– „Днес ще ви покажем най-успелите хора с гайда в Европа. Те живеят в Мадрид, започнали са наистина с една гайда в метрото, но днес имат магазин, кафене, собствено списание, агенция за недвижими имоти и прочие бизнес. Те са обикновени българи, които няма да се върнат. Това е предаване за политици, но понеже те са на море – гледайте вие, така поне ще видите малко Мадрид!”
Бойка и Пламен са в Испания от юли 1999 година. Пламен отива на турне с ансамбъла, в който свири на гайда и решава да остане там – без документи, без пари, без осигурена работа – само с помощта на приятели. Първите му две години и половина са доста хъшовски – свири на гайда в мадридското метро и разплаква минаващите оттам българи. Именно там среща и съпругата си Бойка, която също е останала в Испания без необходимите документи. Завършила испанска филология и непримирима към проблемите и отношението на администрацията и институциите в България, Бойка изоставя успешния си бизнес с езикова школа в София, за да се впусне в несигурността на нелегалната емиграция.
Когато испанските власти обявяват, че всеки, който може да докаже, че е дошъл в страната преди месец юни 1999 г., ще получи разрешение да остане легално, двамата решават да помолят един свещеник да излъже. И... получават неочаквана помощ – свещеникът подписва документ, че ги познава преди посочения срок. В момента, когато Пламен и Бойка получават равни права с испанците, те се развихрят така, че днес 3-годишният им син Виктор учи в частен колеж. „Ние сме като плевелите – дайте ни само добра почва и тор и ще видите какви плодове можем да сътворим!” – коментира Карбовски. – „Това е най-тежкият въпрос – защо това развихряне не се случва никога в България, на родна почва, с родната тор, мама му стара?!
Представяме ви едно семейство емигранти в „Отечествен фронт” - те са Бойка и Пламен и животът им е успешна битка в емиграция – сигурен съм, че като ги видите, веднага ще си потърсите билет за Гранада... Но всъщност ви разказваме за тяхното дете. Като гледате тези хора, какво ли ще е тяхното дете! Аз ще ви кажа – то ще е испанец! Кратките и ясни отговори от Виктор - „Ти какъв си? - Българин. Къде искаш да живееш? – В Испания!”...
Плачете там близо край град София! Още едно „аз съм българче” по-малко за днес. Ако още не сте си купили билети за Испания, трябва да знаете, че там е трудно, ама става. У нас също е трудно, ама не става. Изборът е предрешен – особено за хора, които искат да направят нещо в живота си. Ние оставаме тук с баба и дядо. За тях е късно да станат испанци. Те бяха социалисти и демократи, левскари и цесекари, звеноводи и партизани, капиталисти и пролетариат... Днес обаче техните деца са само един тип – испанци! Само един тип – чужденци! Защото държавата е Емиграния - там всички са равни.”