Лица Актьори

Интервю с Мадс Микелсен (Mads Mikkelsen)

Добави коментар

Интервю с Мадс Микелсен (Mads Mikkelsen) за ролята му на Ханибал Лектър във филма Ханибал (Hannibal).

Интервю с Мадс Микелсен (Mads Mikkelsen) за ролята му на Ханибал Лектър във филма Ханибал (Hannibal).

Ролята на Ханибал Лектър е емблематична. Притеснявахте ли се, че ще Ви сравняват с Антъни Хопкинс?

MM:
Колкото и да се тревожа, това неизбежно ще се случи. Антъни Хопкинс свърши чудесно работата си и очевидно ние не можем да се откъснем напълно от образа, който той създаде, просто защото това е ОБРАЗЪТ! Но имайте предвид, че ние започваме от съвсем различно ниво. Аз не съм в затвора, а съм практикуващ психиатър. Навън съм, в истинския живот и няма как да изиграя всичките си карти наведнъж. Трябва да съм много изобретателен. Така, че се пригответе за много различни сцени от тези, които сте видели с Антъни. Наясно сме, че той изигра перфектно ролята си, а нашата цел никога не е била да го копираме.
    
Ханибал герой-злодей ли е или е антигерой? Къде се вписва най-добре от морална гледна точка?

MM:
Не мисля, че Ханибал гледа на себе си като на герой, също както и не смята, че в живота му въобще съществуват герои и злодеи. Той вижда себе си като човек, влюбен във изящната страна на живота. Той мрази всичко банално. Всичко банално намира за нелепо и фактически всеки сериен убиец, за когото е чувал, смята за банален – винаги причината е в детството им, майка им не ги е прегръщала достатъчно... Това са изтъркани фрази за него. За него, красотата на живота е единствено на прага на смъртта и това е обекта на неговото изследване.

По-забавно ли е да играеш лошия?

MM:
Аз не го смятам за лош. Опитвам се с всички сили да го направя добър в моя свят. Винаги съм смятал, че лошият и добрият герой вървят ръка за ръка. Трябва да намериш пукнатините, малките дупчици, дребните грешки, които прави добрият герой и да откриеш нещо в него, което разпознаваш в лошия. В лошия пък, трябва да търсиш нещо, което да очовечиш, да направиш по-добро. Това винаги е била моя цел като актьор. Това са двете страни на една и съща монета за мен. Очевидно, този герой има прекалено изявена тъмна страна и затова е лош.  Да, лош е, но аз се опитвам да го покажа като човек, който вижда света по различен начин.

Каква е причината героят ви да е толкова очарован от Уил Греъм? Той изглежда почти погълнат от него още след първата среща?

MM:
За Ханибал, животът е пълен с възможности. Той никога не е имал генерален план по кой път да поеме или какво ще се случи в утрешния ден. За него е интересно да разклати бутилката и да очаква с нетърпение каква реакция ще последва. Когато среща Уил, той веднага открива себе си в него. Има нещо в този млад мъж, което той припознава, има толкова ранимост и искреност. В него има толкова емпатия, колкото има и в Ханибал. Уил не може да контролира своята, но Ханибал може. Така, че в първата им среща Ханибал всъщност съзира възможност да го опознае и да го доближи максимално до себе си.

Очевидно, това е един много различен аспект от живота на Ханибал, който зрителите не познават. Смятате ли, че е на различно ментално ниво и от гледна точка на кариерата си и от гледна точка на мирогледа си, от този Ханибал, който познаваме след това?

MM:
Не, не смятам така. Той е един интересен образ, в смисъла, в който е описван в книгите и човек, който е в състояние да отхапе езика на медицинска сестра и да запази пулс от 60 удара в минута. Той е такъв, какъвто е и такъв остава през целия си живот! Просто сега заточва инструментите си. Но в същото време, не можем да имаме човек с 60 пулс през цялото време, това не би представлявало интерес в дългосрочен план. Затова, се налага от време на време да разтупкваме сърцето му по малко.

 


Защо, според вас, светът проявява толкова голям интерес към образа на Ханибал вече повече от 30 години?

MM:
Защото не става въпрос само за образа. Тъмната страна на човешката природа винаги е била на дневен ред. В нея има достатъчно драма и ние винаги искаме да я разберем, да я проумеем, без задължително да я харесваме. Можете да кажете същото за биографиите на Ленин, Сталин и Хитлер. Хората продължават да ги купуват, защото се вълнуват, интересно им е да разберат какво се е случило всъщност. Мисля, че същото се отнася и за образа на Ханибал.  

Очевидно ще отнеме известно време, докато Уил започне да подозира истинската същност на Ханибал. Какво е това нещо в Ханибал, което блокира вродената интуиция на Уил Греъм?

MM:
Аз вярвам, че Ханибал притежава възможността да влиза в човешкото съзнание и да кара хората да мислят така, както на него му е удобно. Винаги е бил експерт в това. Той притежава емпатия (способност да се поставяш на мястото на другия) и знае как да я използва. Най важното е, че не е нужно да се преструва - някак, той разбира Уил напълно.  Моята работа е да убедя Уил в едно единствено нещо и вие сами ще видите това в сериала. Колкото повече се опитвам да го убедя, толкова повече подозрителността му към мен намалява и се прехвърля към самия него.

Ханибал Лектър има много специално отношение към музиката и бих искал да знам, какво беше Вашето отношение по този въпрос, докато работехте по образа?

MM:
Ханибал обожава да слуша вариациите на Голдбърг, докато върши специалната си работа. Но също така е влюбен във всички странни инструменти, за които аз никога не бях чувал, като например „Theremin”, който е някакво електронно нещо, което твори музика, когато го докосваш. Той има подобна връзка с много неща. Така е и с храната и с всичко, което е интересно и красиво. Ханибал може да му се наслаждава така, както никой друг не може.

Трудно ли е да изпитате емпатия към образ като този на Ханибал?

MM:
Като човек да, но аз отидох малко по-навътре, открих слабите му места. Намерих местата, където сърцето му забива малко по-бързо. Но всеки път се отдръпвам оттам, защото все пак, той е чудовище. Трябваше да открия редките моменти, в които той наистина чувства.  Дали го прави умишлено? Аз варвам, че Ханибал е в състояние да контролира чувствата си. Ако иска да чувства нещо, той го прави и го прави съвсем умишлено. Той може да включва и изключва чувствата си, сякаш има невидимо копче.



Ще видим ли препратки към детството на Ханибал Лектър?

MM:
Надявам се искрено това да не се случи по ред причини. В света на Ханибал, всички убийци, особено серийните, са изтъркани като подметки на стари обувки за него. Винаги има или случай на домашно насилие в детството или майките им не са ги обичали достатъчно. Това, той намира за абсолютно банално и патетично! Дори, когато престъпленията им са свързани със сексуално удоволствие, те винаги имат причина да вършат това, което вършат. Той не! Ханибал няма нужда от причина, за да търси красотата, която открива на прага на смъртта! Така че той е над тези неща, това няма нищо общо с детството му. Той е самият Дявол! Дори когато върши неща, които не могат да бъдат описани, той отново е класи над обикновените серийни убийци.

Бихте ли описали малко по-подробно връзката между Ханибал и Уил Греъм? Те имат много близка и много странна връзка. Бихте ли опитали да ни въведете по-дълбоко?

MM:
В много отношения Уил е странен образ, особено с неговата дарба да се поставя напълно на мястото на другите хора. На него му е особено трудно да контролира дарбата си, а Ханибал открива себе си в него, защото той също притежава огромно количество емпатия, но с тази разлика, че знае как да я използва. Ханибал разпознава себе си в него – вижда по-малкото си братче, което не знае как да играе с играчките си, но той може да го научи. Ханибал е  очарован от Уил и много го харесва!

Ханибал е герой, който притежава изключително  черен хумор. Как се справихте с това му качество?

MM:
Това не зависеше само от мен, разбира се. До голяма част, заслугата тук е на режисурата и сценария. Хуморът на Ханибал зависи от температурата в стаята, така да се каже. В зависимост от ситуацията, той слага различна маска на лицето си. Може да вземе нещо много на сериозно, може да се въодушеви от някого или да се държи много дистанцирано. Всъщност, той прави всичко, което трябва, за да обърне ситуацията в своя полза. А хуморът, бял или черен, е позитивен по дефиниция.

Бихте ли ни разкрили -  дали някой от останалите образи, проявява някакви подозрения относно Ханибал?

MM:
Трудно е никой да не го заподозре, но съмненията редовно биват успешно разсейвани. По тази причина, сценарият може да си върви гладко напред и да няма за какво да се тревожим. Ханибал е много умен мъж, никога не би оставил един пръст да сочи в неговата посока прекалено дълго...



Как мислите – могат ли  Уил и неговата връзка с Ханибал да променят същността на злодея?

MM:
Мисля, че това е рядка възможност за него да намери някой, който е почти на неговото ниво в много отношения, някой, който още не е видял светлината, но скоро и това ще стане. Да, аз мисля, че това е най-близката възможност за него да изпита любов, приятелска разбира се. Но има и други образи в сериала, има едно младо момиче, което става много важно и за двама им. Да, животът му се променя, но той очаква това. Всеки ден е нов ден. Той няма генерален план, той не съотнася това, което му се случва сега към бъдещето си. Той извършва някакви действия и е любопитен какво ще последва, но не се опитва да контролира цялостната картинка. Той приема всеки ден като предизвикателство, а Уил е дар за него, без съмнение!

Снимки:© 2013 Chiswick Productions LLC. All rights reserved.

 

Интересно, нали? Споделете тази публикация с вашите приятели във Фейсбук и Вайбър

Интересно, нали? Споделете тази публикация с вашите приятели във Фейсбук и Вайбър

Още публикации за: Ханибал , Мадс Микелсен

Започва сезон 3 на хитовия сериал „Ханибал“ по БНТ 1

Започва сезон 2 на хитовия сериал „Ханибал“ по БНТ 1

Сериалът „Ханибал“ започва по БНТ 1

Уил и Ханибал са двете страни на една и съща монета - интервю с Хю Данси

"Ханибал" е страшен, но пълен с изненади - интервю с Мадс Микелсен