Събота, 30 май, 19:30 ч.
тема: Раздялата
автор: Снежанка Димитрова
оператор: Бисер Милков
Някои неща в живота се случват само веднъж. Забързани в преследване на високи цели след време правим равносметка, че сме пропуснали да изживеем много щастливи моменти.
С всяка изминала година човек става по-мъдър, а отговорностите – все повече, спира да гледа света през розови очила, губи наивността си, сблъсква се с много завист, злоба, лъжи, клюки и интриги – неща, които все пак не са характерни с пълната си сила за онези детски години.
Всички ние сме такива, когато големите съкровища са пред нас ние никога не ги забелязваме, защото не вярваме в тях. Казват ни: радвай се на деня днес, защото утре може да ти бъде по-тежко, но възприемаме тези думи с ирония. Мислим си, че само веднъж да свърши това училище и предстои истинският живот, идва ред на забавлението. Но ако зависеше от нас, щяхме да се върнем назад във времето и да изживеем отново тези години. Те плачат. От какво ли са предизвикани техните сълзи? От радост, че никога повече няма да бъдат изпитвани пред дъската, че никога вече няма да имат класни, че никога вече няма да чуят училищния звънец или от мъка, защото изведъж осъзнават, че той като камбанен звън кънти в ушите им – тежък и заглушителен, отбелязвайки края на детството. Трудно е да си представят, че от догодина няма да са всеки ден тук, а безгрижните години ще останат един спомен. Те се разделят завинаги с училището, но и оставaт неизменна част от него. И то е част от тях, защото им е дало много преживявания, знания, умения, истински приятели, някои тук са изпитали за пръв път чувството на пърхаща пеперуда в стомаха - срещнали са любовта...
Човек е така устроен – винаги трябва да умее да каже подобаващо сбогом, да може да превъзмогне раздялата. Оттук насетне ще предстоят още много срещи и раздели.
