Архив Отечествен фронт

”Отечествен фронт”: Помните ли Стоян Балтов?, , събота, 3 април 2010 г., 18:00

3 коментара

”Отечествен фронт” Една майка продължава да готви за убития си син, събота, 3 април 2010 г., 18:00 по Нова ТВ
”Отечествен фронт” Една майка продължава да готви за убития си син, събота, 3 април 2010 г., 18:00 по Нова ТВ

майката на Стоян Балтов леля ЗаркаПомните ли Стоян Балтов? Убит в Студентски град, пред една дискотека? Превърнал се в знаме на протести и кауза за прочистването на Студентски град от съмнителните заведения и дискотеки? А не се ли казваше дискотеката „Амнезия“? И не е ли „амнезия“ фундаменталната диагноза на така нареченото ни общество? Тези дни обществото си има ново знаме и нова кауза – преди година е бил пребитият Стоян Балтов, сега е осакатеното куче Мима. Стотици хиляди се вълнуват от четири кучешки лапи, никой не се сеща за един човешки живот. В една и съща седмица – с около година разлика...

На 25 март бе първото дело по убийството на Стоян Балтов – мина незабелязано и се отложи, защото адвокатите на обвиняемите имаха спешна работа... в Кюстендил.
Тази събота, 3 април „Отечествен фронт” показва майката на Стоян Балтов – тя няма спешна работа, има един живот и колкото ѝ остава, ще го прекара да води едно дело – делото за убийството на сина й. „Ние сме християни само по Великден и Коледа! Ние сме личности само за пред хората! Ние сме онези, които забравят, когато трябва да се помни!” – коментира Мартин Карбовски. – „Ако не се сетим на Великден за Стоян Балтов, убеден съм, че никога няма да се сетим повече!”

майката на Стоян Балтов леля ЗаркаВ с. Камен, Сливенско майката на Стоян Балтов леля Зарка готви за убития си син 484 дни след убийството му. „Течето винаги като си тръгва от София ми се обажда и казва: „Мамче, какво ще ми приготвиш?” Аз днес мисля, че Стоян желае точно това ястие – и затова съм го приготвила за вас!... Аз не знам, че Стоян е умрял – пълна амнезия на мозъка ми след смъртта му... Аз не помня как изглеждаше в ковчега... Ходя на гробищата и не знам дали е там... Не искам и паметник да сложим, защото може да повярвам, че е там... Ходихме миналата седмица да търсим подходящ камък – това е най страшното нещо, което може да търси една майка!... Аз две неща мога да направя за него – този паметник и едно дело, за което няма да спра да се боря – да бъдат наказани убийците на сина ми... Тяхното хоби е боя – те не съжаляват! Те се изживяват като герои!... Аз знам, че Стоян е жив!

майката на Стоян Балтов леля ЗаркаСтоян е жив, мъртви са убийците му!... Аз го чакам. Чакам го на пейката – стоя, чакам и си представям как се движи с тежката си чанта и ми маха отдалече с ръчичка. Висок, не мога да го стигна да го целуна. Той се навежда и си подава бузката... Много красив беше Стоян – не само като излъчване, красива душа имаше! Но си отиде – отиде си като едно куче!... Те са ритали като футболна топка главата му и тя е подскачала! И ние си представяме това – как е подскачала главата на нашия син... Срещат ме хора в града и ме прегръщат разплакани, а аз не мога да плача... И се чувствам виновна, че не мога да пророня и сълза... Аз не знам къде е Стоян! Търся го като звездичка, търся го на футболното игрище между децата, но не мисля, че е в земята! Стоян е горе! И аз искам да му кажа: „Течка, има ад, майче! Адът е на земята!... Аз нямам друга задача – един камък на гроба на Стоян и едно дело, което да не бъде като сегашните дела – да бъде достойно дело. Това е моята задача до края на живота ми... Дошло е време, когато нашето общество е болно от туберкулоза и не става само с витамини – става с рязане, с жестоко рязане и със силни антибиотици да се излекува. Трябва да се реже – вече сме опрели до кокала. Иначе няма да се променят нещата в България... Само тази година сигурно ще има 20-30 почернени майки – от такива случайни убийства за удоволствие на убийците.

майката на Стоян Балтов леля Зарка„Направих това интервю на майката на Стоян Балтов пред некролозите на сина й. Направих го, за да се опитам да обидя тези, които се бият гърдите, че животът не бива да продължава така, а когато идва денят да се въздава справедливост, всички са на страната на убийците и на скапаната правосъдна система у нас!” – казва Карбовски. – „Това се случва всеки ден – вълнуваме се от нещо, което е огромно и значително за живота ни.

Вълнуваме се като овце! После - забравяме. Утихваме. Спим. Пием. Ебем се. Правим деца и чакаме някой да ги убие. Ако Христос беше жив, щеше да отиде някъде другаде да умре! И заради другиго!... В деня на делото на Стоян Балтов нито една телевизия не отрази, че въобще има такова дело.

Същите телевизии се пропукаха по шефовете от новини, когато момчето беше убито с ритници в главата... От деня, в който убиха Стоян Балтов минаха 484 дни. Това е сметката, която води само майката на това момче. Иначе това са дните, в които вие трябваше да забравите за това дело - за да може убийците да бъдат помилвани, а убийството - неглижирано. Така се прави у нас.  Милост за всеки гад, постигната чрез амнезия. Амнезия! Цялата държава трябва да се казва така! Помните ли убитата Елеонора от убиеца-полицай Кьосев, пияната съдийка от Перник, чиято кръвна проба бе загубена в съда, обжалването на присъдата на варненския убиец на Радостина, неотмъстените деца, убити при дискотечни свади, кървавата битка по пътищата – всичко това е само малка част от регистъра на загубените каузи в тази страна, който се пише от мен и моя екип. Хиляди неотмъстени хора, за които забравяме! Хиляди майки, които живеят като тихи луди сред нас! И на този фон – заетите адвокати на убийците на Балтов!

Има времена, когато Христос не се връща от мъртвите! Има държави, в които Христос закъснява да възкръсне!... Най-известното дело в епохата на човешката история – това на Христос - е продължило една седмица. Нямаше да има какво да празнувате, ако Пилат Понтийски беше български съдия. Щеше да отложи делото и да чака някой да му снесе. Днес е Великден и наред с радостта от това, че сте живи и че ще плюскате, има и нещо, което трябва да направите – да си спомните колко от убитите и съсипаните покрай нас хора получиха своя Великден. Христос воскресе, дами и господа! Дължим го на римската съдебна система. У нас биха го убили два пъти – един път на кръста и втори път с папката от делото, като муха. Биха унизили близките му с помощта на адвокати и сребърници! Биха направили репортаж за смъртта му и веднага биха го забравили! Ликувайте, братя и сестри, ликувайте! Докато не дойде време за вашия репортаж. От вашата Голгота или, както се казва днес, от вашия Студентски град.”

”Отечествен фронт”, събота, 3 април 2010 г., 18:00 по Нова телевизия
Интересно, нали? Споделете тази публикация с вашите приятели във Фейсбук и Вайбър

Интересно, нали? Споделете тази публикация с вашите приятели във Фейсбук и Вайбър

Още публикации за: Отечествен фронт

Приказка от долната земя в “Отечествен фронт”, събота, 12 януари 2013 година

След края на света: Близки срещи от третия вид

Приложна магия

“Отечествен фронт”: Не без сина ми

Тя, той или то... в “Отечествен фронт”