Романтични

По приятелски | Friends with Benefits (2011)

• От 0/5

„Трябва да поговорим.”
„Поели сме в различни посоки.”
„Заслужаваш нещо по-добро от мен.”
„Да си останем приятели.”

 

По приятелски


Дилан (Джъстин Тимбърлейк) и Джейми (Мила Кунис) определено не са настроени за сериозна връзка. Живеещата в Ню Йорк Джейми, умел „ловец на таланти“ среща обещаващия художествен директор от Ел Ей Дилан. Двамата бързо  осъзнават, че са сродни души. И двамата са преминали през толкова много провалили се връзки, че са готови да се откажат от любовта и да се отдадат единствено на забавления.

И така Дилан се мести в Ню Йорк, и двамата започват да излизат често и да се забавляват заедно, споделяйки схващането, че любовта е мит, продукт на холивудските филми. Тогава започва и сексуално пълноценната, зряла връзка-експеримент помежду им.
Възможно ли е тези двама, презиращи обвързването „приятели”, да влязат в „непознати води”? Ако прибавят „необвързващ” секс към приятелството си, ще съумеят ли да избегнат всички капани, които се появяват, когато приемеш някого за повече от „дружка”?

Като хора, които отричат разочароващите обещания, извадени от романтичните комедии, Дилан и Джейми не би трябвало да се изненадат, когато смелият им ход се превърне в сексуално приключение из неизследвана територия, което ще разкрие повече от тях самите, отколкото някога са си мислили.    

В „По приятелски” участват Джъстин Тимбърлейк („Социалната мрежа”), Мила Кунис („Черният лебед”), Патриша Кларксън („Лесна, А”), Джена Елфман („Дарма и Грег”), Брайън Грийнбърг („Как да успееш в Америка” (How to Make It in America), Ричард Дженкинс („С дъх на канела” ) и Уди Харлсън (2012).

Продуцент и режисьор на филма е Уил Глък („Лесна, А”( Easy A). Продуценти са Мартин Шафър, Лиз Глоцър, Джери и Джанет Зукър. Сценаристи са Кейт Меримън и Дейвид Нюмън, съвмесно с Глък. Изпълнителен продуцент е Глен С. Гейнър („Бурлеска”). Оператор е Майкъл Грейди („Лесна, А”). Марша Хайндс е дизайнер на продукцията. Филмов редактор е Тиа Нолън. Музикалното оформление е дело на Уенди Кроули. Рене Ерлих Калфус е дизайнер на костюмите във филма.

Продължителността на „По приятелски” е 1 час и 44 минути.

 

По приятелски

Режисьорът Уил Глък търси да се заеме с нов проект след завършването на „Лесна, А”, когато сценарият на  „По приятелски” привлича вниманието му.„Винаги съм искал да направя филм, който да е съвременна версия на старите филми с Хепбърн и Трейси.”, обяснява Глък, като споделя за увлечението си към остроумните комедии от златното минало на Холивуд. С хапливия си диалог, комични ситуации и очарователни герои, „По приятелски” определено се вписва концептуално. Дилън и Джейми са съвременните версии на героите на Хепбърн и Трейси, с близки до нас желания и възгледи за семейството, приятелството и секса. 

Глък е наясно, че успеха на филма ще се дължи изключително на избора на актьорите, които ще паснат на любовната химия, пресъздадена в тези емблематични филми. „Между Джъстин и Мила има страхотна химия, направо е невероятно. Като магия. Иска ти се да ги гледаш заедно, независимо какво правят. Най-важната част от филма е, когато са заедно на екрана. Направо уцелих десятката с тези двамата. Мила е забавна, умна, харизматична и красива. Изключително забавно е да я гледаш, особено с Джъстин.”, обяснява Глък.

Глък си спомня първия път, когато гледа Тимбърлейк в „На живо в събота вечер” (Saturday Night Live): „Бях впечтлен. После той се появи в още една серия и беше още по забавен. Причината да е толкова забавен е, че изключителен актьор. Това е първата му роля в пълнометражна комедия. Той може да се справи с всичко. Толкова е харизматичен, че не можеш да свалиш очи от него.”

От своя страна, Тимбърлейк не само харесва хумора в сценария, но е и заинтригуван от житейската им ситуация, в която са поставени при първоначалната им поява във филма. И двамата са млади и с успешни кариери, но също така са предпазливи в любовта и се борят с проблеми, обусловени от семейната среда. „Това са неща, които ти се случват като си на определена възраст, на каквато съм и аз, когато започваш да се питаш за значението на всичко, с което си израстнал, до колкото то засяга връзките ти. Героите ни се срещат, когато и двамата наскоро са преживели раздели и предпочитат да останат необвързани.”  

По приятелски

Мила Кунис гледа на героинята си Джейми като на някой, който „вярва в истинската любов и че някога ще срещне принца на мечтите си, когото отчаяно търси.” Въпреки това тя не дава израз на чувствата си. „Тя е типична нюйоркчанка.”, казва през смях Кунис. В действителност Джейми е умна, решителна и по-скоро реалист, отколкото мечтател.

Джейми е също така забавна и благоразположена. Когато Дилън се мести в Ню Йорк, след като тя го избира да заеме висока позиция в списание Джи Кю, те бързо се сприятеляват като се превръщат в другари по съдба, които гледат с цинизъм и насмешка на лудостта на света и недостатъците си.

При положение, че Дилън трябва да работи здраво за да се утвърди на новата си работа в нов град, от което не му остава време да преследва по-сладката страна на живота, а Джейми се среща с много приятни мъже, които в последствие се оказват не чак толкова приятни, те двамата се споразумяват да извлекат полза един от друг, без да страдат от емоционалните усложнения на една сериозна връзка. „В края на краищата, всеки има сексуални нужди. Какво би могло да се обърка?”
Майката на Джейми, Лорна, чиито образ Патриша Кларксън прекрасно пресъздава, е източник на много хумор, и едновременно представя по-дълбок поглед върху личността на Джейми. „Лорна е самотна майка. От тези, които са били част от антуража на рок групите от седемдесетте. Тя е доста отнесена и вероятно Джейми е изпълнявала ролята на майката в семейството.” След поредица от разочароващи връзки, Джейми лесно приема позицията, че е по-добре да не зависи емоционално от другите.
Семейството на Дилън е от Лос Анджелис. Ролята на баща му, уважаван журналист, вече пенсиониран и страдащ от ранен стадий на Алцхаймер, се изпълнява брилянтно от актьора Ричард Дженкинс.

По приятелски

Сестрата на Дилън, в ролята Джена Елфмън, изцяло е поела бремето от грижата за баща им и отглеждането на сина й.

Необичайно е да вмъкнеш сериозна тема като болестта на Алцхаймер в комедия, но Глък харесва противоречието и обяснява: „Харесва ми да правя по-емоционални неща. Не само като използвам елемента с болестта на Алцхаймер, но и връзката помежду им (Дилън, г-н Харпър и Ани), също така и напрегнатите отношения между Джейми и майка й. И това че намират смешната страна на сложното положение в което се намират, е добре дошло.”

За Елфмън, ролята и представлява гласа на разума за Дилън. „Героинята ми смята, че той е загубил разсъдъка си и не вижда по-далеч от носа си, което е това страхотно момиче с удивително чувство за хумор.”
Тя дава за пример семейните сцени във филма като послание за важните в живота неща: „Завръщането на героят на Джъстин при семейството му действа като пробуждане – нищо не идва даром. Точно за това е и филмът.”

Ричард Дженскинс споделя подобна гледна точка по отношение на филма.

Уди Харлсън изпълнява съвършено ролята на колоритният атлетичен колега на Дилън от Джей Кю, Тони, който служи едновременно за шут и наставник. „Ролята на Томи  е особена и не мисля, че Уди я е изпълнявал преди. Не мисля че някой„Хубавото, когато си болен от Алцхаймер е, че осъзнаваш с колко малко време разполагаш. Ако имаш чувства към някой, не трябва да играеш игрички.” е изпълнявал някога такава роля. Само Уди е способен на нещо подобно.”

Харлсън споделя че не му е отнело много за да обмисли подход към този скандален герой.  „Отне ми секунда за да успея.”, обяснява Харлсън. „Интересното при Том Болинджър е че той си пада по мъже.  Той говори за жени по доста живописен начин, но като гей.” Харлсън добавя през смях: „Той говори неща, които не мога да повярвам, че сме заснели.”
На снимачната площадка пада голям смях с Харлсън. „Уди направо ме скъса от смях. Не можах да заснема и една сцена с него, без да се разсмея.”, споделя Кунис. Тимбърлейк има същия проблем в сцена с Уди, в която трябва да остане сериозен. „Истинско предизвикателство е да се вкамениш като Бъстър Кийтън, докато отвътре направо се пръскаш.”, разказва той.

Във филма са вплетени препратки към някои от най-великите истории заснети някога, без да споменаваме филма във филма, който Джейми и Дилън непрекъснато гледат и който комично покрива всяка романтично комедийна метафора в романа. Основният въпрос, който „По приятелски” поставя е, дали като се отнасяш цинично към любовните клишета, не те заслепява.

„Двамата герои са наясно, че се впускат в нещо, през което са преминали мнозина в миналото.”, казва Глък.  „Те напълно осъзнават факта, че връзката им е сексуална, без обвързване и че вероятно ще свърши зле. Така че, въпреки романтичните нотки, героите се отнасят цинично към тях. Джейми обича да гледа романтични комедии, но не вярва, че такова нещо изобщо съществува. Според нея филмите са пълна измислица.”, продължава той.

„Филмът препраща към толкова много други, че животът започва да имитира изкуството при тях двамата, но те са толкова критични, че дори не забелязват.”, подчертава иронията Кунис.
Възможно ли е двама човека да бъдат интимни, като избегнат вероятността да се наранят? Тимбърлейк хвърля светлина върху плътската част на нещата: „Сексът без чувства е болезнен.”
„Мисля че нараних гърба си. Искате да поговорим за най-несекси секс сцените? Това са тези с нас в продължение на две седмици. В един момент казах: „Незнам какво да ти кажа, дори не си чувствам крака. Според мен „по приятелски” не се получава в живота”.

По приятелски

„По приятелски” е заснет през лятото на 2010 в някои от емблематичните места в Ню Йорк и Лос Анджелис.

Глък знае, че когато правиш комедия, която се развива в Ню Йорк, филмът достига до публиката чрез вече установен кино език. Що се отнася до Ню Йорк, Глък иска да заснеме такива живописни места като Сентръл Парк, р. Хъдсън, Таймс Скуеър и Гранд сентръл стейшън. Да осъществи това е истинско предизвикателство през най-натоварения туристически сезон.
„Първо, беше истински трудно да снимаме на тези места.”, обяснява Глък. „Като добавим Джъстин Тимбърлейк, Мила Кунис и Уди Харлсън, стана направо откачено. Десет минути след като се появяхме, се струпваха хиляди хора да гледат. Всеки ден от заснемането на филма бяха документирани и излъчени онлайн.”

„Например, заснемането на обикновена сцена с Тимбърлейк, който се разхожда по 5-то авеню – това доведе до пълно задръстване на отсрещните тротоари за два часа. По същия начин, двете флаш моб сцени – едната в Гранд Сентръл, а другата на Таймс Скуеър – доведоха хиляди почитатели, които непоколебимо стояха и гледаха до сутринта. Сцените в Сентръл Парк предизвикаха струпване на огромна тълпа, докато актьорите работеха сравнително спокойно на малка лодка в р. Хъдзън.”

Екипът започва снимачния си ден в Гранд сентръл терминъл, в работно време. „Това беше готино, заради хилядите хора, които гледаха нашия флаш моб.”, казва Глък. „В един момент имаше хиляди хора, качващи се и слизащи от влаковете, както и туристите които гледаха. Сцената с всичките тези хора беше страхотна, още повече, че съм израснал в Ню Йорк и всеки ден минавах оттам за училище. Не ми е хрумвало, че някога ще снимам там.”

След полунощ, вратите вратите се затворили за публиката и величествената сграда потънала в тишина. Според Миал Кунис, точно тогава започнала истинската магия. „Беше страхотно в Гранд сентръл стейшън защото гарата стана наша.”, разказва тя. Има тайно стълбище по което слязохме и проучихме. Нямаше никой. Беше напълно тихо. Беше страхотно.”

Снимките край река Хъдзън не минават толкова гладко. Всъщност бегачите из Батъри парк безгрижно си проправят път през снимачната площадка и оборудването на екипа, докато Уди Харсън и Джъстин Тимбърлейк играят баскетбол в жегата.

От кея на Батъри Парк актьорите се качват на петметрова дървена лодка, докато екипът се разполага на борда на шлеп за да заснеме Тимбърлейк, Харлсън и Дженкинс плавайки в Хъдзън. Работата във водата крие своите предизвикателства. Това се оказва ден, който Харлсън ще помни известно време. „Бяхме навътре в Хъдзън в малка лодка от 1927 година. Помислих си „Колко пък да е трудно?” Нямах и идея, че ще бъде толкова. Аз управлявах.

В един момент движението по реката стана много натоварено. Покрай нас мина един влекач, който предизвика доста голяма вълна, а ние бяхме много ниско във водата. Бяха ми казали да насоча лодката в посока на вълната, когато се случи нещо подобно. Но онзи човек каза „Аз ще поема тук”, а аз - „Наистина”. Той пое руля и вълната ни заля целите. Намокри ни от глава до пети. Не беше лесно, но да си призная, беше доста вълнуващо.”, разказва актьорът през смях.


По време на снимките в Лос Анжелис, екипът се сблъсква с различна ситуация. Тимбърлейк обяснява разликата: „Ел Ей е място, в което винаги са се снимали филми. Хората се спират да погледат за малко. Но се отегчават бързо, защото надолу по улицата вероятно се снима друг филм. Ню Йорк е по-голямо предизвикателство. Градът е толкова пренаселен. Хората се спират и образуват тълпа, което е вълнуващо, но изведнъж се чувстваш сякаш изнасяш спектакъл в парка. Бяхме малко шокирани през първите два дни от снимките в Ел Ей защото нямаше шест хиляди човека наоколо да ни наблюдават как снимаме.”

Местата на снимките в Ел Ей са Китайския театър, плажовете на Малибу, театър Пантаджис в Холивуд.

Когато екипът пристига в Малибу, времето е доста по-хладно от лятната жега в Ню Йорк. Дори с неопренов костюм Тимбърлейк чувства хлад по време на снимките по вода.

Докато Тимбърлейк се справя като професионалист с джета, екипът изпитва затруднения при заемането на позиция. „Трябваше да сме навътре, зад вълните по брега. Екипът трябваше да се качи на борда на огромен шлеп на около половин миля от брега. Единственият начин да стигнем до там беше с малки моторни лодки, които да ни превозят от брега до шлепа. Вълнените на брега бяха толкова силни, че голяма част от хората получиха наранявания от ударите на лодките.” Обяснява Глък.

Целият екип с нетърпение очаква снимките при емблематичния надпис Холивуд. Действителното заснемане превръща екипа по-скоро в изследователи, вплетени в сложна система от въжета и алпийско оборудване. „Оказа се, че това първият филм, в който е заснета сцена с актьори върху действителния надпис. Правени са снимки наоколо, но ние поставихме Джъстин и Мила на второто „О” на надписа. Два дни висяхме на шест метра от земята.”

Холивудският хълм се издига на 500 метра, а надписът е разположен на върха на тясно било. Ветровете са доста силни, но екипът разполага с два хеликоптера за въздушни снимки. „Не съм ги виждал по-неприветливи. Не им бях любимец в края на тези два дни.”, разказва Глък.

*     *     *     *
Глък признава, че въпреки големите декори и снимките на място, него най-много го вълнуват сцените в които Дилан и Джейми просто разговарят, изразявайки приятелските си чувства, превръщащи се в герои на собствената си романтична комедия.

Още за Джъстин Тимбърлейк, Мила Кунис, По приятелски

23:30
23.10.2020
Любовен гуру, комедия, САЩ, 2008, реж. Марко Шнабел, с Майк Майърс, Джесика Алба, Джъстин Тимбърлейк, Романи Малко, Върн Тройър, (12)
13:55
28.10.2020
Най-чудатите твари в света: животни табу - По приятелски
01:05
29.10.2020
Най-чудатите твари в света: животни табу - По приятелски

Какво е твоето мнение?

Виж мнения за По приятелски | Friends with Benefits (2011) (0 коментара)

Не пропускайте

ТВ анонси

Популярно в poTV.bg