Ким Дикенз (Kim Dickens) е актриса с доказан многостранен талант. Нейната филмова и телевизионна кариера включва широк спектър от сложни и силни персонажи. Неотдавна актрисата приключи работата си в продукцията на Тим Бъртън „Домът на Мис Перегрин за чудати деца“ (Miss Peregrine’s Home for Peculiar Children) – адаптация на “20thCentury Fox” по класическата новела на Рансъм Ригс, с участието на Ева Грийн (Eva Green), Ейса Бътърфийлд (Asa Butterfield), Ела Пърнел (Ella Purnell), Алисън Джени (Allison Janney) и Самюъл Л. Джаксън (Samuel L. Jackson). Филмът ще бъде пуснат на 4 март 2016 г.
През 2014 Дикенз играе ролята на детектив Ронда Боуни в спечелилият одобрението на критиката психологически трилър на режисьора Дейвид Финчър „Не казвай сбогом“ (Gone Girl), където партнира на Бен Афлек и Розамунд Пайк. Филмовите постиженията на актрисата включват още участия в номинирания за “Оскар” филм на Джон Лий Ханкок „Сляпата страна“ (The Blind Side); номинираната за Златен глобус (Golden Globe® ) сатирична комедия „Благодаря за пушенето“ (Thank You for Smoking), както и номинация за наградата “Независим дух” през 2002г., за ролята ѝ във филма на Алисън Андерс „Какво се крие зад Слънцето“ (The Things Behind the Sun).
Телевизионната кариера на Дикенз е впечатляваща и включва номинирания за награда “Еми” мини-сериал на HBO „Treme“ на режисьора Дейвид Саймън; възхвалявания от критиците „Светлините на стадиона“ (Friday Night Lights) на NBC; наградения с “Еми” и “Златен глобус” сериал на ABC „Изгубени“ (Lost) и наградената със Златен глобус драматична продукция на HBO „Дедууд“ (Deadwood).
Дикенз е родена в Хънтсвил, щат Алабама и е завършила специалност „Комуникации“ в Университета Вандербилт в Нешвил. След дипломирането си се премества в Ню Йорк, където продължава образованието си в Институт за театър и филми „Лий Страсбърг“. Впоследствие завършва и 2-годишна специализация по сценично изкуство към Американската академия за драматично изкуство в Ню Йорк.
В момента живее в Лос Анжелис.
Как се стигна до участието Ви в проекта?
Явих се на прослушване без да зная нищичко за “Живите мъртви”. Знаех, че сериалът е много нашумял, но така и не го бях гледала. И когато ми се обадиха да ми кажат, че са ме одобрили, попитах какво да гледам, за да се подготвя по-добре и продуцентите ми се обадиха отново и ми казаха: “Нищо. И най-вече не гледай “Живите мъртви”.”
Смятате ли, че ще е полезно за въплътяването Ви в образа да изгледате “Живите мъртви”?
Не искам героинята ми да има и най-беглата представа как ще изглежда апокалиптичния свят. Не искам и аз самата да имам тази представа в съзнанието си, смятам, че ще ми пречи. Затова ще изчакам преди да изгледам сериала, понеже не искам да придобия погледа на вече запознат със сериала.
Мадисън е най-страхотният образ, върху който съм работила до момента! Имам голям късмет, че съм играла изключително интересни героини в хода на кариерата си, защото сега във всеки един момент ми се налага да предавам множество пластове. А и екшънът е на ниво – поставя огромни изисквания върху физическата ми подготовка, но е много забавно.
Какво е усещането да работите по толкова секретен проект?
Страшничко е! По-рано ми се е случвало да издам нещичко и да се будя посред нощ да размишлявам. Трудно е, но е вълнуващо.
Предизвикателство ли е да играете героиня, подложена на такъв огромен стрес?
Определено е трудно. И като че ли именно затова сериалът е толкова интересен. Залозите са високи, във всеки един момент, а и са налице толкова много скрити течения, неизказани настроения. Всичко това поставя своите изисквания, но постепенно свикваш и дори копнееш за нови и нови предизвикателства. Страшничко е – но за един актьор е изключително интересно да е част от всичко това.
Освен това в сюжета има нещо, което намира отклик у всички хора – идеята за човечността и какво трябва да направим, за оцелеем и как бихме реагирали в моментите на огромна опасност. Кои свои черти ще проявим и какво ще научим за самите себе си? Тези ситуации на живот и смърт са огромно предизвикателство и не са нещо, с което обичайно се сблъскваш в ежедневието си. И понеже се опитвам истински да се вживея, да, на моменти действително е трудно.
Иска ли Ви се да разберете какво ще се случи по-нататък с героинята Ви?
В хода на всичките ми участия в телевизионни сериали не съм свикнала да разполагам с повече от един сценарий в даден момент, и в това има своята магия, а и всеки сериал има своята атмосфера и начин на работа. Първи сезон вече е готов и е написан великолепно и всяка страница ми носи изненада след изненада.
Що за човек е Мадисън?
Героинята ми е кораво момиче. Безстрашна е, но има своите проблеми; мрачна е, характерът ѝ е много комплициран, целеустремена е. Силна е и същевременно в миналото ѝ има нещо тъмно и донякъде подозрително.
Какъв е животът на Мадисън Кларк в началото на сериала?
Самотна майка е, с две прекрасни деца, едно от които по-проблемно от другото. Работи като училищен психолог и приятелят й, Травис, тъкмо се е преместил да живее с нея. Лудо е влюбена в него и се канят да съберат двете си семейства – Травис и сина му Крис (който по принцип живее с бившата съпруга на Травис, Лиза) и аз, със сина ми Ник и дъщеря ми Алиша.
Какво представлява връзката между Мадисън и Травис преди да настъпи апокалипсисът?
Струва ми се, че Травис ѝ действа изключително успокояващо, приема я каквато е, с всичките ѝ недостатъци и обърканото семейство. Синът й, деветнайсетгодишен, е наркоман, ту се лекува, ту отново започва, така че ситуацията, в която попада Травис, никак не е обикновена. Напротив, много е объркана, а той проявява огромно разбиране и подкрепа, което показва, че много я обича. Не смятам, че двамата – Травис и Мадисън – очакват нещата да се подредят по идеалния начин – искат просто да са заедно и да намерят някаква хармония в целия хаос.
Какво е отношението ѝ към Ник и проблемите му, а също и към Алиша?
Иска да спаси сина си. И двамата са зависими един от друг. Трудно е една майка да не се чувства отговорна за детето си, когато преживява тежки моменти, а той определено има проблем с наркотиците от известно време. Стигнали сме до момента, в който има правото да каже да или не, вече е възрастен. Тя иска най-доброто за него, иска да се изчисти. Дълбоко в себе си се чувства виновна, понякога чувства, че се е провалила като майка, особено в моментите, в които я влудява, което често се случва в общуването с хора с пристрастености. А подобно поведение е изключително разрушително за едно семейство.
Алиша е на 17, идеалното дете – умна, красива, разумна, въпреки проблемното семейство и смъртта на баща й. Неговата смърт е тежка загуба за семейството, а ѝ се налага да се грижи и за брат си – черната овца получава най-много внимание и това вероятно я кара да се чувства пренебрегната на моменти и дори да се дразни на Ник, но всъщност искрено го обича. Въобще любовта в семейството им е очевидна, колкото и проблеми и трудности да имат, има и обич. На моменти си мисля, че Алиша иска да си тръгне, да се махне от нас и да избяга от цялата драма.
Защо според Вас зрителят ще може да се идентифицира с това семейство?
Става дума за две разбити семейства, които се събират и се опитват отново да изградят семейната единица. Това никак не е лесно. А в днешното общество има безброй разводи и реструктурирани, новоизградени семейства, така че публиката ще бъде съпричастна на техните усилия.
Къде се намира това семейство в началото на сериала?
Запознаваме се с тях в самото начало на краха на обществото. Надникваме в ежедневния им живот, ежедневните грижи, получава се нещо като история за обикновения човек, но внезапно са изправени пред началото на апокалипсис. Никой не разполага с отговори – всичко е извън контрол и ситуацията е ужасяваща. Мисля, че това е най-големият кошмар на повечето хора при настъпването на природно бедствие – усещането, че нямаме контрол, че нямаме информация, нямаме власт, а във филма сме напълно лишени именно от това. Всички можем да умрем, съседите ни се променят пред очите ни и съвсем не изглеждат като същества от друг свят, напротив – изглеждат като едни от нас. Бродещите в нашия сериал са “по-нови”. И затова е по-лесно да ги възприемаме като хора, като едни от нас. Изглеждат само малко по-различни и затова е още по-страшно.
С какво новият сериал ще е различен за феновете на “Живите мъртви”?
Героите са далеч по-неинформирани от зрителя. Не знаем огромна част от нещата, която феновете вече знаят, така че предполагам, че ще крещят срещу екрана “Не отивай там!” Но предполагам и че ще проявяват състрадание към героите, които се борят и впрягат всичките си усилия и инстинкти, за да се ориентират в обстановката и да овладеят обстоятелствата. Така че в този смисъл ще е интересно за гледане.
Кое е сърцето на историята?
Смятам, че сърцето на историята е семейството и всичко, което преживяват семействата и как обстоятелствата ги изправят пред огромни трудности и или ги сплотяват, или ги разбиват. Мисля, че за Мадисън всичко се свежда до това да спаси семейството си и най-ужасното нещо, което би могло да ѝ се случи е да ги загуби.
От какво се страхува Мадисън преди да разбере за епидемията?
Страхува се, че несъвършеното ѝ семейство би могло да се възприема като бреме, и че човек като Травис може да не поиска да се изправи пред всичките проблеми, които влече това семейство. Мисля, че това са страховете й, оттам произтича чувството ѝ за несигурност. За щастие Травис е готов на всичко. Травис и Мадисън за заедно в кюпа. Успяваме да оцелеем, поне преди да настъпи апокалипсисът, така че в известен смисъл бедствието би могло да ни сближи – или напротив.
Какво е усещането да работите с Адам Дейвидсън като режисьор?
Обожавам го. Той режисира пилотния епизод, а също и втори и трети епизод. Невероятен режисьор, за първи път работих с него в „Дедууд“ (Deadwood), а после няколко пъти в „Treme“. Изключително състрадателен режисьор, а е бил и актьор. Учил е със Стела Адлър, така че му хрумват прекрасни идеи и в нито един момент не забравя за актьора. Акцентира върху човешкото, не се самозабравя в нито един момент. Просто схваща как трябва да бъдат нещата и държи героите му да са умни. В цялата работа има огромно количество творческа любов и Адам е точно такъв – човек с голямо сърце. Въобще е идеалният вариант за нас.
Снимки: Франк Окенфелс (Frank Ockenfels) 3/AMC
