Телевизионната адаптация на „Гепи“ е базирана на оригиналния филм, който излезе по екраните през 2000 година. Какво е мнението ти за оригинала на Гай Ричи?
Аз съм голям фен на филма, обожавам го. Това е един от най-любимите ми филми за всички времена! „Гепи“ е квинтесенцията на британското кино - начинът, по който е заснет, диалогът, всичко, всичко! А беше и първият подобен филм по рода си, който след това послужи за отправна точка на много други филми.
Алекс де Ракоф е изпълнителен продуцент и сценарист на сериала. Какво е да работиш с него?
Много бързо станахме добри приятели. Той даде ясно да се разбере, че винаги е на едно телефонно обаждане или на един смс разстояние от нас, независимо кое време на денонощието е. Искаше да се чувстваме възможно най-комфортно на снимачната площадка, а да имаме сценарист на разположение през цялото време е наистина невероятно, несравнимо!
Как се почувствахте, когато прочетохте сценария на пилотния епизод на „Гепи“?
Люк: Най-важното, на което трябва да обърнеш внимание, когато четеш сценариѝ за първи път е, дали искаш да продължиш да разлистваш страниците, а когато четях „Гепи“ направо не исках да спирам. Прочел съм стотици сценарии, които още преди да си стигнал десетата страница, ти се иска да станеш, да си направиш чаша чай и по-късно да продължиш. Но докато четях този сценариѝ, въобще не разбрах кога са отлетели тези 50 страници. Може да ти е отнело час, но на теб ти се струва, че са минали едва двадесет минути. Велико е според мен, най-хубаво е, когато сценарият е така брилятно балансиран по отношение на комедия, драма, стилизирани сцени с вещина, която те кара да разгръщаш страница след страница.
Представете ни героя си – Албърт Хил.
Албърт е син на Вик Хил, който е прочут банков обирджия и се опитва всячески да намери своето място под слънцето. Водещо при него е желанието да се махне от дебелата сянка, която баща му хвърля върху него, като системно го подценява и се държи покровителствено, докато движи бизнеса от затворническата си килия. Албърт се стреми да създаде собствени правила, да се разграничи, но същевременно любовта, която изпитва към баща си е огромна и с всяка своя стъпка търси неговото одобрение. Не му е лесно!
Приятелството между Албърт и Били? Там как стоят нещата?
Двамата се допълват взаимно. Били притежава ярка индивидуалност, но заимства много от Албърт. Въпреки това, отношенията им са балансирани – всеки е себе си, помагат си и най-вече взаимно се приземяват. Ако нямаха тази връзка помежду си, според мен, ако не бяха заедно, щяха да се самоунищожат по един или друг начин. Те не са просто приятели, те са братя. Но не кръвни, а сами са се избрали – да бъдат едно цяло до края! Много силно!
„Гепи“ е нещо, което е във фантазията на всяко момче – гангстери, обири. Има ли поука в случая? Дали урокът е, да внимаваме с какво се захващаме, защото лъжицата може би ще се окаже по-голяма от устата ни?
Мисля, че урокът е очевиден! Изключително примамливо и съблазнително е да имаш всички тези бъзици и майтапи, обири, лъскав живот, да поемаш рискове и прочие, но това, което се надявам хората да си вземат от сериала са нашите взаимоотношения, нашето израстване като хора.
Снимахте сериала в Манчестър. Как беше?
Аз съм роден в Манчестър, така че за мен си беше завръщане у дома. Манчестър е моят пристан. Бях далече в последните години и да се върна за да снимам в родния си град за мен беше истинско щастие!
Работил си и преди с режисьора Ник Рентън, когато снимахте сериала „Мускетарите“. Какво е да се работи с него?
Той е човек с невероятно въображение и е забележителен разказвач. В състояние е да заснеме всичко, до най-малката подробност, за да представи историята по най-добрия възможен начин. За мен това е отличителният белег за добър режисьор.
В „Гепи“ има доста комедийни елементи. Харесва ли ви да играете комедия?
Голяма част от хумора в серала идва от диалозите и с цялата тази Брит-мания, в повечето случаи се иска само да си кажеш репликите с безизразна физиономия и хоп, смешката е на лице. Комедията е сложна материя. За мен е важно да се открие баланса между това кое е смешно и кое не чак толкова. Колко смешна трябва да бъде смешната сцена? Да се опитам да намерия точната пропорция е истинското предизвикателство за мен. Но, така или иначе зрителите ще кажат дали са се забавлявали или не.
Ролята също изисква доста физически усилия от твоя страна. Имаше ли специална подготвка?
Когато снимахме „Мускетарите“ сами си правихме каскадите, също както и в „Гепи“. Трудно е от гледна точка на това, че в последните години непрекъснато излизат закони за здравето и сигурността, с които всяка продукция е длъжна да се съобразява, като същевременно си свърши работата добре. Онзи ден нащият координатор по каскадите ме попита дали искам дубльор за една бойна сцена. В никакъв случай, беше моят отговор. Винаги е задължително да има каскадьори на терена, но за мен е важно да почерпя техния опит, да ме научат, да се упражняваме заедно, а каскадите да изпълнявам сам. Друго си е адреналинът да влиза в червената зона понякога...
Сериалът е продуциран от SONY Pictures Television и беше излъчен по тяхната интернет платформа Crackle. Имаше ли го усещането за глобална аудитория и как една толкова британска история ще бъде възприета от света?
Честно казано, не е тема на която отделям време. За мен е по-важно да свърша добре работата си, да съм тук и сега, за да придам възможно най-реалистичен вид на героя си. Един мъдър човек някога е казал: не мога да ви кажа къде е ключът към успеха, но със сигурност знам, че ключът към неуспеха се крие в опитите да угодиш на всички.
