Тази събота 6 юни от 18:00 социалният ъндърграунд „Отечествен фронт” ще продължи историята на българския сирак Захария Джефри Фокс, имал късмета да бъде осиновен от могъща американска фамилия в щата Аризона. Той получава шанса да живее нормално, охолно и богато, но вместо да спазва правилата на добре подредения свят, той започва да прави бели и балкански издънки. „Не делим хората на черни и бели,” – разказва Мартин Карбовски, - „но всеки ден виждаме как те сами се разделят на два вида, само на два вида – на глупави и умни.
Ще ви разкажа още за Захария Джефри Фокс – за неговите родители, едните - американските и за другите – тукашните, българските. Ще разберете, че Захария мрази България, което е естествено след като си живял в Аризона, както и за това, че животът у нас е наказание. Сагата на американския сирак продължава!”
Малкият българин, който отива да живее в Америка, получава шанса на живота си, но вместо това насилва сестра си – родната, която също е осиновена като него. Той е продължил нормалния си сексуален живот, познат му от домове. След като американското му семейство го хваща на калъп със сестра му, Захария има три възможности – лудницата, затвора или да се върне в България.
Той избира третия вариант – да се върне в България. „И друг път сме ви казвали – в домовете за сираци в тази страна е Содом и Гомор.” – коментира Карбовски. – „Децата се чукат като невидели и не виждат нищо друго, освен инстинкта да ядеш, да биеш и да ебеш. Захария днес плаща за неговия Содом и Гомор, него божият американски гняв го е застигнал и го е пратил в геената огнена на българската действителност! От рая - в ада! На това място трябва да помислим колко виновен може да е малкият Захария Джефри Фокс, кръстен с българското име Валентин. Той просто е приел за нормално да живее като скот - нещо, което сме му предложили всички ние. И всички ние, докато събираме пари за децата на България, вместо наистина да разберем за какъв чудовищен проблем става дума – всички ние продължаваме да сме виновници за провала на тези излишни човешки животи...”
Днес Захария живее по милост в кметството на родното си село Здравец, а кметът е поел грижите за него. И англоговорящият сирак обижда всеки, който е решил да живее в България - живеенето тук е наказание. Американците са го наказали да живее в България и в този смисъл техният модел и система са постигнали своето – Захария осъзнава, че е наказан лошо...
Захария Джефри Фокс прави всичко възможно да не ни срещне с истинските си, българските си родители. „Самият аз се излагам – за мен те не са хора!” – казва той. Българските родители на Захария са пълни дегенерати – от вида им става ясно защо Захария съжалява за Америка.
„В най-мизерната държава на континента, в най-бедния ѝ край, в една мизерна пивница едни най-мизерни хора пият най-евтината ракия към обяд и не могат да говорят - невербални са!” – разказва Карбовски. – „Плачат, смеят се, карат се, прегръщат се – тези хора раждат толкова гадни деца, че дори и американците не им ги искат след това. Ако поне малко търсите причината за тъжната съдба на Захария, за неговия пропуснат шанс, за нашия пропуснат шанс – вижте родителите на Захария. Те обясняват с беззъбите си усти страшно много неща...
Не ме е яд на Захария. Не ме е яд на България. Яд ме е на американците Тия се мислят за най-праведните и готините пичове на света... Те гонят нещастния Захария, прехвърлят проблема на нас - ние, които сме свободни хора. Ако американците бяха толкова яки, те щяха да се справят с проблема Захария. Но днес ние се справяме с него – великият местен кмет и нашата сляпа държава.
Къде е тук американското величие и гордостта да бъдеш американец? Вие с един сирак не може да се справите, а ние ги правим тия сираци, произвеждаме ги и живеем с тях цял живот. Американците са меки пишки – ние сме тези, които сме родени от свободата като животни и никога, ама никога няма да се дадем да ни превъзпитат. Ние сме домът на смелите и ние сме земята на свободните! Другото са розови фашистки правила, които могат да излъжат Захария, но нас не. Оставаме си такива каквито сме. Мамка им американска!”
„Отечествен фронт”, събота, 6 юни 2009 г., от 18:00 по Нова телевизия.
Ще ви разкажа още за Захария Джефри Фокс – за неговите родители, едните - американските и за другите – тукашните, българските. Ще разберете, че Захария мрази България, което е естествено след като си живял в Аризона, както и за това, че животът у нас е наказание. Сагата на американския сирак продължава!”
Малкият българин, който отива да живее в Америка, получава шанса на живота си, но вместо това насилва сестра си – родната, която също е осиновена като него. Той е продължил нормалния си сексуален живот, познат му от домове. След като американското му семейство го хваща на калъп със сестра му, Захария има три възможности – лудницата, затвора или да се върне в България.
Той избира третия вариант – да се върне в България. „И друг път сме ви казвали – в домовете за сираци в тази страна е Содом и Гомор.” – коментира Карбовски. – „Децата се чукат като невидели и не виждат нищо друго, освен инстинкта да ядеш, да биеш и да ебеш. Захария днес плаща за неговия Содом и Гомор, него божият американски гняв го е застигнал и го е пратил в геената огнена на българската действителност! От рая - в ада! На това място трябва да помислим колко виновен може да е малкият Захария Джефри Фокс, кръстен с българското име Валентин. Той просто е приел за нормално да живее като скот - нещо, което сме му предложили всички ние. И всички ние, докато събираме пари за децата на България, вместо наистина да разберем за какъв чудовищен проблем става дума – всички ние продължаваме да сме виновници за провала на тези излишни човешки животи...”
Днес Захария живее по милост в кметството на родното си село Здравец, а кметът е поел грижите за него. И англоговорящият сирак обижда всеки, който е решил да живее в България - живеенето тук е наказание. Американците са го наказали да живее в България и в този смисъл техният модел и система са постигнали своето – Захария осъзнава, че е наказан лошо...
Захария Джефри Фокс прави всичко възможно да не ни срещне с истинските си, българските си родители. „Самият аз се излагам – за мен те не са хора!” – казва той. Българските родители на Захария са пълни дегенерати – от вида им става ясно защо Захария съжалява за Америка.
„В най-мизерната държава на континента, в най-бедния ѝ край, в една мизерна пивница едни най-мизерни хора пият най-евтината ракия към обяд и не могат да говорят - невербални са!” – разказва Карбовски. – „Плачат, смеят се, карат се, прегръщат се – тези хора раждат толкова гадни деца, че дори и американците не им ги искат след това. Ако поне малко търсите причината за тъжната съдба на Захария, за неговия пропуснат шанс, за нашия пропуснат шанс – вижте родителите на Захария. Те обясняват с беззъбите си усти страшно много неща...
Не ме е яд на Захария. Не ме е яд на България. Яд ме е на американците Тия се мислят за най-праведните и готините пичове на света... Те гонят нещастния Захария, прехвърлят проблема на нас - ние, които сме свободни хора. Ако американците бяха толкова яки, те щяха да се справят с проблема Захария. Но днес ние се справяме с него – великият местен кмет и нашата сляпа държава.
Къде е тук американското величие и гордостта да бъдеш американец? Вие с един сирак не може да се справите, а ние ги правим тия сираци, произвеждаме ги и живеем с тях цял живот. Американците са меки пишки – ние сме тези, които сме родени от свободата като животни и никога, ама никога няма да се дадем да ни превъзпитат. Ние сме домът на смелите и ние сме земята на свободните! Другото са розови фашистки правила, които могат да излъжат Захария, но нас не. Оставаме си такива каквито сме. Мамка им американска!”
„Отечествен фронт”, събота, 6 юни 2009 г., от 18:00 по Нова телевизия.
