„Отечествен фронт”: „Какво ще яде сега бай Петко след като му конфискуваха ракията?” – пита Мартин Карбовски, събота, 13 февруари, 18:00ч.
„Какво ще яде сега бай Петко след като му конфискуваха ракията?” – пита Мартин Карбовски в една ракиена сага в навечерието на Трифон Зарезан
Тази събота, 13 февруари социалният ъндърграунд „Отечествен фронт” показва историята и сълзите на един човек, на когото му конфискуват около тон домашна ракия. „Всички у нас варят ракия! Ракията е свещеното гориво на българския дух, заради което последните двадесет години се разминаваме с ужасни ексцесии и страшни бунтове.” – разказва Мартин Карбовски.– „Предлагаме ви една ракиена сага, апотеоз на българщината, документ за патриотизма и символ на непреходните ценности тия дни. Гледайте и плачете!”
Бай Петко е на шестдесет и четири години. Вече петнадесет години живее във фургон до градината си и се препитава като продава на пътя Плевен-Ловеч домашната ракия, плодовете и зеленчуците, които сам произвежда.
Един ден двама души си купуват кило от домашната му ракия и питат дали разполага с по-голямо количество. След няколко дни спира друга кола и човекът му подава 6-литрова дамаджанка и 50 лева. Бай Петко е много щастлив, че ще продаде толкова ракия и отива да налее от бурето. Когато излиза обаче, разбира, че това всъщност е митническа проверка, а парите са белязани. Бай Петко от страх побягва през градината и хваща към гората. Крие се два дни като партизанин, докато всички си тръгнат. Връща се и установява, че му липса над един тон ракия – държавата му я е конфискувала. Бай Петко няма нищо друго освен ракия. Тя е всичко за него – с нея плаща на работниците си, лекува високото си кръвно, дезинфекцира ножиците, с които подрязва овошките, продава я, за да изкарва и пари за зимните месеци, когато търговията е замряла...
„За първи път виждам човек да плаче за ракията си!” – разказва Карбовски. – „Но понеже съм българин, аз съм програмиран явно да вярвам в истинността на този плач и в тежестта на тази загуба. Понякога човек се чуди да плаче или да се смее, да вярва или да не вярва. Бай Петко се е издържал с тази ракия - тя му е продукцията, с която той живее и си купува хляб. Днес бай Петко е гол като пушка. Какво ще яде бай Петко, ако няма ракия? Този уж абсурден въпрос седи в момента в тези зимни дни пред вратата на фургона на този човек и вие като побесняло куче. „Да бъда или да не бъда?” всъщност у нас може да се перифразира като „Да пия или да не пия?” При бай Петко е още по страшно – бай-петковият Хамлет би казал: „Ракия или да не бъда?” Това е въпросът, ако щете вярвайте!”Бай Петко смирено моли Бойко Борисов да му върне ракията и обещава да стане законен човек. Някога плащал акциз, но откраднали казаните, в които варил ракията. Затова си купил свой казан, но не знаел къде трябва да плаща акциза. И още нещо! „Кметът вари и не плаща!” – казва той.
„Ето тук е разковничето на вечния български проблем - няма смисъл да си законен, докато самите държавници действат незаконно.” – коментира Карбовски. – „Това е българският фундаментализъм, който е по страшен от тероризма...
Във филмите героите са положителни или отрицателни. У нас героите са винаги незаконни и симпатични. Бай Петко би бил положителен герой във времената на Андрешко. Във времената на турското робство той дори би могъл да се казва Петко войвода – толкова е незаконен. Ако беше герой на Вазов неплащането на данъци към турската държава щеше да е патриотичен и революционен акт...
Само едно е забравил бай Петко! Забравяме го винаги, когато си хвърляме фаса на улицата или боклука през терасата или в реката. Забравяме, че турското робство и свършило и онова навън е собствената ни държава. Забравяме, че когато Аспарух е казал: „Тука ще бъде България!”, той не е имал предвид двора на къщата ви. На улицата също е България! Забравяме и се отнасяме към държавата си все едно е чужда и все едно е мащеха. Не ми давайте да пия повече, ако не съм прав! И върнете ракията на бай Петко или ако не я върнете – вкарайте поне един министър в затвора, защото ни писна само бай Петко да страда в тая държава!”
”Отечествен фронт”, събота, 13 февруари 2010 г., 18:00 по Нова телевизия
