Пред портата на срама - "Отечествен фронт””, събота, 31 януари

В последната събота на януари социалният ъндърграунд „Отечествен фронт” ще излъчи втората част от филма, посветен на скритата битка на два етноса и на провала на това, което наричат „български етнически модел”.

„Миналата събота ви показахме историята на дядо Христо, чиято къща в село Мечка е унищожена от цигански набези. Докато правехме филма с бай Христо, отвсякъде в селото заприиждаха хора – българи, които започнаха да плачат пред камерата.” – разказва Мартин Карбовски. – „Днешните истории от село Мечка са истории на българите там, които живеят – по-скоро доизживяват живота си в страх от това, което се случва. Предупреждавам ви – това са няколко жестоки истории с много българско унижение в тях!”

Разказът на старите хора от село Мечка за циганските набези и тормоз наистина са страшни – Заради няколко овце Христо Спасов е отвлечен и бит. Спасява го по чудо случайно минаващия наблизо пазач. След побоя в болницата му извадили далака и част от черния дроб. След като съпругата му Петруша прави забележка на циганчетата да не хвърлят камъни, те започват да я наричат „гяурка” и редовно да ходят по малка и голяма нужда пред портата им.

Зимнината на дядо Павел е открадната след като циганите пробиват дупка в стената. В селото има няколко убийства. Осемдесет и осем годишната баба Райна е нападната в собствената си къща от двама маскирани мъже, които ѝ взимат петнадесетте лева от портмонето с опрян в гърлото нож. Сега живее при съседи, защото се страхува да се върне в къщата – казва, че ще ѝ отмъстят, че е разпознала и обвинила нападателите си.

„Не знам дали България умира, но знам, че българинът си умира от страх!” – коментира Карбовски. – „Няма човек около мен, който да каже и една лоша дума за който и да е циганин... Ние обичаме циганите. Но не обичаме хора, които ни влизат в стаята, копаейки дупка в стената... Ние не сме против циганите – ние сме против скапаната липса на държава... Когато държавата я няма, някой се изсира пред вратата ти! Когато държавата я няма, някой ще те нарече „гяур”!...


Държавата в лицето на кмета не иска да направи лампите на тези хора да светят!... Държавата в лицето на полицията не иска да пази тези хора... Нещата в тази страна не вървят добре. В Мечка липсва властта – такава, каквато осигурява нормален живот в нормалните държави... Лошата вест се знае от всички – България вече не е същата. Тя е толкова лоша държава – такава, каквато никога не сме си и помисляли, че може да бъде. България е в такава фаза от историята си, когато спокойно може да се каже за нея, че залязва. Защото това, което виждате от село Мечка не е България – вече не е България, не бива да бъде България и няма как да остане България!”