В „Отечествен фронт”, как една бивша мюсюлманка строи църкви за християните събота, 25 декември 2010 г., 18:00 по Нова ТВ
Kоледното издание на социалния ъндърграунд “Отечествен фронт” е посветено на един безпрецедентен случай – макар напоследък ислямът да е модерната религия и много християни го приемат и докато с арабски пари се градят и ремонтират джамии, една бивша мюсюлманка строи църкви за християните.
“Тя е необичайна жена - историята ѝ е може би единствена наоколо.” – разказва Мартин Карбовски. – “Обожавана или плюта, светица или мошеничка, историята на сестра Христина, помакинята, направила православен храм, е една от най-интересните истории, които сме срещали - може би единствената такава.”
Възпитавана в исляма единствено от майка си, без да познава баща си, помакинята от Рудозем Асхе има два брака и четири деца зад гърба си. Твърди, че животът ѝ е бил много тежък до 80-те години, когато работи на две смени и едва смогва да изхрани децата си. Без да осъзнава, тя се опитвала бавно и полека да се отскубне от ислямския си корен, за бъде свободна за “нещо, което не ѝ било известно тогава”.
Твърди, че и през ум не ѝ е минавало, че един ден ще стане православна християнка – дори като срещнела на улицата свещеник, тръгвала в обратната посока, за да не го срещне, защото е учена, че това е голям грях. Тогава нещо се случва с Асхе – в съзнанието ѝ нахлуват гласове, натрапчиви мисли и съновидения: “От три години нямах може би час свободно съзнание. Някаква мисъл - беше ми неясна – че аз трябва да приема христовата вяра и да не бъда Асхе, а да бъда Христина.” В сънищата ѝ жена, облечена в черно със звезда на главата, ѝ казва, че трябва да приеме христовата вяра и да промени името си на Христина. В един момент Асхе изпитва непреодолимото желание и нужда да отхвърли исляма и да приеме християнството. Променила името си на Христина и кръстена в православна църква, тя е прокудена от майка си и презряна от мюсюлманските си роднини, понеже вече е “кафурка” или “гяурка”.
Но Христина среща духовен наставник – брат Георги – който я въвежда в християнската религия, учи я кому да се моли и за какво да се моли и как да бъде добра християнка. Заедно с него посещава Светите земи и местата, свързани с живота на Христос на земята. Там Христина изкачва Голгота и отново чува гласът, който ѝ казва на кое място трябва да изгради храм и как да се казва той. След това, със собствените си ръце, с измолени и изпросени пари, сестра Христина изгражда истински манастирски комплекс с две църкви, наречен "Св. Пантелеймон". За това, което е направила, тя очаква само една похвала – пловдивският митрополит Николай да разреши да бъде погребана в градинката на манастира, който е изградила със собствените си ръце.
“Историята на Асхе-Христина показва защо сме християни и каква е разликата между нас и другите. И разликата между нас и другите е, че при другите няма прошка, там трябва отмъщение.” – коментира Карбовски. – “Да се прощава!” - казва християнката Христина. “Да обича душманите си!” - обажда се по-дълбоко помакинята Асхе. Какво по-хубаво могат да си кажат хората – и българите, и другите – на Коледа?... Спестихме ви само едно нещо – че за сестра Христина се говорят и много лоши неща. Оставихме злословието извън празника. Каквито и грехчета да има тази жена, едно е видимо – резултатът от нейния живот.
Резултат, голям като храм и видим като работа. Колко от нас на Коледа могат да се обърнат и да кажат: “Ето, това направих аз!” След тази Коледа ще останат много опаковки в дома ви. След тази Коледа сестра Христина ще има още един кръст, вдигнат от ръцете й. Както и да го е постигнала – евала, кафурко!”
„Отечествен фронт”, събота, 25 декември 2010 г., 18:00 по Нова телевизия
Kоледното издание на социалния ъндърграунд “Отечествен фронт” е посветено на един безпрецедентен случай – макар напоследък ислямът да е модерната религия и много християни го приемат и докато с арабски пари се градят и ремонтират джамии, една бивша мюсюлманка строи църкви за християните.
“Тя е необичайна жена - историята ѝ е може би единствена наоколо.” – разказва Мартин Карбовски. – “Обожавана или плюта, светица или мошеничка, историята на сестра Христина, помакинята, направила православен храм, е една от най-интересните истории, които сме срещали - може би единствената такава.”
Възпитавана в исляма единствено от майка си, без да познава баща си, помакинята от Рудозем Асхе има два брака и четири деца зад гърба си. Твърди, че животът ѝ е бил много тежък до 80-те години, когато работи на две смени и едва смогва да изхрани децата си. Без да осъзнава, тя се опитвала бавно и полека да се отскубне от ислямския си корен, за бъде свободна за “нещо, което не ѝ било известно тогава”.
Твърди, че и през ум не ѝ е минавало, че един ден ще стане православна християнка – дори като срещнела на улицата свещеник, тръгвала в обратната посока, за да не го срещне, защото е учена, че това е голям грях. Тогава нещо се случва с Асхе – в съзнанието ѝ нахлуват гласове, натрапчиви мисли и съновидения: “От три години нямах може би час свободно съзнание. Някаква мисъл - беше ми неясна – че аз трябва да приема христовата вяра и да не бъда Асхе, а да бъда Христина.” В сънищата ѝ жена, облечена в черно със звезда на главата, ѝ казва, че трябва да приеме христовата вяра и да промени името си на Христина. В един момент Асхе изпитва непреодолимото желание и нужда да отхвърли исляма и да приеме християнството. Променила името си на Христина и кръстена в православна църква, тя е прокудена от майка си и презряна от мюсюлманските си роднини, понеже вече е “кафурка” или “гяурка”.
Но Христина среща духовен наставник – брат Георги – който я въвежда в християнската религия, учи я кому да се моли и за какво да се моли и как да бъде добра християнка. Заедно с него посещава Светите земи и местата, свързани с живота на Христос на земята. Там Христина изкачва Голгота и отново чува гласът, който ѝ казва на кое място трябва да изгради храм и как да се казва той. След това, със собствените си ръце, с измолени и изпросени пари, сестра Христина изгражда истински манастирски комплекс с две църкви, наречен "Св. Пантелеймон". За това, което е направила, тя очаква само една похвала – пловдивският митрополит Николай да разреши да бъде погребана в градинката на манастира, който е изградила със собствените си ръце.
“Историята на Асхе-Христина показва защо сме християни и каква е разликата между нас и другите. И разликата между нас и другите е, че при другите няма прошка, там трябва отмъщение.” – коментира Карбовски. – “Да се прощава!” - казва християнката Христина. “Да обича душманите си!” - обажда се по-дълбоко помакинята Асхе. Какво по-хубаво могат да си кажат хората – и българите, и другите – на Коледа?... Спестихме ви само едно нещо – че за сестра Христина се говорят и много лоши неща. Оставихме злословието извън празника. Каквито и грехчета да има тази жена, едно е видимо – резултатът от нейния живот.
Резултат, голям като храм и видим като работа. Колко от нас на Коледа могат да се обърнат и да кажат: “Ето, това направих аз!” След тази Коледа ще останат много опаковки в дома ви. След тази Коледа сестра Христина ще има още един кръст, вдигнат от ръцете й. Както и да го е постигнала – евала, кафурко!”
„Отечествен фронт”, събота, 25 декември 2010 г., 18:00 по Нова телевизия
от Lennon • 11.01.2011