Той е богат и преуспял актьор и може би едно от най-разпознаваемите лица на планетата. Рупърт Гринт е изпълнителен продуцент и играе една от водещите роли в най-новия филм на SONY Networks „Гепи“, който AXN излъчва премиерно за България, всеки вторник от 21:50. Чуйте какво мисли червенокосият британец за ролята си в сериала, за „Хари Потър“ и милионите, които притежава, в специало интервю, предоставено от AXN България.
Как се стигна до Вашето участие в „Гепи“?
Идеята на Алекс де Раков - създателят на сериала, беше да направи телевизионо шоу базирано на действителен обир на злато от 80-те години в Лондон, като го пресъздаде с ново настроение и нови актьори. Аз съм голям фен на оригиналния филм. Бил съм прекалено малък за да го видя, когато е излязъл през 2000-та година, но той е един от филмите, които винаги можеш да харесаш, както направих и аз - направо го заобичах! Откакто се зароди идеята за сериала, едно от важните неща беше и, а и нещо, което трябваше да се мисли от самото начало - с какво сериалът да се отличи от филма, за да не е просто едно повторение с продължение. Истинско предизвикателство беше от една страна да се запази същността на оригинала и в същото време да се „преведе“ на езика на тези, които са се раждали по времето, когато Гай Ричи е правил филма. Това доведе до известно напрежение, но идеята беше в добри ръце, тези на Алекс, който познава целия този свят. Той знае езика на гангстерите, наистина е на „ти“ с този език и направи нещо много свежо и ново с ДНК-то на оригиналния филм.
Какво Ви привлече в ролята на Чарли Кавендиш?
Много исках да разбера кой е този човек. Отне ми известно време, докато проникна в главата му и успея да разбера какъв е той всъщност. Никога не съм срещал човек като него. Той е ауфтакт почти през цялото време, хич не се вписва, нереален е на моменти. Практически е невъзможно да срещнеш хора като него в средата, в която се намира. Това ме привлече най-много в образа му – един потомствен аристократ останал без една стотинка се вихри в подземния свят на Лондон! Забележително!
Когато го срещаме за първи път, той е по-скоро мамино синче. Никой не очаква от него да се замеси в подобен грандиозен обир.
Точно това най-много му харесвам, всички тези изненади, на които е способен.
По всяка вероятност Ви е дошло до гуша да говорите за „Хари Потър“, но и Вие, и Дан и Ема така добре се подсигурихте финансово след него, че практически имате пълната свобода да участвате в какъвто проект си харесате. Как се случват нещата при Вас в този ред на мисли?
Когато приключихме с „Хари Потър“ се почувствах изключително странно. Никога не съм си мислил как ще продължи животът ми след това. Този период заемаше огромна част от живота ни. Спомням си непосредствено след като стана ясно, че повече няма да снимаме, колко дезориентиран бях, нямах представа какво ще правя със себе си, нямах никакъв план. Питах се, дали предпочитам да продължим, но не бях много убеден. Ние бяхме малко или много въвлечени в мащаба на този проект без много да му мислим, или някой да ни пита какво искаме, или не искаме. Той просто ни погълна. Не казвам, че не ми харесваше, харесваше ми и то много, но все пак...
Всъщност никога изборът не е бил Ваш. На колко години бяхте, когато приехте ролята? На 12?
Бях на 11. Бях вманиачен по книгата и участието ми във филма беше неописуемо преживяване! Между отделните филми участвах в няколко малки, независими продукции и винаги съм се наслаждавал на тази промяна. Забавлявах се много! Така че да, по-скоро това беше което исках да правя, с цената на доста жерстви, но бях привлечен и от идеята да продължа напред, и да пробвам нещо ново и различно.
Все пак продължихте с актьорството.
Да, инстинктите надделяха. Винаги съм обичал актьорската игра, това да бъдеш някой друг и никога не ми е коствало кой знае какви усилия да се дистанцирам от реалността, при мен процесът идва някак ествствено. Щом има добър сценарий и екип от професионалисти, нищо друго не ми трябва. Винаги се забавлявам от душа и сърце с всяка нова роля.
За никого не е тайна, че изтеглихте печелившия лотариен билет с ролята на Рон Уизли и си докарахте огромно състояние и то на много ранна детска възраст. Как този факт се отрази на живота Ви?
Аз имам доста особена връзка с парите, може би защото те дойдоха на много ранна възраст и тогава не бях съвсем наясно какво точно се случва. Така че винаги съм бил по-скоро дистанциран от тях, не се оправям с тях определено. Странно е да знаеш какво искаш да направиш с толкова много пари и то на тази крехка възраст. Мисълта за тях винаги ми е идвала малко в повече.
Първоначално бяха поверени на тръст, нали така?
Да, бяха под ключ, далеч от очите ми. Моите родители са по-скоро от типа спестовници, а и аз минах през период, в който купувах безумни неща, защото всичко това се случи толкова внезапно, а аз бях само на 11. Купих си, например, фургон за сладолед – винаги съм си мечтал да имам фургон за сладолед, после си направих менажерия от странни животни. В един момент си беше истински Невърленд...
Какво е все пак да имаш толкова много пари?
Не знам. Странно е. Със сигурност изчезват изцяло като стимул. Не е нещо, върху, което разсъждавам. Дори не знам колко точно са...
