тема: Без дом
автор: Мария Димитрова
оператор: Кирил Караджов
В България, когато кажеш думата „бездомни”, първото нещо, което си мисли всеки, е дали става въпрос за кучета. А не за хора. Тези хора са забравени както от близките им, ако имат такива изобщо, така и от всички нас. Дните им отдавна са се превърнали в едно мрачно и безцветно всекидневие, а празниците отдавна не съществуват.
Те нямат дом, нямат работа, нямат семейства, нито мечти. Сега за тях улицата е техният свят, срещаме ги всеки ден, подминаваме ги с презрение, а понякога и със страх. Страх, не защото са опасни, а от опасение, че утрешният ни ден може да се превърне в тяхната реалност, а за тях реалността е всичко, което им е останало...
Мария е на 72 години. Разказа, че повече от 30 години е била медицинска сестра. Преди години обаче ѝ взели къщата, а след това починал и синът й. От тогава единственото място, на което е намерила покой, са прашните калдъръми.
От регистрираните 227 случая на бездомните хора, само 47 са подали документи за настаняване. В София има три центъра за временно настаняване, но там дават подслон само за три месеца. След това бездомниците отиват там, от където са дошли - студените улици и самотните мостове...