Хю Данси е британски актьор, син на известен британски философ. Участва в редица театрални постановки и много филми, като Крал Артур, Първичен инстинкт 2 и други. От 2013 година играе Уил Греъм в Ханибал.
Бихте ли разказали малко повече за връзката между Бевърли Кац и Уил?
Мисля, че Бевърли е доста интересен образ, що се отнася до отношенията ѝ с Уил – тя е точно обратното на това, което е той като следовател. За нея интуицията няма никаква тежест, важни са само доказателствата, тя вярва само в доказателствата и в неоспоримите факти.
Във втори сезон, тя е единствената към която Уил се обръща след като всички са се отказали от него, за да я убеди да продължи да работи по идеята, че той може и да е невинен. Уил вярва в инстинкта и на ловно куче.
Как се почуствахте, когато разбрахте, че тя ще умре?
Това, което Браян ми намекна преди да започнем снимките, беше евентуалната възможност Бевърли да умре във втори сезон, но самият той не беше много убеден. Едно от нещата, които много харесвам в тази продукция е че емоцията, която стои зад насилието и престъпленията, които разследваме е реална, емоцията, в смисъла на последиците от всичко това, което се случва. Емоцията и чувствата са напълно реални! В този ред на мисли аз истински се разстроих от загубата на Етиен.
Как смъртта на Бевърли повлия на другите герои?
Предимно им внуши чувството за несигурност и им напомни, колко реален е риска, на който всеки един от тях е изложен, вършейки работата си. Дори Ханибал, този хладнокръвен и пресметлив мъж, който обмисля всяка своя крачка и планира внимателно всяко свое действие, дори той усеща риска, докато мрежата се затяга. Това чувство нямаше как да се усети ако всички бяха останали живи и здрави...
След като Джак и Алана изгубват вярата си в Уил, какво се случва с него?
В началото на втори сезон се връщаме почти точно от момента, в който приключихме първи. Не само Джак и Алана се отказват от Уил, на практика абсолютно всички, с изключение на Ханибал, го правят. Зелър, Прайс, Кац, всички те смятат, че Уил е извършил това, в което е обвинен. Те са склонни да вярват, че го е направил защото е изгубил разсъдъка си, но са убедени, че е той.
Уил се опитва да ги разубеди и да насочи прожекторите към Ханибал, но много бързо схваща перфектната постановка на Ханибал и вижда, че не му е оставена нито една спасителна сламка, за която да се хване. Когато осъзнава факта, че няма да получи помощ отвън, Уил решава да се завърне към собствените си средства и методи за справяне в криза. Така успява да окуражи Бевърли да продължи с разследването и да се опита да си върне доверието на Ханибал.
Как въображаемата сцена с риболова на Уил му помогна да „избяга”?
Знаем, че Уил е надарен със свръх въображение, но той може да го контролира и използва. В първия сезон въображението му служеше за да залавя престъпници, а във втория му се налага да го използва, за да бяга от затвора и то не поради друга причина, а просто за да бъде свободен вътре, в собствената си глава. Това е една идея, която Браян Фулър заимства от съзнанието на Ханибал, описана в една от последните творби на Томас Харис.
Какво да очакваме от Уил в сезон 2?
Започваме с опитите на Уил да убеди всички около себе си, че е невинен, че Ханибал е този, който е извършил всички тези ужасни престъпления, в които е обвинен. Води се съдебен процес и т.н. Междувременно, след като осъзнава, че няма да получи никаква помощ от никого, той предприема смостоятелни действия, основно в посока да заблуди Ханибал или поне да приспи подозренията му и да му създаде чувство на сигурност. Във втората половина от сезона, Уил поема наистина огромен риск. В търсене на най-удобния момент да атакува Ханибал, Уил разбира, че единствения начин да се пребори с него е да се приближи максимално близо до него.
Как Ханибал започва да работи за ФБР?
Ханибал е единствения човек, с когото Уил може да разговаря на един език с това интуитивно, почти поетично разбиране за престъпленията и насилието, така че съвсем логичен ход е, след като Уил е извън играта, от ФБР да се обърнат именно към Ханибал. Ханибал е развълнуван и възхитен от предоставената му възможност! За него новата му работа е източник на най-върховно удоволствие!
Как бихте описал психическото състояние на Уил в началото на втория сезон?
Уил набира сила, след като не само разбира кой всъщност е Ханибал, но най-вече, че самият той не е луд! Най големият страх на Уил през първи сезон е, че не знае кой е той самия или на какво е способен. Сега, когато разбира всичко това, в него се влива нова мощ, която ще му помогне да се изправи срещу врага си.
Междувременно е поставен в такова отчаяно положение, че открива, че е способен на съвсем нов вид поведение, нов модел на... не точно насилие, но безпощадност по-скоро.
Разкрива ли нова страна от характера си Уил в сезон 2?
Мисля, че тази страна не е нова за него, тя винаги е била някъде там, вътре в него – идеята за тъмната му половина! Тя е определяща за него и за връзката му с Ханибал. За нея се намеква още в края на втори епизод от първи сезон, когато признава пред Ханибал, че е изпитал удоволствие да застреля Гарет Хобс, макар това признание да е болезнено и плашещо за него.
На вас допадна ли Ви да представите тази нова страна на Уил?
О, да, беше много забавно! Забавно е ако можеш да го направиш по начин, който изглежда органичен и естествен, защото Уил е поставил толкова много бариери в собствения си живот и държи всички на такова разстояние, че не можеш просто да кажеш: „О, да, той е в затвора сега... става нов човек, започва да се подчинява на нови правила...”. Така, че пробвахме и придвижихме героите до фазата, където новите неща са възможни за случване. Мисля, че докарахме Уил до положението, в което той е готов да напусне пашкула си, което е забавно.
Уил намира ли Ханибал за свой приятел?
Когато се срещаме с тях в началото на втория сезон, напълно разбираемо, чувствата на Уил към Ханибал са променени. Мисля, че ще е честно да кажа, че той не е съвсем сигурен дали иска справедливост или отмъщение. Но също така е истина, че между тях двамата съществува връзка и харесва ни или не, между тях има едно дълбоко разбирателство. Не на последно място те изпитват удоволствие от комуникацията помежду си и Ханибал винаги е бил достатъчно открит на тази тема. Трудното за Уил е да приеме всичко това, след като вече знае кой е Ханибал.
Когато влизаме в сезон 2, Уил трябва здраво да помисли как да открие слабото място в бронята на Ханибал. Едно от нещата, които трябва да приеме е, че тяхното приятелство е нещо реално и ако иска Ханибал да свали гарда, ще трябва да поддържа това приятелство живо.
Ще има ли повече изумителни находки на местопрестъпленията?
Много повече от тези, които видяхте в сезон 1, но не бих изтъкнал нито една, защото всяка е специфична и зрелищна сама по себе си! Браян и неговият сценарен екип продължават да бълват абсолютно потресаващи и в същото време очарователни идеи, за това как да убиеш някого и да представиш това на широката публика. А как сценографският екип и операторът Джим Хаукинсън визуализират тези идеи, се надявам да видите с очите си!
Браян Фулър сподели ли с Вас идеите си за сценария на втори сезон?
Да, покани ме на вечеря и ми разказа идеята си за първата половина на втори сезон, която се явява почти като финал на средата. Отведе ме на място, където всеки един запознат с книгите на Томас Харис и неговите герои, би останал силно изненадан от обратите в сюжетната линия!
Имате ли любима сцена от сезон 1?
Любимата ми сцена е в кухнята на Хобс, когато се обръщам и обвинявам Ханибал, току-що осъзнал кой е той всъщност! Беше невероятна кулминация на всичко, което се беше случило до този момент, а и беше невероятно добре написана сцена!
А любима сцена от сезон 2?
Току-що заснехме сцената, в която в кабинета на Ханибал, без да се дава никаква допълнителна информация, защото това може и да е сън, аз съм отново на терапия, седнал на стола срещу него. Сцената всъщност е един психоаналитичен сеанс със същата динамика от сезон 1, но със съвсем различна нотка, защото двамата герои приближават един към друг от съвсем различна отправна точка. Беше велико!
Имате ли любим снимачен сет?
Сета, който изградихме за затвотра е доста забележителен с коридорите и стълбите и готическата атмосфера. Другият е този, в който Уил получава „терапията” си от Чилтън и се вижда с посетителите си. Една огромна каменна зала, а в средата ѝ са тези клетки, в които затворниците едва могат да застанат прави... Много драматичен сет!
Какво беше усещането Ви затворен в клетката, докато снимахте?
Много е странно усещането, защото трябва да останеш напълно статичен. Хората отвън могат да се движат, но ти си абсолютно окован и неподвижен в това огромно и живо пространство!
Имате ли си любимо местопрестъпление?
Досега, четейки, много ми допадна идеята за мъртвеца натврян във вътрешността на мъртъв кон! Знам, не трябва да се смея, но това е много силна и смущаваща картина, същевременно странно поетична...
Нещо като „turducken”? /”turkey, duck & chicken” американско ястие, което се състои от обезкостено пиле, което се напъхва в обезкостена патица, която от своя страна се напъхва в обезкостена пуйка/
Именно! Защото ако решат да отворят човека, като нищо могат да намерят птичка в него...
Кое е това, което харесвате най-много в Уил?
Най-много харесвам непрекъснатите му опити да запази своята човещина. Той е добро момче, в пълния смисъл на думата. А това, което го прави толкова добър е, че е абсолютно наясно със злото, което живее вътре в него и с което се бори непрекъснато. Също намирам Уил и за забавен, но просто не го показва често. Има доста черно чувство за хумор. Но основно се наслаждавам на непрекъснатата борба, която води със себе си, за да остане човека, който иска да бъде.
Какво да очаква публиката от Уил във втори сезон на „Ханибал”?
Мисля, че това което ще видят от Уил е най-вече как изпробва границите на собствения си потенциал, в стремежа си да разбере на какво е способен, осъзнавайки, че ако иска справедливост, трябва да се приближи максимално до огъня и да рискува да се изгори.
Изненада ли Ви колко ентусиазирани са феновете на сериала?
Не, не ме изненадаха, по простата причина, че аз се чувствам по абсолютно същия начин, що се касае за работата на Браян Фулър! Още по време на снимките на първия сезон се почувствах абсолютно запленен и много се надявах хората да усетят същото! Все пак сериалът е доста черн, тежък и труден и наистина рискувахме хората да го намерят по-скоро притеснителен. Но когато се изправих за първи път срещу феновете в Сан Диего, всички тези запленени, полудели Fannibals..., чувството е наистина велико!
Осъзнавахте ли колко паметна ще остане финалната сцена от сезон 1, докато я снимахте?
Аз лично обожавам тази сцена! След шест месеца упорита работа усещането за сътрудничество беше на лице! Браян написа няколко варианта и все ги коригираше. Имаше дълги сцени между Уил и Ханибал, пълни с потенциал, които мисля, че ще бъдат доразвити в този сезон, имаше шахматни маневри между двамата и какво ли още не, докато една нощ в 2 получих мейл от Браян и подскочих до небето! Знаех, си, че няма да ни подведе!
Уил харесва ли още Ханибал?
Всички сме имали връзки, които са били много силни, близки приятелства или както искате ги наречете, които се оказват обаче много лесно запалими. Въпреки всички неудачи обаче, интересът ни към тези хора си остава силен и непоклатим, което е доста объркващо! Не, че Уил би искал Ханибал до себе си, за да се размотават заедно или да ходят на пикник. Това, което той не може да компенсира с никой друг е срещата на брилятните им умове, той не би могъл да разговаря на това ниво с никой друг, включително с Джак Крофорд и Алана Блум. Уил и Ханибал са двете страни на една и съща монета, две парчета от пъзел, които пасват идеално.
Интервю с Хю Данси за ролята му на Уил Греъм във филма Ханибал, сезон 1 >>>
