- Преди три години в Абу Даби нестинарството е вписано като нематериално културно наследство в списъка на ЮНЕСКО. Какво сме запазили днес от този обичай?
- Как и защо е нормално през вековете една традиция да се развива и дори да се комерсиализира?
Отговорите на тези въпроси зрителите ще открият в неделя от 19.30 часа в bTV Репортерите. Всичко за разликата между нестинарите и огнеходците ще разкрие в личния си разказ една 66-годишна нестинарка, изляла своята изповед пред репортера Канна Рачева и оператора Иван Филчев във филма „Анастено”.
Сакралните танци на нестинарите се раждат около 1445 г. в селата около река Велека, зад баирите на Странджа. За връзката между земята и небето има много легенди. Когато Господ започнал да избира кой да му помага на земята и кой му е най-верен, събрал момците, за да провери кой е най-смел. След това наклал голям огън и казал, че ще вземе за помощник този, който мине през жаравата бос. От всички само Константин се осмелил… и издържал. Но Господ преценил, че и на него ще му е необходима помощничка. Своя танц в огъня изиграла момата Елена.
Бог им поверил да играят в жаравата всяка година, та да изчистват злото от хората и да предават на другите вярата в доброто. Нарекъл ги светии. Оттогава до днес останал обичаят с игра в огъня да се празнува деня на Константин и Елена.
