Далечен град”, с. 2, еп. 34 - Дениз се разплака от страх!

Боран напълно изгубва самообладание. Той продължава да настоява, че Аля все още е негова съпруга и че Дениз е негов син. Отказва да приеме, че Аля е продължила напред и обича Джихан. Той обвинява Джихан, че иска смъртта му, и упреква всички, че са му отнели живота.

Наре напомня на Боран, че Джихан му е дал бъбрек, за да му спаси живота. Тя се надява това да му помогне да разбере всичко, което брат му е направил за него. Това обаче не променя нищо. Боран е прекалено ядосан.

Тогава Аля взема думата. Казва, че винаги е искала той да живее, защото е баща на Дениз. Но това не я прави негова съпруга.

Джихан най-накрая обяснява плана. Боран трябва да си възвърне истинската самоличност и да се върне като Боран. Щом това се случи, Аля ще подаде молба за развод, и те ще уредят всичко.

Боран настоява да види Дениз. Аля се съгласява.

Джихан и Аля отиват в ресторант и разговарят откровено. Спомнят си първата си вечеря заедно – колко неудобно е било, как тя едва е яла и как той се е опитвал да ѝ направи впечатление. Тя се шегува по този повод, а той се смее. За малко всичко отново изглежда почти нормално.

Те решават, че ако искат истинско бъдеще заедно, първо трябва да се разведат, а след това да сключат брак по всички правила. Аля казва на Джихан, че един ден иска да имат още едно дете заедно. Той остава без думи. Тази мисъл го прави по-щастлив, отколкото може да опише.

Когато се прибират у дома, Аля тихо си събира нещата и се изнася от спалнята на Джихан. Започва да спи в стаята на Дениз. Те все още се обичат, но не искат никой, особено Боран, да използва връзката им срещу тях.

Семейството се опитва да обясни на Дениз, че биологичният му баща е жив. Това е твърде много за едно малко момче да разбере.

Боран губи търпение. Вместо да чака, започва да вика името на Дениз през двора. Изплашен от викането, Дениз тича направо при Аля. Той плаче за майка си и се вкопчва здраво в нея.

Гледката на собствения му син, който се страхува от него, напълно шокира Боран.

Джихан казва на Боран, че мисли само за себе си. Вместо да помисли за това, от което Дениз се нуждае, той е уплашил момчето, натрапвайки се в ситуацията.

По-късно Аля и Джихан нежно обясняват всичко на Дениз. Аля му казва, че баща му е жив и че са допуснали грешка, защото са повярвали, че е загинал в катастрофата. Тя обяснява, че по-късно са разбрали, че е оцелял и се е върнал веднага щом е могъл, защото му е липсвал.

Дениз е объркан. После тихо казва, че са ходили на погребението на баща му и са посетили гроба му. Аля и Джихан търпеливо му обясняват всичко. Той признава, че се е страхувал, но бавно започва да разбира.

По-късно Джихан казва на Боран точно какво е сгрешил. Дениз е вярвал, че баща му е мъртъв. Отишъл е на погребението му. Боран не е трябвало да очаква, че Дениз ще се втурне в прегръдките му, след като изведнъж се е появил и е извикал името му. Това не е любов. Това е егоизъм.

Боран пита дали Джихан се е наричал баща на Дениз. Джихан отговаря честно. Казва, че той е този, който е отгледал Дениз и го обича като свой собствен син. След това предупреждава Боран, че ако отново изплаши момчето, ще унищожи малкото доверие, което са успели да изградят.