Актьори

Катрин Паркинсон в ролята на Лора Хокинс

0/5

Интервю на Катрин Паркинсон за „ХОРА“
Интервю на Катрин Паркинсон за „ХОРА“

Коя е причината да участвате в „ХОРА“?

Изпълнявам ролята на Лора Хокинс – съпруга, майка, адвокат, жена с успешна кариера, с добра заплата, но със сложно минало, което не е разкрила на съпруга си, независимо че е с него от доста време – и колкото по-дълго продължава връзката им, за нея става толкова по-невъзможно да изясни нещата.

Въпреки че Лора е неспокойна, взаимоотношенията със съпруга и децата й са добри. Но, не бих казала, че състоянието на нещата е добро.

Какво Ви привлече в тази роля?

Всъщност не си падам по научната фантастика, не съм особено запозната с този жанр. Това, което наистина ме заинтригува, беше философският диалог, който филмът предизвиква. Специалността ми е „Класически науки“ и основните ми работи в края на следването бяха на теми като философия на ума и метафизика – теми, от които по-специално не разбирах нищо, за да не ме разберете погрешно – но нещата, които ме вълнуваха, бяха доста достъпни.

Излязох си от изпита с чувството, че съм се справила блестящо, но в крайна сметка получих най-ниската оценка в живота си. Но, това което искам да кажа е, че темата за човешкия ум наистина ме интересува. Как разбираме, че има неща извън това, което се намира в главата ни? Ние смятаме, че хората имат вътрешен живот само поради факта, че те изглеждат и се държат по начина, по който очакваме.

Всичко това, дори още в първия епизод, поражда такива мисли и разговори за съзнанието и за това какво значи да бъдеш човек. Спомням си теорията на Джон Лок за съзнанието и идентичността, за това какво Ви прави да бъдете личността, която сте. Първият епизод, който прочетох със замъглени очи, докато се грижех за триседмичното си бебе, ме накара да се замисля за много неща.

Неща като „Вълшебният таван“ – любимата ми детска книга, и за това как заекът става истински, защото има кой да го обича. Той ми напомни и за „Ръката, която люлее люлката“. Харесвам елемента на психологически трилър – отношенията между Лора и Анита, и ужасният страх, който Анита поражда. Елементът с кукувицата в гнездото е брилянтен – съзнанието, че е изместена от това съвършено синтетично създание, което се справя добре с всичко, с което тя не може да се справи. Изглеждаше ми толкова познато!

Как се чувствахте като партньорка на Джема в ролята на „синт“?

Беше наистина уникално преживяване. Тя се представи чудесно, тя приковава вниманието толкова категорично, но по съвършено нов начин и тъкмо това е толкова привличащо и плашещо. За Лора е много трудно да разбере какво се случва вътре в нея, ако изобщо се случва нещо.

Лора подозира от самото начало, че това изкуствено създание всъщност не е изкуствено, защото то казва и върши неща, които изглеждат напълно човешки. Тя изпълнява ролята си толкова добре, че е трудно да не бъдеш погълнат от нея, Джема има хипнотизиращо въздействие в ролята на „синт“.

Извършихте ли голямо проучване в областта на изкуствения интелект?

Моето проучване се изразяваше в прочитането на сценария, но аз се интересувам много от това. Работата беше много интересна, ние си разменяхме статии в областта на изкуствения интелект и подобни теми. Освен това, си поръчах от Amazon „The Ghost in the Machine“. Но, за съжаление така си и седи непрочетена. Макар че имам няколко забавни снимки как двегодишната ми дъщеря я чете с голям интерес. Само че не съм убедена, че възприема всичко написано.

Актьорският състав на филма е забележителен, нали?

Да! По-голямата част от участието ми беше свързано с Джема и Том и моето семейство. Но, освен това съм работила с Нийл Маскел и Колин Морган и Емили Берингтън и други – всички те бяха просто страхотни. Съжалявам, че нямах възможност да работя с Уилям Хърт и Ребека Фронт – би било чудесно, ако имах съвместни изяви с нея. Но, да, съставът беше наистина забележителен.

Интервю на Катрин Паркинсон за „ХОРА“

Като се има предвид, че имате малки деца, за които трябва да се грижите, бихте ли се противопоставили на идеята да ги поверите на грижите на някой „синт“?

Определено. Почувствах остро това. Лора се чувства силно застрашена от връзката, която детето й неизбежно създава с този „синт“. Дори ако това е изкуствено създание, което няма чувства, въпреки това детето ще създаде връзка с него.

Когато на детето му четат и „синт“-ът е достатъчно усъвършенстван, за да влезе в ролята на родител, сценаристите са създали няколко сполучливи сцени, в които Лора чувства тази уязвимост, това че бива изместена поради отсъствието си. Трябва да кажа, че аз изпитах това в известна степен, когато отивах на работа, чувствайки липсата на децата си. Осъзнах компромиса и болката от това да си принуден да оставиш някой друг да се грижи за децата ти.

Но, целият замисъл на изкуствените създания е да ни дадат възможност да бъдем в по-голяма степен човеци. Те ще се заемат с рутинните задачи, за да ни дадат възможност да бъдем поети или да правим нещо друго, което съответства в по-голяма степен на човека. Това е много убедителен довод, но когато се отнесе към дома… Гладенето е едно, но да четеш на детето си е друго нещо. Не е толкова просто, като да имаш машина, която да извършва досадната работа.

Кои видове досадна работа бихте прехвърлили с готовност на някой „синт“?

Бих искала да имам „синт“-готвачка, която да не е толкова хубава като Джема Чан. Това би бил идеалният вариант за мен. И тя да върши цялата домакинска работа. Трябва да кажа, че не върша много домакинска работа. Моят съпруг е много по-добър в това от мен. Но, когато работиш толкова много часове, колкото се налага по време на снимки, не е възможно да се храниш добре, ако няма някой, който да ти готви вкусни ястия.

Вие сте играли в много комедии, не само в „IT Crowd“, както и в драматични роли. Изискват ли те различни умения и какви са Вашите предпочитания?

Аз мисля, че всяка работа изисква различни умения. Понякога на зрителя му се струва, че си променил само акцента или нещо друго, но нещата са по-сложни. Тонът, настроението, жанрът е друг. Мисля, че това се определя от познаването на филма, в който участваш и това, което се изисква.

Всичко зависи от сценария. Ако сценарият е добър, от теб се иска само да го разбираш. Не е необходимо да правиш нищо друго. Но, за да отговоря на Вашия въпрос, ако ми кажат, че цял живот трябва да правя само едното или другото, боя се, че ще избера комедията. Но, това е само защото обичам да се смея.

Още за Катрин Паркинсон, Хора

10:05
29.03.2017
Хора на риска - документална поредица на Bloomberg
11:10
29.03.2017
Престъпления от таблоидите: Сериозна грешка (Tabloid with Jerry Springer: Grave Mistake) Булката Тифини предизвиква неочаквани емоции на сватбата си, когато изчезва по време на партито. Освен това група хора краде органи от трупове, за да ги продава на че
12:00
29.03.2017
Изчезнали: Стъпки в пясъка (Disappeared: Footprints in the Sand) Следваме полицейски следователи, които търсят изчезнали хора. Дали жертвите са изчезнали доброволно или става дума за мръсна игра?

Не пропускайте

ТВ анонси

Популярно в poTV.bg