Коментари за
Приключенията на Едуардо в страната на патилата в „Отечествен фронт”

Четох разлини статии..........Според идни е обран край Сливница ,според други при Пазарджик ,а в Аржентинското посолство край Пловдив........Кон му бил ударен ....но не в България и т.н. Ще разкажа как аз го срещнах една зимна вечер............Отивах нощна смяна в полицията на гр. Елин Пелин .Във фоайето пред паспортна служба седеше мъж с вид , нещо средно между клошар и битов алкохолик ..........с шапка на главата . Нормална гледка за мясото на което работех ....... Разбрах от дежурния ,че това не е БГ гражданин и чакат преводач ,защото е претърпял пътен инцидент с кон .Това обясняваше забележителният му външен вид.........Оказа се ,че Едуардо пътува (както ви е известно от къде) с три коня ,единият от които е ударен в тъмното от л.а. Голф край с.Равно Поле . За негов късмет животното (негов спътник) нямаше сериозни наранявания и се движеше нормално :) При проведения разговор с него разбрах кога е тръгнал ,от къде е минал и до къде смята да стигне .........След като приключи служебният ми ангажимент към него и Голф-а ,го настаних на топло до парното на едно заведение зад бензиностанцията на същото село ,a конете ги вкарахме под навеса в двора ,където им дадоха вода и храна........Разказа ,че е адвокат ,че има големи деца ,че му трябват още 4 год. за да се прибере.........За съжаление преди 2 седмици в посолството ми казаха ,че имал проблем в Израел и не му позволили да излезе от страната с конете,което го принудило да прекъсне пътешествието си и да се прибере в къщи .......:( Естествено аз продължих работа до сутринта и се прибрах в къщи на 15 км. от мястото където остана Едуардо..........Съжалих ,че не не отидох да го видя ,тъй като трябваше да пътуваме със семейството . Искаше ми се да се снимам с този смел авантюрист и пътешественик...........да го запозная със семейството си ..........да му помогна с каквото мога.......Сигурно ще съжалявам докато съм жив ,защото това съдбата да те срещне с такъв човек ,е наистина веднъж в живота..........

Уважаеми г-н Карбовски, Както обикновено с интерес проследихме поредното издание на «Отечествен фронт», този път посветено на Едуардо Дисколи -Пътешественикът странник и ние българите. Предполагам, че чувството за срам и греховност е оставило горчив привкус във всеки зрител, гледал това предавене. Завладяващото е отчаянието. Напират репликите – «Никога няма да станем по-добри, изтъкани сме от лошотия, крадливо племе сме, българското гостоприемство е мит, а мечтателите и пътешествениците са отдавна зад граница в масата авантюристи, емигранти или въобще не съществуват в прагматичния ни, егоцентричен народ.» Сигурна съм, че всяка критика е градивна, но излишното самобичуване в този случай отдавам на не задълбочено проследяване или като извадка от контекста, но с твърде сериозни изводи. Защото това, което сте разказали е само част от преживяното от Едуардо в България. И случайно или не – само лошата… Позволете ми да ви разкажа за останалата: На 5.01.2008 г. в офиса на Конен клуб Аркан се обадиха от Аржентинското посолство с молба за помощ и съдействие за техния гражданин Едуардо Дисколи. Веднага собствениците на клуба - Чавдар Стойчев и Митко Коевски, го посрещнаха и придружиха от пловдивското поле до конната ни база, където той и конете му бяха настанени. Удовлетворението да общуваш с един така свободен дух, споделящ любовта ни към конете, е една от най-жизнеутвърждаващите за нас емоции, но не това искам да коментирам. Едурдо и трите коня бяха наши гости в продължение на 20 дни – времето, нужно за възстановяването им. С огромно удоволствие ще ви разкажа, за този щастлив за нас период, защото ни даде увереност, че Българинът е човек, уважаващ приключенския дух и наистина е готов да помага, както и с каквото може – просото за своя радост, даже не и за благословия. След кратък репортаж на регионалната, пловдивска телевизия и оповестяване в средите на хората, занимаващи се с коне, Едуардо имаше ежедневни посещения от най-различни хора, дошли да го поздравят и да му окажат помощ и подкрепа. Кой както го разбира. Едни с бутилка червено вино, други с кашони с храна и дрехи, трети с децата си, а асеновградският свещеник с владишко вино, манастирски бабек и дълга Благословия за успешен път и здраве. От конните бази „Конникът” край София, получихме многократно фураж, от ветеринарна аптека „д-р Бойчев” - лекарства и ваксини, от магазина за екипировка - база „Хан Аспарух” - храна и амуниции. Списание Езда организира събирането на средства за подпомагането му. Базите “Аркан” и “Конникът” съвместно изработиха и му подариха товарен самар, една от най-необходимите му амуниции. Едуардо си тръгна от Пловдив с нови яке и обувки и всичко необходимо за път. Предварително бяха направени и точни уговорки за престоя му през идния месец до напускане на България. Навсякъде го очакваха, посрещаха и придружаваха. Освен за Едуардо, грижи бяха положени и за конете му. Те си тръгнаха с напълно възстановени сили, с безплатно направени цялостни изследвания от ветеринарния ни лекар и Ветеринарните служби, с всички необходими ваксини и документи. Очакваха ги и ги посрещнаха в Асеновград, Първомай, Хасково и Свиленград. Турция отказа да го пропусне през граница, заради строгия си експортен режим на животни. Проблемите и затрудненията продължиха и на гръцката граница, докъдето Чавдар Стойчев и ветеринарния лекар Мирослав Узунов пътуваха многократно, за да му оказват нужната помощ. Пиша тези редове със задоволство и удовлетворение, и безкрайно ще се радвам да довършите Вашия разказ с цялата истина, за да не идентифицираме българите със злополучно срещнатите от Едуардо цигани. За да има повече български деца, които да се гордеят с големите сърца на родителите си и да искат да приличат на тях. Един месец по късно, конен клуб "Аркан" в лицето на Чавдар Стойчев, получи благодарствено писмо, лично от аржентинския посланник за оказаното съдействие. Едно е жалко - ако Едуардо бе влязъл в България с Мерцедес и наркотици, медиите щяха да съумеят да го „въведат” във всеки дом, но тъй като той пристигна с три коня, ние научихме за него след два месеца, за да го намерим премръзнал, огорчен и гладен. А колкото, г-н Карбовски, до пътешествениците и мечтателите, не познавам Вашето обкръжение, но би било жалко, ако наистина в него не са останали такива. Колкото до мене, ще Ви кажа, че моите приятели са истински Българи, смели мечтаели и пътешественици. Поредното предизвикателство е подготовката на поход на коне „По пътя на древните Българи до гроба на Кан Кубрат” - Маля Перешчепина, Украйна - 1800 км. Те ще съумеят да докажат, че уменията, достойнствата и добродетелите не са загубени всред престъпност, кражби и лъжи. Ще достигнат на коне, до едно от най-светите за всеки българин места – единствения известен гроб на наш владетел. Мечта основана на уважени роду, вяра, приятелство и за Духа Български! Ще бъде жалко интересът към това събитие да се породи 1 година след осъществяването му, на фона на многото репортажи за наркотици, убийства и престъпни групировки – облик, който явно сами лансираме за себе си. В очакване на Вашия отговор и коментари, оставам с уважение, Мария Винарова - Стойчева -------- Оригинално писмо -------- От: Maria Stoycheva Относно: molaba za pogled i precenka До: Гергана Лукова Изпратено на: Понеделник, 2009, Февруари 9 10:52:24 EET Уважаеми г-н Карбовски, Както обикновено с интерес проследихме поредното издание на «Отечествен фронт», този път посветено на Едуардо Дисколи. Пътешественикът странник и ние българите. Предполагам, че чувството за срам и греховност е оставило горчив привкус във всеки зрител. Завладяващото е отчаянието. Напират репликите – «Никога няма да станем по добри, изтъкани сме от лошотия, крадливо племе сме, българското гостоприемство е мит, а мечтателите и пътешествениците са отдавна зад граница в масата авантюристи, емигранти или въобще не съществуват в прагматичния ни, егоцентричен народ.» Сигурна съм, че всяка критика е градивна, но излишното самобичуване в този случай отдавам на не задълбочено проследяване или като извадка от контекста, но с твърде сериозни изводи. На 5.01.2008 в офиса на Конен клуб Аркан се обадиха от Аржентинското посолство с молба за помощ и съдействие за Едуардо. Веднага собственикът Чавдар Стойчев и колегите ми го посрещнеха и придружиха от пловдивското поле да Конната ни база. Тук той и конете му бяха настанени. Удовлетворението да общуваш с един така свободен дух, споделящ любовта ни към конете е една от най-жизнеутвърждаващите за нас емоции, но не това искам да коментирам. Едурдо и трите коня бяха наши гости в продължение на 20 дни, време нужно за възстановяването им. С огромно удоволствие ще ви разкажа, за този щастлив за нас период, защото ни даде увереност, че Българинът е човек уважаващ достойнствата на приключенския дух и готов да помага, наистина, както и с каквото може за своя радост, а даже не и за благословия. След кратък репортаж на регионалната, пловдивска телевизия и оповестяване в средите на хората занимаващи се с коне, Едуардо имаше ежедневни посещения от най-различни хора, дошли да го поздравят. Кой както го разбира. Едни с бутилка червено вино, други с кашони с храна и дрехи, трети с децата си, а асеновградския свещенник с владишко вино, манастирски бабек и дълга Благословия за успешен път и здраве. От коните бази «Конникът» край София, получихме многократно фураж, от ветеринарна аптека « д-р Бойчев» лекарства и ваксини, от магазина за екипировка - база «Хан Аспарух» - храна и амуниции. Списание «Езда» организира събирането на средства за подпомагането му. Съвместно бази “Аркан” и “Конникът” изработиха товарен самар, една от най-неоходимите му амуниции. Едуардо си тръгна от Пловдив с нови яке и обувки, всичко необходимо за път. Точни уговорки за престоя му през идния месец до напускане на България. Навсякъде го очакваха, посрещаха и придружаваха. С напълно възстановили силите си коне, с безплатно направени цялостни изследвания от ветеринарния ни лекар и Ветеринарните служби, с всички необходими ваксини и документи. Очакваха го в Асеновград, Първомай, Хасково и Свиленград. Турция отказа да го пропусне през граница, заради строгия си експортен режим на животни. Проблемите и затрудненията продължиха и на Гръцката граница, докъдето Чавдар Стойчев и ветеринарния лекар Мирослав Узунов пътуваха многократно. Пиша тези редове със задоволство и удовлетворение, и безкрайно ще се радвам да довършите Вашия разказ с цялата истина, за да не идентифицираме българите със злополучно срещнатите от Едуардо цигани. За да има повече български деца, които да се гордеят с големите сърца на родителите си и да искат да приличат на тях. Едно е жалко, че ако Едуардо бе влязъл в България с Мерцедес и наркотици, медиите щяха да съумеят да го «въведат» във всеки дом, но тъй като той пристигна с три коня, това ние научихме след два месеца, за да го намерим премръзнал, огорчен и гладен. А колкото г-н Карбовски, до пътешествениците и мечтателите, не познавам Вашето обкръжение, но би било жалко, ако наистина в него не са останали такива. Колкото до мене, ще Ви кажа, че моите приятели са истински Българи, смели мечтаели и пътешественици. Поредното предизвикателство е подготовката на поход на коне « По пътя на древните Българи до гроба на Кан Кубрат» - Маля Перешчепина, Украйна - 1800 км. Те ще съумеят да докажат, че уменията, достойнствата и добродетелите не са загубени всред престъпност, кражби и лъжи. Ще достигнат на коне, до едно от най - светите за всеки българин места – единствения известен гроб на наш владетел. Мечта основана на уважени роду, вяра, приятелство и за Духа Български! Ще бъде жалко интересът към това събитие да се породи 1 година след осъществяването му, на фона на многото репортажи за наркотици, убийства и престъпни групировки – облик, който явно сами лансираме за себе си. С уважение и очаквания Мария Винарова - Стойчева -- Maria Vinarova-Stoycheva Studio-TOTEM- Plovdiv 4003 Plovdiv 7A, Lerin str. phone ++359(0)32 64 02 05 MT ++359 (0) 888 97 96 45 -- Maria Vinarova-Stoycheva Studio-TOTEM- Plovdiv 4003 Plovdiv 7A, Lerin str. phone ++359(0)32 64 02 05 MT ++359 (0) 888 97 96 45