Жанр - драма, трилър
Режисьор - Жауме Колет-Сера
Актьори - Лиъм Нийсън, Даян Крюгер, Ейдън Куин, Дженюъри Джоунс, Франк Лангела, Карл Маркович, Мидо Хамада,Бруно Ганц и др
Д-р Мартин Харис (Лиам Нийсън) се събужда след автомобилна катастрофа в Берлин и открива, че съпругата му (Дженюъри Джоунс) не го познава, а друг мъж (Ейдън Куин) се представя за него. Игнориран от властите и преследван от наемни убийци, Мартин се оказва напълно сам, на предела на силите си и принуден да бяга, за да спаси живота си.
Без никакви познати и приятели в чуждата държава, Мартин намира помощ от необичайна посока (Даян Крюгер) и се заема да разбули смъртоносната тайна, поставила под въпрос здравия му разум, идентичността му и предела, до който е готов да стигне, за да разкрие истината.
Без име е съвременен трилър с участието на номинирания за Оскар Лиам Нийсън (Списъкът на Шиндлер), Даян Крюгер (Гадни копилета), Дженюъри Джоунс (телевизионния сериал Mad Men), Ейдън Куин (Легенди за страстта), Бруно Ганц (Четецът) и номинирания за Оскар Франк Лангела (Фрост/Никсън).
Режисьор на филма е Жауме Колет-Сера (Къщата на восъка, Гол 2), а продуцент – Джоуел Силвър (Шерлок Холмс).
МАРТИН
Той не е Мартин Харис. Аз съм Мартин Харис.
Този мъж се представя за мен.
Какво бихте направили, ако знаете кой сте всъщност, но не може да го докажете? И какво би станало, ако напълно непознат човек се представя за вас, а всички останали изглежда му вярват?
Това е въпросът, който стои в основата на Без име.
Кой или какво определя това, което сме? Дали са приятелите... или спомените... нашия произход... или лист хартия...? Кое е истинското доказателство? Вдъхновен от романа на Дидие ван Ковеларт, Без име разглежда именно този основен въпрос, докато д-р Мартин Харис е принуден да бяга по зимните улици на Берлин в опит да върне живота си и да се измъкне от преследващите го убийци.
Режисьорът Колет-Сера споделя: „Любимите ми филми са трилърите на Хичкок, в които витае мистериозна атмосфера, а публиката е точно толкова в неведение за случващото се, колкото и героите.”
Един от най-успешните продуценти в Холивуд, Джоуел Силвър, обяснява: „Обичам филмите, които ви държат на ръба на седалката и именно затова ме грабна и историята на Мартин Харис, за когото не можеш да си сигурен дали е добрият герой или просто е полудял и си измисля всичко.”
Продуцентът Ленард Голдбърг представя книгата на Ковеларт на Силвър и двамата се заемат да реализират този оригинален трилър с изненадващ край.
За режисьор на филма Силвър избира Жауме Колет-Сера, с когото вече е работил и преди. „Жауме има отличителен стил и знае как да разгърне една мистерия на големия екран. Нямах търпение да работим отново заедно.”
„Хареса ми идеята за човек, който се събужда един ден и открива, че е заменен от друг мъж, който може да докаже, че той е истинският д-р Мартин Харис,” обяснява Колет-Сера. „Въпреки множеството подсказки, разхвърляни из историята, не бихте могли на 100% да предвидите развоя на филма и именно това ме привлече към сценария.”
Звездата на Без име е част от процеса по създаването на филма от самото начало. „За мен сценарият винаги е най-важен,” споделя Нийсън. „Ако успея да прочета 50 страници без да спра за чай, то сценарият е издържал теста. В случая изчетох материала на един дъх.”
„Без име е като товарен влак, който няма спиране”, допълва Джоуел Силвър. „Мислите си, че знаете накъде се е насочил влака, но ви чака изненадващ завой.”
МАРТИН
Лиз, претърпях катастрофа. Бях в кома...
Толкова съжалявам, те не знаеха кой съм.
ЛИЗ
Извинявайте...познаваме ли се?
Лиам Нийсън е в ролята на д-р Мартин Харис, ботаник, който пристига със съпругата си в Берлин за биотехнологична конференция. Когато Мартин осъзнава, че куфарчето му е останало на летището, той взима такси, за да се върне по най-бързия начин. По пътя става част от ужасна катастрофа, но шофьорката Джина проявява смелост и го спасява, само за да изчезне впоследствие мистериозно. След четири дни прекарани в кома Мартин се събужда без да знае кой е.
„Веднага щом успява да се опомни, Мартин тръгва да търси жена си, уверен, че тя умира от притеснение какво се е случило със съпруга й,” обяснява Нийсън.
Но щом стига до хотела го очаква двойна изненада – не само Лиз не го познава, но друг мъж се представя за него.
„Това е като обърната амнезия”, разкрива Колет-Сера. „Все едно целият свят страда от амнезия и не си спомня за Мартин Харис.”
Създателите на филма са единодушни, че Нийсън е перфектния актьор, който да изиграе ролята заради изключителното си екранно присъствие.
„Винаги съм се възхищавал на работата на Лиам,” споделя режисьорът. „Той е щедър актьор, който се раздава на снимачната площадка и на екрана. Може да бъде както агресивен, така и уязвим.”
От значение за ролята е актьорът да излъчва именно такава двойственост, така че публиката да не е сигурна в какво да вярва и да разкрива мистерията стъпка по стъпка заедно с героя.
„Едно от притесненията ми бе колко малко време има зрителят за запознаване с героя преди всичко да се обърне с краката нагоре,” продължава Колет-Сера. „За щастие Лиам винаги е успявал да спечели публиката от самото начало на филма. Всеки е готов веднага да му повярва.”
„Искахме някой, когото зрителите да подкрепят”, допълва Силвър. „Лиам има страхотна харизма и в същото време изглежда напълно земен и достъпен. Това са чертите, които търсехме за образа на Мартин Харис.”
Нийсън е привлечен от възможността да изследва изгубената идентичност на героя. „Напълно се асоциирам с преживяното от д-р Харис,” споделя актьорът. „Като хлапе се боксирах при аматьорите и няколко пъти съм бил нокаутиран, губейки памет за кратки периоди. Именно от тези случки почерпих опит за ролята.”
В началото Мартин Харис трябва да преживее тежко разочарование, разбирайки, че за жена си той се е превърнал в напълно непознат човек.
В ролята на Елизабет Харис влиза Дженюъри Джоунс, която подобно на Нийсън е привлечена от изключителните качества на сценария. „Не бях чела нещо подобно преди,” обяснява актрисата. „Напомни ми за старите шпионски филми, изпълнени с чувство за опасност и коварни интриги, но в същото време носещи блясъка на златните холивудски години.”
Джоунс е привлечена и от нееднозначния образ на нейната героиня. „Нищо не е сигурно при Лиз; тя е много умна и в същото време неразгадаема, особено ми допада нейната непредсказуемост. Зрителят знае, че Мартин я обича, но не знае нейната гледна точка, така че има около какво да се завърже интрига и в тази насока.”
„Дженюъри е интелигентна актриса, която може да предаде много нюанси с играта си”, обяснява Колет-Сера. „Тя излъчва красота сходна с тази на фаталните жени от филмите през 50-те години на миналия век, което я прави особено подходяща за тази неразгадаема фигура в нашата история.”
„Лиз Харис е секси и студена блондинка, която се оказва в разгара на действието,” споделя Силвър. „Дженюъри прекрасно показва, че героинята ѝ крие повече отколкото е видно, но без да го разкрива.”
След като дори собствената му жена не го разпознава, на д-р Харис му остава единствения вариант да намери другият човек в Берлин, който го е срещал – таксиметровата шофьорка Джина. След катастрофата тя го спасява от сигурна смърт, но след това мистериозно изчезва.
Даян Крюгер е в ролята на Джина, която има основателна причина да избягва властите. „Героинята ми е от Босна и живее нелегално в Германия. Тя не иска да бъде разпитвана от полицията, защото те ще открият, че няма документи за престой в страната. Това е причината да избяга веднага щом се уверява, че има кой да се погрижи за Мартин.”
Когато Мартин успява да я открие, Джина не иска да има нищо общо с него, защото се опасява, че помагайки му, може да застраши малкото сигурност, която е успяла да изгради около себе си.
Докато д-р Харис се опитва да разкрие истината за себе си пред света, то Джина се бори да скрие съществуването си и да запази пълна анонимност.
„Въпреки, че ѝ се иска да се скрие, Джина вижда отчаянието на Мартин. Тя добре знае какво е да си мислиш, че всички останали са против теб,” обяснява Крюгер. „Тя също така се нуждае от пари, за да уреди документите и живота си, а Мартин ѝ обещава достатъчно пари, с които Джина ще успее буквално да откупи живота си.”
Ролята изисква участието в напрегнати екшън сцени. „Даян трябваше да е в добра физическа форма и да участва наравно с Лиам в бойните сцени и преследванията с коли,” споделя режисьорът на Без име. „Тя се справи чудесно.”
Продуцентът Голдбърг допълва, „Имахме щастието да работим с Даян Крюгер и Дженюъри Джоунс. Те са талантливи и красиви актриси, които привнасят отличителни и контрастиращи нюанси в своите изпълнения.”
Човекът, който изглежда е узурпирал живота на Мартин, неговата жена, приятели и колеги, е изигран от Ейдън Куин. Героят му няма собствено име и е наричан просто Мартин Б.
„Мартин Б умело пресъздава другата страна на медала в така създалата се ситуация,” разяснява Колет-Сера. „Той е изправен в ситуация аналогична с тази на главния герой, но има доказателства, че е истинския д-р Мартин Харис. Така че може спокойно да се отпусне и да гледа как опонента му полудява.”
Куин с удоволствие приема ролята на човекът, представящ се за героя на Нийсън, защото двамата актьори са близки приятели. „Намирам историята за изключително увлекателна, а участието на Лиам бе черешката на тортата. Наистина бе забавно да бъдем изправени един срещу друг на екрана.”
„В даден момент се впускаме в доста продължителна схватка. Трябваше дълго време да тренираме и репетираме сцената, но фактът, че срещу теб имаш истински приятел прави всичко много по-лесно и забавно,” споделя Нийсън.
Отчаяно търсещ начин да докаже, че Мартин Б е самозванец, истинският д-р Харис се обръща за помощ към Ернст Юрген, бивш член на Щази – Източногерманската тайна полиция. Юрген е реликва в съвременния свят, останал мислено в миналото, което е начертало жизнения му път с дейността, която е извършвал в продължение на години.
Уважаваният швейцарски актьор Бруно Ганц описва героя си като, „човек, който вече не намира смисъл в живота, защото всичко, в което е вярвал, отдавна не съществува. Той е свикнал да живее в защита на страната и своето министерство, но тях вече ги няма. Въпреки това Ернст все още е достатъчно съобразителен и готов да помогне на друг човек, който също се чувства изгубен.”
„Бруно внесе подчертано достолепие в ролята,” споделя Силвър. „Бе истинско удоволствие да го наблюдаваш.”
Друг бележит актьор от старата школа е Франк Лангела, който влиза в ролята на Родни Коул, добър приятел на Мартин. Режисьорът Колет-Сера е поласкан да работи с Ганц и Лангела. „Двамата участват в една от любимите ми сцени. Срещнаха се на снимачната площадка едва един час преди началото на работния ден. И въпреки това демонстрираното и от двамата пред камерата бе невероятно въздействащо. На лицето си имах огромна усмивка. Не можех да повярвам, че режисирам Бруно Ганц и Франк Лангела,” споделя Колет-Сера.
„Търся роли, с които мога да оставя отпечатък,” споделя Лангела. „С Бруно си говорихме, че от време на време се появяват роли, които може да са кратки, но са достатъчно изразителни и си заслужава да ги поемеш. Този филм се припокрива напълно с представата ми за качествен международен трилър.”
ДЖИНА
Защо ти трябваше да се качиш в моето такси?
МАРТИН
Иска ми се да не бях се качвал, повярвай ми.
Действието във филма се развива в Берлин, където реално протича и снимачния процес. Според режисьора Колет-Сера градът е идеален за темата на филма. „В сърцето на нашата история стои криза на идентичността, а Берлин е минал през подобен период, бидейки разделен на две за дълги години. Дори сега, след обединението и изграждането на нови сгради, белезите от миналото са видими. Различни светове съществуват заедно в рамките на един град.”
Екипът използва различни части от Източен и Западен Берлин, от по-мрачните улици на Фридрихсшайн-Кройцберг до добре известни културни забележителности като Бранденбургската врата. „Нашият централен персонаж няма дом, така че действието се мести постоянно и го следваме в такси, пеш, в метрото,” обяснява режисьорът. „Снимахме на 40 места за 48 дни.”
Когато Мартин и Лиз Харис пристигат в Берлин, те се настаняват в световноизвестния петзвезден хотел Адлон.
Снимките в работещ хотел, с повече от 100 души екип, тонове техника и множество статисти, е истинско предизвикателство за продукцията, която трябва да създаде колкото се може по-малко неудобство за истинските гости на хотела. „Построихме собствена рецепция, за да не пречим на нормалния ритъм на работа на служителите в хотела,” споделя сценографът Ричард Бригланд. „Но ни разрешиха да снимаме в просторното лоби, ресторанта, коридорите и кухнята. Осигуреният ни достъп е забележителен при положение, че използваме истински работещ хотел.”
Въпреки това, сцена, изискваща каскади и пиротехника е заснета в копие на хотелската бална зала, изградено от екипа в прочутото филмово студио Бабелсберг, създадено преди почти 100 години. Последствията от експлозия са заснети пред истинския хотел Адлон, където сценографите поставят различни отломки. За изненада на екипа, благодарение на популярната авангардна сцена в Берлин, много пешеходци се спират, за да разберат дали това е някаква арт инсталация и кой е нейния автор.
За гаража на таксиметровата компания, в която работи Джина, продукцията се спира на пивоварна от 19-ти век. За офис на фирмата е използвана една от любимите градски забележителности на Бригланд – метална кабинка, използвана от работници, за да си варят чай на завет.
Сценографът е особено доволен и от постигнатото с апартамента на Джина. „Тя живее в Кройцберг; мястото, където се установяват първите турски имигранти. Сградата, в която Джина живее, е пълна с множество легални и нелегални работници. Ние решихме, че тя се е настанила на тавана, където се опитва да изгради свой дом в тази студена и враждебна среда.”
Съвсем различен е домът на Юрген, бивш член на Щази, чрез който Бригланд иска да илюстрира предишния живот на обитателя му. „Юрген е човек, който е изпитвал удоволствие от работата си и това рефлектира в обзавеждането на апартамента, който изглежда по същия начин, както и преди падането на Берлинската стена. Медалите и грамотите му са на видно място, а мебелите са от по-високо качество спрямо това, което повечето източно-германци са можели да си позволят. Апартаментът е като музей, отразяващ живота на редови служител от Щази през 20 век.”
Външният изглед на апартамента на Юрген всъщност ни показва една от най-ранните сгради, издигнати от Съветския съюз на улица Карл Маркс, за да побере персонала, изпратен да надзирава процесите в Източна Германия. Иронично е, че в днешно време тези просторни и светли апартаменти са сред най-търсените на пазара.
Продукцията има голям брой външни снимки, които се провеждат по време на най-студената зима в Берлин от 20 години. Това кара улиците на града да опустеят и допринася за чувството на изолация, в която е изпаднал главния герой.
„Бяхме едновременно благословени и прокълнати от обилния снеговалеж, продължил от декември до февруари,” спомня си Колет-Сера. „Успяхме да покажем едно снежно лице на Берлин, което иначе нямаше как лесно да постигнем. От друга страна, щом снеговалежът спря, трябваше да продължим със създаването на изкуствен сняг, за да довършим снимките.”
Едно от основните събития във филма е продължително автомобилно преследване по улиците на Берлин, в което Мартин и Джина се опитват да избягат на безмилостни убийци. Заснемането на гонитбата продължава 10 дни, след които изтощеният екип е готов на всичко, за да се върне към интериорни снимки.
Като контраст сцената с нощния клуб е заснета в една от най-популярните закрити дестинации в Берлин – клуб Трезор, който е световноизвестен като родно място на техно музиката. Клубът се намира в огромна изоставена електроцентрала, която екипът на филма допълнително оборудва с множество ярки неонови светлини, които в комбинация с оглушителната и повтаряща се музика допринасят за чувството на изолация от света, което Мартин изпитва.
Друга интересна екстериорна локация, от която филмът се възползва е Новата Национална Галерия, построена в началото на 60-те години на 20 век под ръководството на архитект Лудвиг Мийс ван дер Рое. За интериорните снимки продукцията се мести в Музея на фотографията в Шарлотенбург, където сценографът Бригланд подрежда истинска изложба с творби на млада германска студентка, които подчертават темата на филма за идентичността и нейната загуба.
Историята на Мартин има различни лица, сред които се крие истината. „Филмът е непредсказуем”, споделя Нийсън. „Има обрати, които съм сигурен, че ще изненадат публиката.”
В заключение режисьорът Колет-Сера обобщава, „От момента, в който Мартин Харис се буди и разбира, че никой не го приема за самия него, публиката иска да знае какво точно се е случило. Никой не би могъл да си представи какво е не само някой да открадне идентичността ти, но и всичко, на което държиш като семейство и приятели. Какво бихте сторили? Как ще си върнете живота?”
