Луис Алберто изразява нежеланието си да съжителства с нея и с баща си под един покрив. Съкрушена, Мариана намира утеха в снимката на покойния си баща и прочита прочувственото му прощално писмо, проливайки сълзи от скръб. Междувременно Алберто и Даниела отчаяно молят Мариана да не напуска къщата.
Изпълнен с опасения, дон Алберто нарежда на Бекера да открие Луис Алберто и да го следи зорко, опасявайки се, че синът му може да се поддаде на безразсъдно поведение. В търсене на напътствие Мариана се доверява на отец Гилермо, изповядвайки съжалението си, че се е влюбила в Луис Алберто. Състрадателният свещеник я съветва да не го осъжда и я насърчава към проявяване на разбиране.
Матилде, която таи лоши чувства към Мариана, очаква с нетърпение нейното заминаване от къщата. В един тревожен обрат на събитията Луис Алберто отново попада в плен на хазарта, поддавайки се на старите пороци. Научавайки за преместването на Луис Алберто, Сорая се възползва от възможността и открива хотела, в който той е отседнал, с намерението да го посети. Междувременно Дон Алберто, разтревожен, предлага на Мариана финансова компенсация като обезщетение за болката, която е преживяла.
Здравословното състояние на Алберто се влошава, след като научава, че Луис Алберто е потърсил значителна сума пари от Уриел. Сорая, наслаждавайки се на триумфа си, се хвали на Мариана, че е прекарала нощта с Луис Алберто. В разгорещена конфронтация Мариана удря Луис Алберто, като категорично заявява, че съжалява за всеки миг, който е прекарала с него.
