Калин Врачански: "Камен е по-краен от мен"

Как приемаш славата?
Предполагам, че нормално. Това вече трябва останалите да кажат, как изглеждам в техните очи. За себе си аз съм ок.

Партнираш си с Елена Петрова, с която имате интимни сцени в сериала. Твоята приятелка как го приема?
Всичко е наред. Няма проблем. Това е все пак кино. Ние сме актьори. Нещата са по друг начин.

Как приемат приятелите ти участието ти в "Стъклен дом" и случвало ли ти се е някой да те обърка с Камен?
Моите приятели повечето са актьори, така че за тях това е нормално. Не се е случвало. Само на майтап някой може да каже: "Хей, Камене..."

Какво е общото и различното между теб и Камен?
Различното е, че той е по-голям от мен. Също и че той е по-решителен за някои неща и по-краен. Аз не съм чак такъв.

В същото време има сцени, в които Камен показва доста смиреност.
Да. Може би, защото много е преживял. Все пак има зад гърба си един житейски опит, който не е малък, Доста неща са му се случили за не малко време.

Как намираш достатъчно време за театър и кино?
При нас се налага да се комбинират, защото такава е системата. Играеш едно нещо, после второ, трето... Днес си на едно място, утре на друго.

Изморяваш ли се от цялото това нещо?
Случва се. В началото, когато започнах, беше доста напрегнато, защото едновременно репетирах в театъра и после трябваше да съчетая и двете неща. И като мине така един, два месеца, батериите накрая...

Доста се пише за постановките, в които ти играеш.
Радвам се, ако е така.

Каква е разликата от това да играеш на сцена и това да играеш пред камера?
Ами усещането. Едното е на живо. Пред камерата ако сбъркаш – повтаряш и т.н. Докато на сцената например не е лесно да се измъкнеш.

Какви гафове си правил?
Забравял съм текста.

И тогава какво правиш?
Импровизираш. Сега има едно представление - "Принцеса Турандот", което е в стихотворна форма. Там малко като изгубиш бримката на веригата и става неловко. Не мога да ти кажа тогава какво съм казал, защото на момента съм го измислил. Някаква рима съм направил и съм продължил. Но беше много смешно, защото колегите леко дадоха гръб към публиката и се посмяха.

Тебе кое те влече все пак повече - театърът и киното?
Не мога да кажа, че ще избера едното или другото. Едното ти дава една емоция, другото – друга емоция. Колкото си приличат, толкова се и различават.

Какви планове имаш за бъдещето? Повече да се концентрираш върху киното или театъра?
Ако може и двете, ще е най-добре. Мисля, че всеки един актьор би ти отговорил така.

Българинът обича ли театъра и ходи ли на театър?
Дали обича – може би да. Все пак има представления за всеки един вкус. Дали ходи, вече трябва да се погледне и в провинцията. Но то не е от нежелание, а от невъзможност. Не всеки може да отдели примерно в седмицата да ходи 3-4 пъти на театър.

Казват, че театърът е една много добра основа на културата ни.
Така е. Не само театъра. Музиката също. Аз съм на мнение, че трябва да се влага малко повече в културата. На Запад е така.

За киното или за театъра ти трябват повече време и усилия?
Зависи. За театъра времето е по-късо. Една постановка излиза в рамките на два месеца, три. Много е интензивно. Киното пък е още по-интензивно, защото за около месец и половина, да кажем, един филм трябва да се заснеме.

В "Стъклен дом", от първия сезон, коя от сцените ти беше най-трудна?
Няма време за трудни сцени. Много бързо се работи

И все пак, някоя сцена, за която сте правили повече дубли и кадри...
Обикновено – емоционалните сцени. Те са по-трудни, защото трябва да дадеш повече от себе си. Или пък нещо, което е свързано с физическо действие. Малко повече време трябва, да се получи всичко нормално. Примерно каскадата трябва да се изрепетира.

Кой герой най-много ти харесва в "Стъклен дом"?
Всеки един си е различен, но моят човек си ме кефи много. Ако става въпрос за други – Николай Жеков е много интересен образ.

Обръщаш ли внимание на клюките в жълтата преса?
Не ги чета.

В театъра коя роля ти е била най-трудна?
Има едно представление, което излезе някъде края на април - "Електра или свалянето на маските". Там играя Пилат. Тя е доста сложна роля. Един много хлъзгав човек. Малко като Николай Жеков. Има си една цел и си я следва.

Положителните или отрицателните роли са ти по-лесни?
За мен няма лесни роли.

Как реши да се занимаваш с театър?
От само себе си май стана. Преди кандидатстването във ВИТИЗ, бях в театрална трупа, и продължих да се занимавам с това.

И не се ли е опитвал някой да те разубеждава?
Напротив. Даже ме подкрепяха. Ако имаш шанса да завършиш ВИТИЗ и да получиш интересни предложения – тогава е готино. Но пък ако не почнеш да практикуваш тази професия, е гадно.

Според теб бедни ли са актьорите в българския театър?
Като цяло - да. Заплатата е прекалено ниска и не може да се сравнява с тази на актьорите, които гледаме по кината. Абсурдно е просто. Сега театърът изглежда много лесна професия. Някакви хора стоят в една голяма зала, нещо приказват, движат се, забавляват хората, но доста нерви се късат там. Доста е напрегнато, особено когато дойде премиерата. В момента, като се има предвид какви са цените в живота, нашата професия не е добре заплатена, определено.

Вие доста време репетирате преди това и играете едно и също нещо много пъти...
Ами случва се, да. Понякога стотици, друг път - много малко. Примерно в провинцията, една постановка няма дълъг живот, което е лошо. Театрите, от друга страна, няма как да я издържат тази постановка. В един малък град, една постановка има живот най-много 10 дни. След това тя може да пътува някъде, но не са много театрите, които може да отпуснат средства постановката да пътува тук и там.

Като репетирате една постановка много време, не идва ли момент, в който ви втръсва?
Зависи колко време репетираш. Аз не съм имал толкова продължително репетиране, но предполагам, че в един момент наистина ще ти писне. Вече имаш нужда да се срещнеш с публиката и да видиш нейните реакции, защото в зависимост от това как реагира публиката, може да промениш нещо.

Това някаква нужда ли е да застанеш пред публиката?
Да. Той режисьорът говори, говори, говори и почва да свиква с това, което е гледал. Той го гледа два месеца, да кажем, най-малко. И в един момент започват и пропуски. Някои неща за него са ок, но като се излезе пред публика, има и изненади. Затова има един момент, в който трябва да влезе публиката, да се видят реакциите, да се оправят някои неща или напротив, да се наблегне на тях. В деня преди да дойде публиката, просто нервите са ужасни.

Има ли някакъв стрес в първия момент, когато застанеш пред публика?
Има. С времето, когато едно представление стане редово – примерно в седмицата два пъти, или в месеца четири пъти, все повече успяваш да овладяваш това нещо и си по-спокоен с всяко следващо представление, тъй като то просто се запаметява. Но когато идва премиера... Все пак се чудиш дали ще те одобрят, дали няма...

В какво вярваш и за какво мечтаеш?
Мечтая да съм щастлив и определено вярвам в любовта.

Интервю на Юлиян Спасов

Източник: http://every.bg/