Актьори

„Пази се от живите мъртви“: Интервю с Рубен Блейдс

0/5

Интервю с РУБЕН БЛЕЙДС (RUBEN BLADES), в ролята на Даниел
Интервю с РУБЕН БЛЕЙДС (RUBEN BLADES), в ролята на Даниел

Рубен Блейдс е невероятен, открояващ се артист, чието творчество обхваща широк кръг от изяви. Можем да го видим да партнира на Робърт де Ниро, Едгар Рамирез и Джон Туртуро в  „Каменните ръце“ (Hands of Stone). Неотдавна заедно с Майкъл Фасбендер участва във филма на Ридли Скот  „Съветникът“ (The Counselor).

Запомнящи се са филмовите роли на Блейдс в компанията на всепризнати режисьори и таланти като Робърт Редфорд във „Войната на Милагро Бийнфийлд“ (The Milagro Beanfield War), Робърт Родригез в „Имало едно време в Мексико“ (Once Upon a Time in Mexico), Спайк Лий в „Моят най-добър блус“ (Mo’ Better Blues), Алън Пакула в „Жив дявол“ (The Devil’s Own) и Джак Никълсън в „Двамата Джейк“ (The Two Jakes).
Можем да го гледаме и в игралния филм на Юнивърсъл пикчърс „Секретна квартира“ (Safe House), където играе с Дензъл Уошингтън и Раян Рейнолдс. Има две номинации за награда „Еми” за работата си в телевизионните филми „Историята на Джоузефин Бейкър“ (Josephine Baker Story (1991) и „По сърце луд“ (Crazy from the Heart) (1992).

В допълнение към филмовата кариера, Блейдс е един от най-успешните вокалисти в историята на музиката на Панама. Носител е на 10 награди GRAMMY® , включително и една в категорията “Световна музика”. Притежава диплома по право и политология към Университета на Панама и юридическия факултет на Харвард. Кандидатира се за президент на Република Панама през 1994 г. и достига до трето място с 18% от гласовете. Блейдс е олицетворение на истинския ренесансов човек.

Кой е Даниел Салазар? Каква е историята му преди да го срещнем в „Пази се от живите мъртви“?

Даниел Салазар произхожда някъде от Централна Америка, откъдето се е преместил в САЩ заради войната, избухнала в родината му в края на седемдесетте и началото на осемдесетте години. Пристигнал е в Щатите със съпругата си Гризелда и дъщеря си Офелия и се е установил в Лос Анжелис, където има много като него. Отворил бръснарница и така и е известен в квартала – като местния бръснар. 

Мисля си, че ако истински се вгледаме в хората, ще установим множество изненадващи неща – и най-вече като съпоставим първоначалното си мнение за човека с реалността. Всички хора са изключително сложни като личности. Склонни сме да категоризираме и да вярваме в стереотипи и да си съставяме мнение на базата на външния вид, а всъщност всички сме много сложни. Така че съвсем не е задължително това, което виждаме на пръв поглед, да отговаря на истината. Конкретно в този случай, поради условията, при които се запознаваме с моя герой, реално нищо не подсказва, че в семейството му има нещо необичайно.

С какво Ви заинтригува ролята на Даниел Салазар?

Хареса ми факта, че Салазар е сложна личност. Когато ми отправиха предложение за този проект, това беше едно от нещата, които ми казаха и които моментално ме заинтригуваха. Изпълнявал съм много роли и някои от тях може би не биха се разглеждали като първостепенни, защото участието им в съответния проект не е било голямо. Но всяка роля има своя потенциал. В този случай, развитието, което Даниел Салазар ще претърпи, е изключително удовлетворяващо за мен като актьор. Но както всичко в този живот, и тук става дума за вяра. Повярвах на автора, повярвах му когато ми представи позицията си. Достатъчно интелигентен беше в малкото неща, които ми каза (без да ми разкрива твърде много), достатъчно ясен, за да провокира любопитството ми и съм доволен, че приех ролята.

С какво Лос Анджелис обогатява историята, явявайки се като неин фон?

Всеки град с население от няколко милиона, е идеалното място да се скриеш без да се криеш. Това е единият аспект. Другият е, че хората в Щатите гледат да оставят другите на мира. Налице е повече уважение и разбиране относно личното пространство, така че можеш да започнеш нов живот без никой да разбере. 

Кое е интригуващото в основната идея на „Пази се от живите мъртви“?

В началото смятах, че става дума за чист ескапизъм, а хората имат нужда от това. Но в този сериал идеята е много интересна, тъй като в общи линии ни се предоставя възможността да разсъждаваме как ще изглежда светът без закони, без ред, без правила на поведение и как и дали бихме могли да оцелеем при такива обстоятелства.

Това е много актуален въпрос, и интересното е, че критичните ситуации провокират най-доброто и най-лошото във всеки от нас. Някои хора не биха помогнали на друг при нормални обстоятелства, но когато се озовават изправени пред катаклизъм, изведнъж се втурват да помагат на непознати, понякога дори с риск за собствения си живот и безопасност. И това е невероятно качество, хората имат капацитета да бъдат самоотвержени, да помагат на другите. Въпросът, поставен във филма, е как тези качества да бъдат съхранени при пълния срив на обществото  - и дали ще оцелеят най-възвишените аспекти на характера ни или ще се превърнем в животни. Ситуацията те кара да се замислиш над тези неща.

Доколко се различава сюжетът от този на “Живите мъртви”?

Има няколко явни разлики. В новия сериал хората тепърва започват да осъзнават проблема. Никой не знае със сигурност за какво става въпрос. Не знаем какво се случва, не знаем дали е обратимо, а това създава множество морални въпроси и проблеми от гледна точка на нужните действия. 

На второ място, връзките между индивидите се базират на съвсем различна реалност отколкото в „Живите мъртви“, където ситуацията не се променя съществено и зрителят вече знае какво се случва. Така че развитието на онази нагласа, която постепенно ще узрее до съществуващата в другия сериал е много интересно за наблюдение, защото хората едва сега започват да осмислят ситуацията.

И, вижте, аз съм музикант – публиката никога не е една и съща. Това означава че героите, макар и изправени пред сходни ситуации, няма да са копие на героите от другия сериал, така че винаги ще има елемент на изненада, ще има нови развития, така че реално двата сериала не могат да се сравняват. Това е различен сериал, с различна аудитория.

Опишете връзката на Даниел със съпругата му, Гризелда.

Гризелда му носи стабилност, постоянно му напомня, че добротата и любовта съществуват, че сигурността съществува. В света на Даниел тези неща се ефимерни. По природа Даниел не е доверчив човек, но Гризелда е скалата в живота му и при нея неизменно намира привързаност, любов и разбиране. Освен това тя умее да разсъждава по-обективно, да е по-неповлияна от гнева и като цяло е по-умерена. Така че Даниел винаги може да разчита на нея. 

По какво се различава реакцията на Даниел и на Травис към апокалипсиса?

Травис е добър човек. Въпреки личните му проблеми и миналото му не е попадал, нито той, нито Мадисън, на онова място, където Даниел е попадал и за чието съществуване прекрасно знае. Така че всичките реакции на Травис са обусловени от тази невинност, ако може така да се каже. Но това е невинност, произтичаща от невежество. Преди много време написах една песен, заедно с Лу Рийд, озаглавена “Затишие пред буря” и в нея имаше една строфа, която гласеше следното: “Имаше време, когато невежеството подхранваше невинността ни.” И си спомням, че Лу каза: “Не, не ... имаше време, когато невинността подхранваше невежеството ни.” Но и в двата варианта, тази фраза важи за Травис. Травис е продукт на света какъвто е бил, Даниел е продукт от рухването на този свят в един предходен момент. Този свят го е принудил да замине, да дойде в Щатите и да открие, че нещата се повтарят и това оказва влияние върху разбиранията му за морал, което в крайна сметка е най-трудното за него. Би предпочел да живее в света на Гризелда, а сега трябва да направи онова, което трябва да бъде направено, макар това да означава, че ще се наложи да разкъса семейството си, за да може да го защити.

Снимки: Франк Окенфелс (Frank Ockenfels) 3/AMC

Още за Пази се от живите мъртви, Рубен Блейдс

Не пропускайте

ТВ анонси

Популярно в poTV.bg