Турски гамбит

4-сериен телевизионен филм, Русия, България, 2005

Сценарист Борис Акунин

Режисьор Джаник Файзиев

В ролите: Егор Беройев, Олга Краско, Александър Балуев и др.
В главните роли: Егор Беройев, Владимир Илин, Олга Краско, Марат Башаров, Дмитрий Певцов, Виктор Вержбицкий, Андрей Краско, Гоша Куценко, Леонид Куравльов и др.
С участието на европейски и български звезди: популярният полски актьор Даниел Олбрихски, французинът Дидие Биенеме и българските актьори - Христо Гърбов, Васил Василев-Зуека, Димитър Рачков, Влади Люцканов, Пепа Николова, Ивайло Герасков, Александра Сърчаджиева и Николай Илиев.

"Турски гамбит" изпревари хитовете "Троя" и "Властелинът на пръстените".
Абсолютен рекорд в новата история на киноразпространението в Русия.
За първи път Руско-турската война в сюжет на руски филм, заснет в България.

По мотиви от романа "Турски гамбит" - втора книга от поредицата романи, обединени в литературния проект "Приключенията на Ераст Петрович Фандорин" от руския автор Борис Акунин.

"В памет на деветнайсети век, когато литературата е била велика, а престъпленията са се извършвали и разкривали изискано и с вкус."

1877 година, Руско-турската война. Детектив Ераст Фандорин е избягал от турски плен и се опитва възможно най-бързо да стигне до руските части, за да предаде важна информация за неочаквана атака на врага. Срещата му по пътя с притеснена млада дама променя плановете и води до изненадващи разкрития и ново развитие на действията. Някъде в руската армия има шпионин и всички са под подозрение...

"Турски гамбит" е заснет за 4 месеца, изцяло в България, само финалът - в Истанбул, от продуцентска студия "Три Т" на Никита Михалков по поръчка на Първи канал на Руската обществена телевизия - ОРТ. Българските копродуценти са "Радиовижън плюс" - Александър Методиев и "Бояна филм".

Бюджетът е 4 милиона долара. Самият Борис Акунин е автор на сценария. Филмът е монтиран в Рим, а в саундтрака е включена и музика на Горан Брегович.

Перфектното изпълнение на костюмите е съместна работа на руския художник Владимир Светозаров и българския му колега Иван Андреев. Впечатляващите батални сцени с каскади и ефекти са дело на българските каскадьори и майстори на пиротехниката. Забележително е съдействието и участието на местното население в областта за достоверната възстановка на епохата и събитията.