Други

„Пази се от живите мъртви“: Интервю с Адам Дейвидсън

0/5

АДАМ ДЕЙВИДСЪН, Изпълнителен копродуцент, Режисьор
АДАМ ДЕЙВИДСЪН, Изпълнителен копродуцент, Режисьор

Адам Дейвидсън е режисьор, продуцент и писател, работил в телевизионни формати и филми от всички жанрове, като е еднакво умел и в комедията, и в драмата. Неговият късометражен филм „Срещата за обяд“ (The Lunch Date) спечели наградата на Филмовата академия за „Най-добър екшън късометражен филм“ и Златна палма за „Най-добър късометражен филм“ в Кан. Заснет в района на Ню Йорк, включително и на централната ЖП гара, „Срещата за обяд“ е черно-бяло кинематографично изследване на нашите предварителни усещания един за друг и за сивите емоционални полета, които свързват всички нас.
Работата на Дейвидсън включва семейната драма на „Кралство (Kingdom“) (DirectTV), епизоди от „Майстори на секса“ (Masters of Sex), епичния сериал „Рим“ (Rome), Tremé, „Дедууд“ (Deadwood), „Истинска кръв“ (True Blood), „Ниско зимно слънце“ (Low Winter Sun), „ОБРАТ: Шпиони на Вашингтон“ (TURN: Washington’s Spies), както и предстоящия мрачен и сложен сериал на STARZ “Плът и кости“ (Flesh & Bone). В допълнение ще споменем и множество епизоди на „Ад на колела“ (Hell on Wheels), „Голяма любов“ (Big Love), „Хънг“ (Hung), „Съединени щати на Тара“ (United States of Tara), „Светлините на стадиона“ (Friday Night Lights), „Анатомията на Грей“ (Grey’s Anatomy), „Общност“ (Community), „Антураж“ (Entourage), „Лъскаво предградие“ (Suburgatory),“За едно момче“ (About a Boy), както и епизоди на „Декстър“ (Dexter), „Два метра под земята ООД“ (Six Feet Under) и „Изгубени“ (Lost). Дейвидсън е продуцент и режисьор на „Произведено в Джърси“ (Made In Jersey), „Излъжи ме“ ( Lie to Me) и „Шарк“ (Shark). Печели номинация за награда на Гилдията на режисьорите в Америка (DGA) за „Закон и ред“ - първия телевизионен сериал върху който работи.
Роден в Лос Анжелис, син на Гордън Дейвидсън – артистичен режисьор на Театрална трупа „Лос Анжелис“ и носител на награда „Тони“, и Джуди Дейвидсън – журналист в областта на развлекателната индустрия,  той поема по свой път. Играе футбол за гимназия „Палисейдс“ и по-късно за „Кениън колидж“, където все още държи няколко рекорда като външен нападател. Дипломира се с отличие в специалност „История“ и написва оригинална и полемична дипломна работа от 120 страници на тема „Расизмът в популярната американска култура в края на 20 век“.  

Въпреки това, още от 12-годишна възраст, Дейвидсън е привлечен от филмите и работи в най-различни продукции на различни длъжности, за да научи колкото може повече за процеса. В крайна сметка това го кара да завърши програмата по филмово изкуство към университет „Кълъмбия“. Акцентът в обучението е върху разработката на сюжетни линии и персонажи и това особено допада на Дейвидсън. С цел да задълбочи изследването на динамиката в пресъздаването на човешките състояния, той взема и уроци по актьорско майсторство при прочутата Стела Адлер. Не смята да играе професионално, но този опит със сигурност му дава нужното уважение и добро познаване на актьорската работа. Работата си продължава с впечатляващ списък от таланти, включително Тим Рот, Джеймс Уудс, Холи Хънтър, Бил Пакстън, Иън МакШейн и стотици други.
Докато все още е в „Кълъмбия“, Дейвидсън продуцира и режисира „Срещата за обяд“, окуражаван от своя ментор и преподавател, чешкия режисьор Войтех Ясни. Тази връзка го довежда до запознанство със сънародникът на Ясни – Милош Форман. Дейвидсън става протеже на Форман и те си сътрудничат по няколко проекта, включително игралния филм  „Училище ад“ (Hell Camp) за Sony, който Дейвидсън написва.

Други важни сътрудничества той има с Джоуи и Антъни Русо, които го канят да режисира осем епизода от „Общност“ (Community) от 2009 до 2015 г. и няколко други техни продукции, Норман Лиър (който финансира неговия игрален филм Way Past Cool),  Джейсън Катимс (за когото режисира няколко сериала), както и HBO, AMC и Showtime.

В момента Дейвидсън живее в Лос Анжелис със съпругата и трите си дъщери.

Кое е първото нещо, което публиката ще открие в „Пази се от живите мъртви"?

Публиката ще открие напълно различни, нови герои, различно време. Тук пресъздаваме сътресението, което липсва в първия филм. Надяваме се да намерят интересни, балансирани, реалистични герои. Това са учители и ученици, изправени пред невероятната действителност. Вероятно хората, които гледат седмица след седмица, ще запомнят хуманността.

Кое беше едно от най-важните неща, което искахте да създадете с „Пази се от живите мъртви”?

От моя гледна точка, в съзнанието изникват няколко неща от визуална гледна точка и при създаване на нов свят. Филмът отправя поглед към най-големия град в Америка и се фокусира върху живот, който ние обикновено не виждаме. Това са работнически семейства от средната класа в Източен Лос Анжелис и аз бих казал, че това са хората, които движат града. Тези хора се асоцириат с определена среда и останалите ги харесват, но те живеят в един сбъркан свят. Всичко е разрушено. Аз израснах в Лос Анжелис. Медиите показват интересното, бляскаво лице на холивудския Лос Анжелис, а този, който аз познавах, беше с дупки в асфалта, счупени стъкла, графити и боклук. За мен това беше интересно. Нашествието се извършва не в един съвършен свят, а в един познат свят. Животът там до известна степен е свързан с борба и внезапно… се появяват зомбитата.

Кое беше важно при изграждане на основата?

Това, което харесвам в сценария е, че той представя падането на Лос Анжелис през микрокосмоса на едно семейство и аз мисля, че това беше един много личен и оригинален начин да се разкаже по-голямата история на фона на града. Те не са „типично” семейство – това е смесено, но съвсем реално семейство.

Кое беше важно при подбора на актьорите?

Основната ни идея беше, че нашето семейство е на косъм да открие инцидента, който е засегнал целия свят. Но ние не искаме те да знаят прекалено много или да надхвърлят себе си. Надявам се феновете да се забавляват от факта, че знаят повече от героите, в което има известно напрежение. По същия начин като във филм на ужасите, където има вече създаден страх и безпокойство у героите, когато не знаят какво ги очаква. Те мислят, че става въпрос за лош грип или вирус или нещо, което ще отмине, защото според мен у хората е заложен инстинкт да вярват, че всичко ще се оправи. Това не е традиционен филм на ужасите, а реалистично семейно шоу от типа “о, боже – току що влезе едно зомби”. Нашите герои ни въвеждат в този свят. Ние не ги водим, нито показваме нещо преди те да го открият и се надяваме, че създаваме усещане на хората, че са наистина там. Перфектната цел е да накараме хората да се почувстват като част от този свят. Как биха се чувствали тогава?  Каква е истинската човешка реакция на това?

В какъв отрязък от време се развива действието в „Пази се от живите мъртви” и как се отразява това върху семейния живот?

Според мен събитията от първи до трети епизод се случват за малко повече от 24 часа. Това е като пътуване с ракета към разрухата и не всичко е ясно. Хората не знаят още какво става, опитват се да го обяснят, да го разберат, като все още на преден план са емоциите, предизвикани от отношенията между хората. Тези проблеми са все още на дневен ред, докато светът се разпада.

Според вас коя е една от най-интригуващите теми/събития в първите няколко епизода?

Никой не знае наистина какво би се случило с нас в определени ситуации. Дали се издигаме до ниво, на което надхвърляме очакванията за самите себе си като хора или слизаме до най-примитивното, егоистично, алчно и нихилистично ниво, до което човек може да падане? Според мен това е най-интересната част от света на „Живите мъртви”. Изникват чисто морални въпроси. Какво бих сторил аз? Как бих се държал? Бих ли постъпил правилно? Ще бъда ли лош, ако нараня зомби? В какъв момент трябва да спра да ги възприемам като човешки същества, въпреки че те все още приличат на такива? Какво ще стане, ако утре вирусът изчезне – ще ме арестуват ли? Ще вляза ли в затвора?

А някои от нашите герои наистина са хванати в капана на морален конфликт, особено Травис. Той е възпитател, учител. Вярва в книгите и техния свят. Този човек трябва да се издигне до по-висок идеал. Следователно първият инстинкт на Травис е да помогне, а не да се съпротивлява. Освен това имаме Даниел Салазар, който е погребал своето минало – и внезапно, в разгара на апокалипсиса това минало става необходимо за оцеляването. Това поражда противоречие за двамата мъже и те трябва да го осъзнаят, както и останалите членове на това смесено семейство. С всяка сцена се опитваме да намерим разковничето, да открием човечността, да открием тези моменти, за които всички признаваме, че нямат нищо общо с разпадането на света, но са свързани с бащи и дъщери, майки и синове, всички тези много реални отношения между членовете на едно смесено семейство, както и да покажем тяхната самоличност преди сриването на света.

Какви са очакванията ви за „Пази се от живите мъртви”?

Моята най-голяма надежда е хората да осъзнаят това, защото е много лесно да определим тази продукция като „филм за зомбита”, а той не е такъв. Разбира се, в него има зомбита, но въпросът е кое е истинското чудовище в крайна сметка. Трябва много повече да се страхувате от живите, отколкото от мъртвите.
 

Още за Адам Дейвидсън, Пази се от живите мъртви

04:00
26.08.2019
Пази се от живите мъртви 5.11 - сериал
23:00
26.08.2019
Пази се от живите мъртви 5.11 - сериал
02:30
28.08.2019
Пази се от живите мъртви 5.11 - сериал

Не пропускайте

ТВ анонси

Популярно в poTV.bg