Тази събота, 20 февруари социалният ъндърграунд „Отечествен фронт” ви среща с канибала от село Голямо Буково, Бургаско. „Ханибал Лектър всъщност у нас се казва чичо Кольо!” – разказва Мартин Карбовски. – „Канибал ли е наистина чичо Кольо? Колко от страха, разказван за него е вярна версия и колко е измислица? Има ли място канибалът наоколо? Може ли да се социализира един канибал? Опитваме да зададем тези въпроси, както и да ви покажем, че у нас дори канибалите са тарикати!”Петдесетгодишният Николай от Голямо Буково е убил двама души. Една от жертвите е тъща му. Според съдебните документи той извадил вътрешностите им и е заподозрян, че е ял от тях. „Ако някой яде човешко у нас, то той едва ли ще ви разкаже подробно за вкуса му!” – коментира Карбовски. – „Затова ние се свързахме с двамата най-важни човека в живота на канибала – неговите следовател и психиатър!” И двамата твърдят, че е интелигентен, че е имал потенциал. Следователят по делото смята, че такъв човек трябва да бъде отделен от обществото, защото е потенциално опасен. А според психиатъра Николай е от болните, при които болестта протича по-тежко...
Николай завършва Висшето военноморско училище във Варна и работи като помощник-капитан. Има съпруга и дете, живее добре. До един момент - когато става прекалено нервен, пали се от много малко, почти не спи... Поставят му най-тежката диагноза – шизофрения. Според психиатъра му след първия пристъп той влиза в пълноценна ремисия, но заради проблеми в семейството и работата спира лечението си...
Доказателствата, че именно той е убиецът на двете жертви са безспорни според следователя Джамбазов. Част от вътрешностите на едната жертва са намерени в съд с вода в дома му. Според психиатъра му спомени му за преживяното са смътни, хаотични и несвързани. Самият Николай твърди, че няма никакви спомени за убийствата и за това дали е ял от жертвите си. „Казаха, че съм извършил две убийства, че съм консумирал от месото... Това за мен не е истина, обаче д-р Славейков каза, че може и да не си спомням!...” Николай е осъден за двете убийства и е излежал наказанието си в психиатричната болница в Ловеч. Сега живее в село Голямо Буково и единственият човек, който следи си пие лекарствата е възрастната му майка.
„Канибалът пиеше кафе и не си спомняше кого точно е изял!” – разказва Карбовски. – „Няма как да не изникне въпросът вие бихте ли живели с един такъв човек за съсед. Степента на толерантност навсякъде по света е в зависимост от това на колко къщи от теб живее канибалът... У нас такъв човек като канибала се вкарва в лудница, унищожава се всичко човешко в него, определят му едно вегетарианско меню и го пускат от време на време на свобода за страх на електората. На запад правят друго – дават една заплата на един човек, който да се грижи за няколко такива шизофреника. У нас гарант на останалите неизядени в село Голямо Буково е престарялата майка на Николай. Ако си отиде тази жена, нещата биха могли да се променят...Трудно е да се прецени дали толерантността към един такъв проблем е глупост, грешка или е задължителна. Няма гаранция за менюто на чичо Кольо утре! Интересното в случая е институцията, държавата - тя пуска чичо Кольо на свобода, но не гарантира целостта на кожите на неговите съселяни. Хората в селото обичат своя канибал, уважават го, но и се страхуват от него. Чичо Кольо е пример за дуализма, в който живеем – хем ни е страх да не бъдем изядени, хем искаме да не се изложим – ще ни помислят за нетолерантни и политически некоректни. Истината е, че чичо Кольо има приятели там и живее далеч от унижението на лудниците. Оставяме на вас да прецените дали той е опасен или не е. При всички положения обаче си остава човекът, който няма да поканите на вечеря. А може би точно това кара един човек да сготви друг човек, помислете си!”
”Отечествен фронт”, събота, 20 февруари 2010 г., 18:00 по Нова телевизия
