Актьори

„Пази се от живите мъртви“: Интервю с Мерседес Мейсън

0/5

Най-новите телевизионни изяви на Мерседес включват финала на сезона на „Секс до дупка“ (Californication) на Showtime и  главна роля в пилотния сериал на AMC „Бял град“ (White City). Играла е и в „666 Парк авеню“ (666 Park Ave.)  заедно със спечелилия награда “Еми” Тери О’Куйн и номинираната за награда „Еми“ Ванеса Уилямс. Мейсън участва и в спечелили одобрението на критиката продукции като „Антураж“ (Entourage), „Разобличаване“ (The Closer) и „Светофар“ (Traffic Light), има поредица участия в любимия на феновете „Чък“ (Chuck). Актрисата играе главна роля в „Кости“ (Bones) на FOX и в „Невидими улики“ (The Finder) заедно с номинирания за награда “Оскар” Майкъл Кларк Дънкан.

Коя е Офелия Салазар и какво Ви привлече към образа й?

Когато за първи път прочетох сценария, героинята ми беше силна личност, във вечен конфликт с баща си Даниел, но в хода на доразвиването на образа тя омекна и се превърна в момиченцето на татко. Мисля си, че все още не разполага с нужната сила да се справя сама. Предизвикателствата на този свят ще й помогнат да развие силата си, а понеже обичам силни жени и съм голям почитател на оригиналния сериал, веднага се заинтригувах. Офелия е единствено дете, така че има много неща, които не знае за родителите си. Харесва ми идеята, че в началото е невинна, закриляна от мама и татко и внезапно се оказва захвърлена в дълбокото – като актьор е изключително вълнуващо да задълбаеш в подобен образ. Иска ми се да израсне от галено дете и да стане истински силна личност, да размахва някакво оръжие – както си представям, че ще случи в някакъв момент?

Каква е идеята на филма?

Започваме от самото начало. Почитателите на оригиналния филм започват от събуждането на Рик Граймс и установяват, че светът е отишъл по дяволите и той трябва някак да се оцелее. В нашия филм никой не знае какво се случва, героите не са наясно с мащабите на ситуацията. Отгоре на всичко, понеже бродещите в нашия сериал са съвсем “нови”, изглеждат точно като съседа ни, приятеля ни, така че е много по-трудно да убиеш някой от тях. Много по-трудно е, психологически, да застреляш някой, който изглежда досущ като човек, за разлика от бродещ, който е мъртъв от години и вече се разлага. И тази трудност неимоверно засилва усещането за страх. Налага се да се вгледаме в самите себе си, да преценим на кого можем да се доверим и на кого – не. А когато към всичко това добавим и бродещите, много от героите се борят с чувството си за морал и постепенно откриват каква форма придобива този нов свят.

Този сценарий силно ми напомня на версия за възрастни на „Повелителя на мухите“, която ми беше една от любимите книги като дете. Непознати хора са захвърлени от случайността на едно място и се налага да оцеляват и е невероятно колко адаптивна е способна да бъде човешката природа, за да оцелее. Семейството е важно, защото близките ти са единствените хора, на които можеш да се довериш  и да разчиташ по време на апокалипсис. Освен това е важно да разчиташ на себе си, да познаваш собствената си сила. Реално тук говорим за оцеляването на човека и за човешкия инстинкт.

Поражда ли се напрежение от факта, че зрителите знаят повече от героите във филма?

Те знаят много повече от нашите герои. Самият сценарий, дори и за нас, актьорите, е напълно секретен, едва ли не като държавна тайна – сцените ни се дават точно преди първия групов прочит и едва тогава научаваме нещата. Така че публиката знае 100% повече за бродещите, за този свят и какво ни очаква. Намираме се в точката преди хаоса, съпътстващ оригиналния сериал, така че за зрителите ще е интересно да посещават ту единия, ту другия свят и да правят съпоставки.

Какво означава семейството за Офелия?

Харесва ми как се явява смесица на майка си и баща си. Майка й е като Дева Мария в очите ми – добра, мила и състрадателна. Баща й притежава сила, знания и мъдрост, но също и пълно недоверие, направо параноя  и ужас от случващото се около него. Офелия уважава и двамата и обича и двамата и се оказва по средата между тези два свята, опитва се да е добра, но и да не бъде наивна.

Какво се случва, когато семействата се оказват заедно и къде ще изникне конфликтът между героите от гледна точка на оцеляването и състраданието?

Съвсем естествено е хората да гледат да са заедно. Иска ти се да можеш да разчиташ на някого, да имаш някого до себе си, да можеш да се довериш на някого. Всички сме различни, няма начин да се разбираме с всички. Така че не само външният свят се разпада, но се разпада и вътрешният, понеже тези семейства са принудени да бъдат заедно тъй като нямат друг избор.  

Но си мисля, че когато въпросът с оцеляването е част от уравнението – човешката потребност да оцелее е толкова силна, че правиш какво трябва да направиш, за да защитиш себе си и обичаните от теб хора. А точно преди този момент е моментът, в който се обажда чувството за морал: Наранил ли ме е този човек? Не мога ли да избягам? Действително ли да ги убия е единственият вариант? И си мисля, че твърде бързо се преминава от едното в другото, поне що се отнася до индивида. Във филма това е непрекъсната борба, тъй като врагът изглежда досущ като човек. И е много трудно да вземеш решение, когато става дума за съседа ти, с когото вчера си пил кафе.

Снимки: Франк Окенфелс (Frank Ockenfels) 3/AMC

Още за Мерседес Мейсън, Пази се от живите мъртви

Не пропускайте

ТВ анонси

Популярно в poTV.bg