Събота, 6 февруари, 19:30 ч.

тема: Без предупреждение
автор: Александрина Аврамова

Няма предупреждение. Всичко започва неочаквано. В един момент вървиш по улицата. В следващия – улицата започва да се мести, да трепери, да се руши. Силен, бучащ звук заглушава писъците на хората. Чупят се стъкла. Падат тухли и керемиди. Някъде се отваря огромна пукнатина. Сградите започват да се клатят. Да се местят. Да падат. Като че ли идва края на света...

Няма много какво да се направи, за да бъдат избегнати природните бедствия. Част от живота на нашата планета. Частичка от вътрешната й енергия. Те са неизбежни.

И ако си мислите, че сте стъпили здраво на едно парче скала, наречено Земя, бъдете убедени, че грешите. Защото ние живеем в непрекъснато потреперващия белтък на едно рохко яйце, горещо отвътре и с много тънка и крехка обвивка.

А сигурните ни и спокойни жилища, построени върху стабилни основи, всъщност се крепят върху големи, подвижни скали, наречени „тектонични плочи”. Те се местят бавно, но непрекъснато, влизат една под друга, застават една до друга, подреждат се по различен начин. Това обаче ние не го забелязваме. Откриваме го, едва когато земята под краката ни стане нестабилна и се разтресе...