Мерием се готви да тръгне със Серхат към хотела. Междувременно Мюджан пристига в селската къща, където се укрива Боран, и му разкрива, че Серхат не е неин син, а син на Мерием. Мюджан обяснява, че никой не знае истината със сигурност кой е баща на момчето. Садакат обаче е разбрала за тайната и е принудила Мерием да сключи сделка. Джихан и Аля все още не знаят нищо. Мерием е пазила мълчание от страх, че може да загуби Серхат, ако се окаже, че Фейяз е неговият истински баща.
Мюджан смята, че трябва да разкрие всичко на Джихан и Аля и да ги убеди да отменят сватбата. Боран обаче я предупреждава, че това няма да е достатъчно. Ако тестът докаже, че Серхат не е син на Джихан, двамата могат просто да решат да се оженят въпреки всичко. Тогава Боран ѝ разкрива, че знае как да сложи край на брака им завинаги.
Мерием се обажда на сестра си в паника заради бягството на Фейяз и казва, че Джихан я е изпратил в хотел. По настояване на Боран Мюджан я убеждава да дойде в селската къща със Серхат и да не казва на никого. Мерием се съгласява, за да не натоварва допълнително Джихан. Боран признава, че вече знае за бягството, защото Фейяз му се е обадил и е попитал къде е Мерием, но той не му е казал.
Когато Мерием пристига и вижда Боран, се ядосва, че Мюджан му е разказала всичко. Боран представя плана си: Мерием трябва тайно да се срещне с Аля, да ѝ каже, че Серхат е син на Джихан, и да я накара да мълчи. Мерием отказва, защото нищо не е сигурно и според нея Джихан е човекът, който трябва да знае. Боран я заплашва да се обади на Фейяз. Мерием го моли да не го прави, а той настоява да изпълни инструкциите му. Мюджан също я убеждава да се съгласи.
На площада пристигат гостите, а Джихан ги посреща. Докато Зеррин и Демир отиват край езерото, Джихан се обажда на Аля и ѝ казва, че Музафер и Кадир ще я доведат на сватбата. Малко след това Мерием я вика на тайна среща.
В колата Мерием разкрива на Аля, че Серхат е неин син и че Джихан е неговият баща. Аля ѝ вярва, но настоява Джихан да научи истината и заявява, че няма да се откаже от него. Тогава Боран се намесва и заплашва, че ако Аля се омъжи за Джихан, той ще се ожени за Мерием и ще стане баща на Серхат. Боран заплашва още, че Джихан никога няма да види Серхат и че ще възпита момчето да го мрази. Накрая ѝ дава и документ, с който се съгласява тя да заведе Дениз в чужбина. Останала сама, Аля се разплаква и крещи.
До езерото Зеррин и Демир спират на ръба на скалата, за да се насладят на гледката. След това Зеррин го упоява с хлороформ, бута колата от ръба и сама скача във водата. Тя плува до няколко рибари на брега и ги моли да спасят съпруга ѝ, играейки ролята на отчаяна съпруга, а те се обаждат на жандармерията.
Аля се връща в имението, взема Дениз и паспортите им и излиза през задния вход. Дениз я пита защо плаче и ѝ напомня, че Джихан ги чака. Аля обещава да му обясни по-късно и го пита дали ѝ вярва. Той отговаря, че ѝ вярва.
На площада Джихан разбира, че Аля и Дениз са изчезнали с паспортите си. Той ѝ се обажда и ѝ казва, че този път няма да ѝ прости. Аля отвръща, че не е имала избор. Разбит, Джихан напуска площада, наблюдаван от Боран, Мерием и Мюджан.
След това Мерем забелязва Фейяз в тълпата и се опитва да предупреди Джихан. Фейяз открива огън и ранява Джихан. Мерем се хвърля пред него и поема втория куршум, а Джихан убива Фейяз. В хаоса Боран насочва оръжието си към гърба на Джихан, но Шахин го вижда и се хвърля пред Джихан, поемайки куршум в гърдите. Садакат вижда какво е направил Боран и застрелва собствения си първороден син. Еджмел тича към Боран, но когато вижда ранения Шахин, отива при него.
Семействата се събират около Шахин. Той моли майка си за благословия и казва на Кая и Джихан, че са му братя. Казва, че само Бог може да прости на баща му и обявява вечната си любов към Наре. Наре го моли да ѝ прости, но той умира, преди да успее да ѝ отговори.
Джихан, взирайки се в кръвта по ръцете си, поглежда нагоре, вижда самолет над себе си и извиква името на Аля. На борда Аля си спомня как Джихан ѝ е казал, че пътят им ще бъде пълен с препятствия и нещата може да станат още по-трудни, но че не иска тя да си тръгне, защото я обича. Тя целува медальона, който той ѝ е подарил, и се сбогува с мъжа, когото обича.