От 20-ти юни, всяка сряда от 21:00, AXN стартира излъчването на комедиѝната, криминална драма „Батъл Крийк“. Предоставяме на вниманието ви кратко интервю с актьора Джош Дюамел, който е в ролята на агентът от ФБР Милтън Чембърлейн.
AXN: Разкажете ни повече за сериала.
Джош Дюамел: Историята е за група следователи в едно занемарено, оставено на произвола полицейско управление в град Батъл Крийк - Мичиган, където почти нищо не е в изправност и полицаите са принудени да се справят с това, с което разполагат, за да свършат работата си – оръжия, които засичат, автопаркът е на доизживяване, всичко е старо и отдавна преминало най-добрите си години, като същевременно нищо не се обновявя. Тогава се появява моят герой – Милт Чембърлейн. Аз съм федерален агент, специален агент и разполагам с всичко необходимо, за да си свърша работата по най-добрия начин – всички възможни технологични джаджи, карам Escalade, имам супер прическа, нося скъпи костюми. Всичко това влудява героя на Дийн – Ръс, който е твърдо убеден, че няма нужда от тези излишни глезотии и се придържа стриктно към старомодната полицейска работа. Точно тук за мен идва най-голямото очарование на сериала - от една страна имаме „олдскул“ традиционалиста, а от друга всички тези нови технологии, които се използват в съвременните разследвания. Получава се нещо като събиране на два стила в полицейските сериали на едно място. Аз лично намирам това за много забавно. Напомня ми на сериалите, с които самия аз съм израстнал като „Старски и Хъч“ и „Хейт Стрийт“.
AXN: Какви са отношенията ви с партньора ви Ръс?
Джош Дюамел: Доста напрегнати. Той не може да ме понася. На мен не ми личи, но всъщност и аз тайно го презирам. Но все пак никой не съботира работата на другия, което като се има предвид какви са отношенията им си е направо постижение. Ръс е много любопитен относно иновациите, а в крайна сметка ще се окаже, че и аз не съм чак толкова голямата работа, за каквато се представям и че цялото перчене всъщност компенсира една тъмна страна на моя герой, който си има истински проблеми – има сериозни неприятности, които идват от проблемното му минало. Това, което ме забавлява най-много в героя ми е, че аз играя човек, койкто иглежда перфектен на повърхността, но всъщност е на светлинни години от образа, който се опитва да поддържа.
AXN: А какви са отношенията ви с Дийн Уинтърс извън снимачната площадка?
Джош Дюамел: Абсолютно същите като от екрана – не можем да се понасяме! Преструваме се, че се харесваме, но всъщност се презираме! Шегувам се, разбира се. Дийн е страхотен човек и много добър актьор, забавен, сто процентов нюйоркчанин, който говори това, което мисли, качество, което високо ценя в него.
AXN: Имахте ли някаква специална подготвка за ролята?
Джош Дюамел: Да, срещнах се няколко пъти с партньорска двойка агенти от ФБР, но само колкото да схвана основната на това как се става агент и ресурсите, с които разполагат в действителност. Това, което беше наистина интересно за мен, беше как един федерален агент се вписва в картинката на малкия град, защото много сме слушали и гледали с какво високомерно отношение пристигат федералните величия и със самочувствието колко са по-добри от хората на място, които просто си вършат работата по най-добрия начин, на който са способни. В Батъл Крийк разговарях с някои от полицаите под прикритие и те потвърдиха колко трудно се сработват и колко дразнещи са наистина ФБР агентите, които се мислят за вездесъщи, а това е стигма според мен, защото местните полицаи също са много добри и вършат работата си не по-зле от специалните агенти. Разказаха ми също, че всъщност винаги в съвместната им работа се стига до сблъсъци, като същевременно в тяхната цел е една и съща и трябва да съумеят да работят заедно по един или друг начин.
AXN: Какво ви привлече най-много в героя ви?
Джош Дюамел: Това, че всъщност той няма нищо общо с това, за което се представя. Всички тези костюми, подстрижки, гладко избръснатото му лице, той е като изваден от учебник, което изглежда прекалено хубаво, за да е истина и всъщност е точно така. Сами ще видите в течение на сезона как фасадата се пропуква, за да се окаже, че той е всичко друго но не и това, за което се представя.
