ПИСАТЕЛ В СЯНКА е съвременен трилър от британския автор на бестселъри и журналист Робърт Харис. Бившият политически редактор започва да пише романа през 2007 г., докато работи с Роман Полански по адаптацията на книгата „Помпей”.
Харис работи по двата проекта паралелно и смята, че в резултат на това в романа се усеща влиянието на Полански. По много причини обаче „Помпей” не вижда бял свят и Харис изпраща на Полански завършения вече ръкопис на книгата, преди да бъде издадена. В отговор режисьорът му пише: „Да екранизираме този роман, прилича на книгите на Чандлър.” Робърт Харис пояснява: „Той искаше да снима трилър и в началото се интересуваше от първия ми роман „Фатерланд”, но разбра, че вече е адаптиран за киното. Така по случайност, решихме да направим нещо съвсем различно. Прекарахме няколко много приятни месеца в разработване на сценария.”
В лицето на Полански Харис открива идеалния партньор. „Той уважава оригиналния ръкопис и винаги казва, че романът всъщност е сценарий. За един писател той е идеалният режисьор. Решихме първата версия на сценария да напиша аз, въз основа на структурата и сцените от книгата, а след това да го преработим като сваляме откъси, променяме и подобряваме диалога. Един от любопитните ефекти от работата с него е усещането, че наново пиша книгата, но този път – както трябва. В сценария на ПИСАТЕЛ В СЯНКА има неща, които са по-добри, отколкото в романа. Преработихме го и направихме стила по-остър. Например смятам, че една от силните страни на филма е, че действието остава затворено в среда от дървета, плажове и стари пристанища. Така е по-въздействащо.”
Когато книгата се появи на пазара, много критици я сметнаха за завоалиран коментар върху управлението на бившия приятел на Харис – предишния британски премиер Тони Блеър. Харис обяснява произхода на идеята: „Сюжетът на ПИСАТЕЛ В СЯНКА ме занимава от години. Може би около 15 г., много преди Тони Блеър да стане премиер. Бях заинтригуван от връзката между един световен лидер и човека, който пише мемоарите му. От самото начало си представях, че между писателя в сянка и съпругата на политика ще се зароди привличане. Виждах връзката им да се развива на някакво изолирано място, но така и не успявах да налучкам верния тон. Не можех да си представя кой е този световен лидер, къде живее... Година след година се връщах към идеята, а после я зарязвах. Така измина повече от десетилетие. Накрая през 2006 г. чух по радиото интервю с човек, който настояваше, че Тони Блеър трябва да бъде съден за военни престъпления и твърдеше, че единствения начин да избегне трибунала, би бил да се премести да живее в Америка, откъдето не може да бъде екстрадиран.
Останах като вцепенен, защото ми хрумна, че това може да е историята на главния герой. Представих си го в тази ситуация. След това веднага ме осени и идея за мястото – изгнаник в Съединените щати като Солженицин през 70-те. Тогава цялата идея кристализира за мен.”
Въпреки че има очевидни сходства между Тони и Чери Блеър и героите от филма, Харис подчертава, че темата е универсална. „Отразяването на политиката винаги е било в основата на всичките ми романи. По един особен начин то е изследване на властта. Особено ме вълнуват лидерите, които са изгубили властта си, независимо дали става дума за Ричард Никсън или Маргарет Тачър. Как се приспособяват? Какво отвежда една личност до върха и какво е усещането да изгубиш влиянието си? Когато започнах да пиша, образа на Тони Блеър се изпари от съзнанието ми и създадох, надявам се, една универсална политическа фигура.”
Като политически журналист, който е приближен до Тони Блеър преди и след управлението му, Харис има рядката възможност да следи отблизо британската политика. „Събрах много вътрешна информация – разказва той. – Имах достъп, на какъвто не се радваше нито един журналист по онова време, да не говорим за писател. Имах възможност да събера сведения за начина, по който хората реагират под натиск, за живота в „пашкула” на безопасността, за връзката с властта, за въодушевлението и адреналина, който носи тя със себе си. Това ми даде увереността да си представя как би се държал човек в такава ситуация.”
Продуцентът Робърт Бенмуса, работил с режисьора по „Горчива луна” от 1992 г., допълва: „Всички филми на Полански са многопластови и една от повтарящите се теми във всички тях е борбата за изваждането на истината на бял свят, за разкриване на реалността зад фалшивата маска. Той взема каузата на справедливостта присърце, но във всичко влага ирония.”
Действието на ПИСАТЕЛ В СЯНКА се развива предимно в Америка – в туристическо градче на остров по източната граница на Съединените щати. Мястото и климатът са избрани по много специфични причини. „Времето винаги е важно в моите книги – признава Харис. – Това може би се дължи на факта, че съм англичанин, а ние сме обсебени от времето. Искахме да придадем атмосферата на изгнаничеството в този отдалечен морски град през зимата. Тава е място, което всички са изоставили.”
Една от ключовите теми във филма е изолацията. „Премиерът живее в затворена среда – обяснява Харис. – Той е на остров, откъснат от света. Собствената му охрана го изолира, а това е тема, на която не се обръща достатъчно внимание. В разгара на Втората световна война Уинстън Чърчил е вървял от „Даунинг Стрийт” до Парламента само с един полицейски инспектор. Свалял е шапка, за да поздрави минувачите. И това в най-мащабната война в човешката история, отнела живота на 40 000 цивилни британци в бомбардировките. Като премиер Блеър разполагаше с 24 души въоръжена охрана от сутрин до вечер.
Не му позволяваха да шофира, нито да пътува с пътнически самолет (или много рядко). Определено не минаваше през фоайета и салони. Не го проверяваха на летищата и прочее. Живо ме вълнува начинът, по който лидерите ни се превърнаха в напълно изолирана от нас класа. Това не се е случвало в миналото. Дори в Средновековието кралят лично е водел хората си в битка. Днешните лидери живеят зад бронирани стъкла. Тези условия и промяната в поведението им разрушават връзките им със света. Неизбежно те започват да живеят в нереална вселена и стават напълно зависими от охраната и от помощниците си, които са единствената им връзка със света.”
В ролята на разказвача в ПИСАТЕЛ В СЯНКА е Юън Макгрегър. Неговият образ е още едно предизвикателство пред сценариста и режисьора, тъй като този неназован журналист е в центъра на историята, но пък остава неизменно в сянка като страничен наблюдател, и въпреки това успява да разплете загадката, около която се върти сюжетът. Харис и Полански черпят вдъхновение от знаменития филм на Били Уайлдър „Сънсет Булевард” в търсенето на гласа на главния герой, който е мъртъв, преди да започне истинския екшън във филма. („Сънсет Булевард” е разказан от гледната точка на мъртвец.)
„Роман предложи да използваме глас зад кадър в по-голямата част от повествованието, както прави Уайлдър, обяснява Харис. Проблемът беше, че по-късно ни стана ясно, че историята се разкрива много добре в действията и диалога и гласът зад кадър на практика не допринася с нищо. Дори забавя темпото. Така че във втората версия на сценария зарязахме разказвача. Не искахме обаче да се изгуби мрачният тон на историята, за да подготвим публиката за откритието, че писателят в сянка всъщност е дух. Това беше проблем, който не бяхме разрешили до началото на снимките, и който не ни даваше мира. След това обаче Роман измисли този изключителен край, който ще бъде най-запомнящото се нещо във филма според мен, съвсем спонтанно. Също като „Китайски квартал”, филмът просто трябваше да има мрачен и тежък завършек.”
Гледната точка на разказвача се усеща в голяма част от творбите на Полански. Продуцентът Робърт Бенмуса пояснява: „Работата на Роман е многопластова, но има константи. Всичките му филми са разказани от гледната точка на един герой. В този случай ние сме водени от писателя в сянка от първия до последния кадър – виждаме всичко от неговата гледна точка, сякаш ни води за ръка. Това е характерно за филмите на Полански.”
Юън Макгрегър е избран за ролята на писателя в ПИСАТЕЛ В СЯНКА. Персонажът не е описан в сценария, няма данни за миналото му, така че зависи от актьора (с помощта на сценариста и режисьора) да намери път към образа, да открие навиците, недостатъците му, маниера и характерните му черти.
„Беше много смело от страна на Юън да поеме такава роля – признава Харис. Трябваше да я оформи съвсем сам. От самото начало смятахме да поканим Юън във филма, защото е едновременно обикновен и бляскав по един земен начин. Трябваше да буди съпричастност.”
Продуцентът Тимъти Бърил допълва: „Юън направи персонажа симпатичен, хората са съпричастни с него заради начина, по който той го пресъздаде. Той притежава чар и чувство за хумор, които внесоха лекота в атмосферата на филма, а това беше важно.”
Юън Макгрегър е въодушевен от перспективата да работи с Полански. „Очаквах, че Роман ще бъде взискателен и исках да бъде. Той винаги дава на актьорите интересни бележки върху изпълнението им. Коментарите му са много непредубедени и вдъхват живот на ролята. Това е прекрасно. Той влага изключително много детайли в сцените, в движенията на актьорите, в разположението на снимачната площадка и дори в реквизита. Мисля, че тези детайли правят историята толкова осезателно реална. Гледах всичките му филми, докато се готвех за ролята, и това ми направи най-силно впечатление, затова бях въодушевен.”
Политическият елемент в сценария също привлича Макгрегър, който трябва да изследва душевността на лидера. „Политиците вземат важни решения от наше име, а после се пенсионират и се отдават на писане на речи и правене на пари. Никой не им търси сметка за решенията, които са взели, и за лъжите, които са изрекли. Това ме вбесява. Филмът се появи съвсем навреме.”
Когато избира актьор за ролята на Адам Ланг, Полански иска да избегне сравненията с бивши британски премиери. „Роман искаше физическите черти на героите да са различни от представите ни – разказва продуцента Робърт Бенмуса. – Това беше много важно. Идеята беше персонажите да притежават собствена харизма, за да се почувствате свързани със събитията, когато гледате филма.”
Това е предизвикателство. След публикуването на романа британските и чуждестранните коментатори веднага го тълкуват като критика на Тони Блеър. Полански знае кого иска за ролята – Пиърс Броснан. Режисьорът няма друго име предвид.
Робърт Харис е очарован от избора на Полански. „Ланг е събирателна на всички политици, за които съм чел и от които съм се интересувал – признава писателят. - Той притежава чар, всеки би гласувал за него. Пиърс е чаровен и самоуверен мъж. Ланг не е Блеър, но има актьорските маниери на Блеър. Исках да намекна, че животът на един политик е трагичен, защото си на власт няколко години, а след това никога не е същото.”
Броснан не се виждал в ролята на бивш премиер министър. „Не съм си представял, че ще играя британски премиер – бивш или настоящ – твърди актьорът. – Но се забавлявах в тази роля, освен това е наслада да наблюдаваш Роман. Той е много чаровен и много взискателен. Да наблюдаваш как режисьор с неговата визия подбира кадрите, е невероятно. Визьорът му изглежда като от времето на „Нож във водата”. От много години съм почитател на работата му, той е гениален разказвач.”
Амелия Блай е втората раздадена роля. Полански отново има предвид само едно име за грижовната асистентка на Адам Блай, чиято лоялност към шефа ѝ надхвърля задълженията ѝ – Ким Катрал.
„Зад всеки политик стои една властна личност – твърди Харис. – Често при президентите и премиерите това е жена. Тя е нещо като „суперсекретарка” или асистентка, която се превръща в професионална съпруга. Това явление ме вълнува, защото създава потенциално напрежение и много възможности. Връзката между политика и жената, която му казва, че е великолепен и оправя вратовръзката му, е много любопитна. Обикновено има напрежение между жената, която играе ролята на съпруга в офиса, и истинската съпруга, а това е много интересно. Ако тази жена е привлекателна и чаровна, писателят в сянка неизбежно също ще бъде привлечен от нея.”
„В живота на Адам Ланг има две жени – Рут и Амелия – признава Катрал. – Амелия си е изградила кариера като е помагала на политици и винаги е една стъпка напред, когато трябва да отгатва желанията им. Тя е умна, способна и незаменима. Подкрепя безусловно Адам Ланг и според мен смята, че той е постъпил правилно.”
Катрал смята Полански за вдъхновяващ режисьор. „Гледала съм всичките му филми. Полански е невероятен творец. Прекрасен режисьор е, знае как да предаде напрежението. Следвах го, не можех да спра да го наблюдавам. Имах нужда да знам повече. На моменти казваше: „Не бъди толкова буквален, трябва да има напрежение. Остави малко на въображението.” Понякога го казваше дори на оператора. Затова харесвам работата на Роман – вълнуващо е да го гледаш, защото не можеш да предскажеш следващия му ход. Води те бавно, но сигурно в капана. После осъзнаваш, че героите във филма имат същото хипнотично присъствие. Тръпката е невероятна.”
След като трите ключови роли са раздадени, образът на Рут Ланг – съпругата на бившия премиер, се оказва най-голямото предизвикателство. Двоумейки се между няколко подходящи актриси, Полански спира избора си на Оливия Уилямс.
„Мисля, че Рут е най-интересния персонаж във филма – смята Харис. – Тя е най-интелигентна от всички и е движещата сила зад събитията. Освен това е остроумна и забавна. Вълнуват ме двойките, при които този, който притежава чар и общителност, става лицето на връзката, а другият партньор, който има политически ум, остава в сянка. Рут е сложна и тайнствена фигура. Говори се, че руснаците са проникнали в британското общество, но ако погледнете пост военната история, ще видите, че Русия не упражнява почти никакво влияние върху британската външна политика. Но има една друга страна, която пое юздите и сякаш клонира Великобритания, и това е САЩ. Смятах, че е интересна идея да създам шпионин от Кеймбридж, вербуван не от КГБ, а от ЦРУ. Размених си много имейли с Оливия, тя определено притежава острия ум на Рут. Беше идеална за ролята и чудесен антипод на Ким Катрал.”
В поддържащите роли ще видим някои от най-добрите характерни за жанра актьори – носителя на „Златен глобус” Том Уилкинсън като Пол Емет, Джеймс Белуши като издателя на ПИСАТЕЛЯ В СЯНКА Джон Мадокс, Илай Уолак като Стареца, Тимъти Хътън като адвоката на Ланг Сидни Крол, Джон Бернтал като агент Ник Рикадели и Робърт Поу като бившия външен министър Ричард Райкарт.
„Във филма има страхотни роли, които се изпълняват от велики актьори. Много съм доволен”, обобщава Полански.
„Смятам, че духът на изгнаничество и враждебност е важен елемент от филма. Тази тема присъстваше още в първите ни разговори. Знаехме, че идеята е универсална, а не специфична, искахме да е на остров, в крайбрежен град, героят да е бивш лидер. Това е универсално и смятам, че там е силата на филма. В този смисъл фактът, че пресъздадохме този свят в Европа, не е недостатък, а напротив – прибави към мрачната тайнственост на атмосферата” – обобщава Харис.
Юън Макгрегър допълва: „Местата на снимките бяха много важни. Беше ни доста студено, защото повечето кадри са на открито и обикновено духаше вятър. Снимахме на брега при урагани и дъжд, винаги чакахме най-лошото време. Не можехме да работим, ако небето е ясно, трябваше да е сиво и дъждовно, за да придаде атмосфера на нещастие и изолация. Усещането е клаустрофобично, защото тези герои са събрани по принуда заедно в една модерна, но стерилна къща на остров по Източното крайбрежие на САЩ.”
Както отбелязва Макгрегър, Полански е човек на детайла. Една подробност, привлякла вниманието му, е блестящ момент, за който публиката не подозира. За автобиографията на Ланг, написана от писателя в сянка, са създадени фалшиви корици. Макгрегър разкрива, че под тях се крие истинска книга. „Всички книги, които се появяват във филма, носят някакво послание и приличат на истински романи. Бях удивен. Някой в арт отдела умее да проектира корици. Но в действителност под корицата на „Адам Ланг: Моят живот”, се крие книгата „Годините на Блеър: Дневници на Алистър Кембъл”. Всяка книга с Адам Ланг на корицата във филма всъщност е „Годините на Блеър”. Шегичка на арт отдела.”
Харис работи по двата проекта паралелно и смята, че в резултат на това в романа се усеща влиянието на Полански. По много причини обаче „Помпей” не вижда бял свят и Харис изпраща на Полански завършения вече ръкопис на книгата, преди да бъде издадена. В отговор режисьорът му пише: „Да екранизираме този роман, прилича на книгите на Чандлър.” Робърт Харис пояснява: „Той искаше да снима трилър и в началото се интересуваше от първия ми роман „Фатерланд”, но разбра, че вече е адаптиран за киното. Така по случайност, решихме да направим нещо съвсем различно. Прекарахме няколко много приятни месеца в разработване на сценария.”
В лицето на Полански Харис открива идеалния партньор. „Той уважава оригиналния ръкопис и винаги казва, че романът всъщност е сценарий. За един писател той е идеалният режисьор. Решихме първата версия на сценария да напиша аз, въз основа на структурата и сцените от книгата, а след това да го преработим като сваляме откъси, променяме и подобряваме диалога. Един от любопитните ефекти от работата с него е усещането, че наново пиша книгата, но този път – както трябва. В сценария на ПИСАТЕЛ В СЯНКА има неща, които са по-добри, отколкото в романа. Преработихме го и направихме стила по-остър. Например смятам, че една от силните страни на филма е, че действието остава затворено в среда от дървета, плажове и стари пристанища. Така е по-въздействащо.”
Когато книгата се появи на пазара, много критици я сметнаха за завоалиран коментар върху управлението на бившия приятел на Харис – предишния британски премиер Тони Блеър. Харис обяснява произхода на идеята: „Сюжетът на ПИСАТЕЛ В СЯНКА ме занимава от години. Може би около 15 г., много преди Тони Блеър да стане премиер. Бях заинтригуван от връзката между един световен лидер и човека, който пише мемоарите му. От самото начало си представях, че между писателя в сянка и съпругата на политика ще се зароди привличане. Виждах връзката им да се развива на някакво изолирано място, но така и не успявах да налучкам верния тон. Не можех да си представя кой е този световен лидер, къде живее... Година след година се връщах към идеята, а после я зарязвах. Така измина повече от десетилетие. Накрая през 2006 г. чух по радиото интервю с човек, който настояваше, че Тони Блеър трябва да бъде съден за военни престъпления и твърдеше, че единствения начин да избегне трибунала, би бил да се премести да живее в Америка, откъдето не може да бъде екстрадиран.
Останах като вцепенен, защото ми хрумна, че това може да е историята на главния герой. Представих си го в тази ситуация. След това веднага ме осени и идея за мястото – изгнаник в Съединените щати като Солженицин през 70-те. Тогава цялата идея кристализира за мен.”
Въпреки че има очевидни сходства между Тони и Чери Блеър и героите от филма, Харис подчертава, че темата е универсална. „Отразяването на политиката винаги е било в основата на всичките ми романи. По един особен начин то е изследване на властта. Особено ме вълнуват лидерите, които са изгубили властта си, независимо дали става дума за Ричард Никсън или Маргарет Тачър. Как се приспособяват? Какво отвежда една личност до върха и какво е усещането да изгубиш влиянието си? Когато започнах да пиша, образа на Тони Блеър се изпари от съзнанието ми и създадох, надявам се, една универсална политическа фигура.”
Като политически журналист, който е приближен до Тони Блеър преди и след управлението му, Харис има рядката възможност да следи отблизо британската политика. „Събрах много вътрешна информация – разказва той. – Имах достъп, на какъвто не се радваше нито един журналист по онова време, да не говорим за писател. Имах възможност да събера сведения за начина, по който хората реагират под натиск, за живота в „пашкула” на безопасността, за връзката с властта, за въодушевлението и адреналина, който носи тя със себе си. Това ми даде увереността да си представя как би се държал човек в такава ситуация.”
Продуцентът Робърт Бенмуса, работил с режисьора по „Горчива луна” от 1992 г., допълва: „Всички филми на Полански са многопластови и една от повтарящите се теми във всички тях е борбата за изваждането на истината на бял свят, за разкриване на реалността зад фалшивата маска. Той взема каузата на справедливостта присърце, но във всичко влага ирония.”
Действието на ПИСАТЕЛ В СЯНКА се развива предимно в Америка – в туристическо градче на остров по източната граница на Съединените щати. Мястото и климатът са избрани по много специфични причини. „Времето винаги е важно в моите книги – признава Харис. – Това може би се дължи на факта, че съм англичанин, а ние сме обсебени от времето. Искахме да придадем атмосферата на изгнаничеството в този отдалечен морски град през зимата. Тава е място, което всички са изоставили.”
Една от ключовите теми във филма е изолацията. „Премиерът живее в затворена среда – обяснява Харис. – Той е на остров, откъснат от света. Собствената му охрана го изолира, а това е тема, на която не се обръща достатъчно внимание. В разгара на Втората световна война Уинстън Чърчил е вървял от „Даунинг Стрийт” до Парламента само с един полицейски инспектор. Свалял е шапка, за да поздрави минувачите. И това в най-мащабната война в човешката история, отнела живота на 40 000 цивилни британци в бомбардировките. Като премиер Блеър разполагаше с 24 души въоръжена охрана от сутрин до вечер.
Не му позволяваха да шофира, нито да пътува с пътнически самолет (или много рядко). Определено не минаваше през фоайета и салони. Не го проверяваха на летищата и прочее. Живо ме вълнува начинът, по който лидерите ни се превърнаха в напълно изолирана от нас класа. Това не се е случвало в миналото. Дори в Средновековието кралят лично е водел хората си в битка. Днешните лидери живеят зад бронирани стъкла. Тези условия и промяната в поведението им разрушават връзките им със света. Неизбежно те започват да живеят в нереална вселена и стават напълно зависими от охраната и от помощниците си, които са единствената им връзка със света.”
В ролята на разказвача в ПИСАТЕЛ В СЯНКА е Юън Макгрегър. Неговият образ е още едно предизвикателство пред сценариста и режисьора, тъй като този неназован журналист е в центъра на историята, но пък остава неизменно в сянка като страничен наблюдател, и въпреки това успява да разплете загадката, около която се върти сюжетът. Харис и Полански черпят вдъхновение от знаменития филм на Били Уайлдър „Сънсет Булевард” в търсенето на гласа на главния герой, който е мъртъв, преди да започне истинския екшън във филма. („Сънсет Булевард” е разказан от гледната точка на мъртвец.)
„Роман предложи да използваме глас зад кадър в по-голямата част от повествованието, както прави Уайлдър, обяснява Харис. Проблемът беше, че по-късно ни стана ясно, че историята се разкрива много добре в действията и диалога и гласът зад кадър на практика не допринася с нищо. Дори забавя темпото. Така че във втората версия на сценария зарязахме разказвача. Не искахме обаче да се изгуби мрачният тон на историята, за да подготвим публиката за откритието, че писателят в сянка всъщност е дух. Това беше проблем, който не бяхме разрешили до началото на снимките, и който не ни даваше мира. След това обаче Роман измисли този изключителен край, който ще бъде най-запомнящото се нещо във филма според мен, съвсем спонтанно. Също като „Китайски квартал”, филмът просто трябваше да има мрачен и тежък завършек.”
Гледната точка на разказвача се усеща в голяма част от творбите на Полански. Продуцентът Робърт Бенмуса пояснява: „Работата на Роман е многопластова, но има константи. Всичките му филми са разказани от гледната точка на един герой. В този случай ние сме водени от писателя в сянка от първия до последния кадър – виждаме всичко от неговата гледна точка, сякаш ни води за ръка. Това е характерно за филмите на Полански.”
Юън Макгрегър е избран за ролята на писателя в ПИСАТЕЛ В СЯНКА. Персонажът не е описан в сценария, няма данни за миналото му, така че зависи от актьора (с помощта на сценариста и режисьора) да намери път към образа, да открие навиците, недостатъците му, маниера и характерните му черти.
„Беше много смело от страна на Юън да поеме такава роля – признава Харис. Трябваше да я оформи съвсем сам. От самото начало смятахме да поканим Юън във филма, защото е едновременно обикновен и бляскав по един земен начин. Трябваше да буди съпричастност.”
Продуцентът Тимъти Бърил допълва: „Юън направи персонажа симпатичен, хората са съпричастни с него заради начина, по който той го пресъздаде. Той притежава чар и чувство за хумор, които внесоха лекота в атмосферата на филма, а това беше важно.”
Юън Макгрегър е въодушевен от перспективата да работи с Полански. „Очаквах, че Роман ще бъде взискателен и исках да бъде. Той винаги дава на актьорите интересни бележки върху изпълнението им. Коментарите му са много непредубедени и вдъхват живот на ролята. Това е прекрасно. Той влага изключително много детайли в сцените, в движенията на актьорите, в разположението на снимачната площадка и дори в реквизита. Мисля, че тези детайли правят историята толкова осезателно реална. Гледах всичките му филми, докато се готвех за ролята, и това ми направи най-силно впечатление, затова бях въодушевен.”
Политическият елемент в сценария също привлича Макгрегър, който трябва да изследва душевността на лидера. „Политиците вземат важни решения от наше име, а после се пенсионират и се отдават на писане на речи и правене на пари. Никой не им търси сметка за решенията, които са взели, и за лъжите, които са изрекли. Това ме вбесява. Филмът се появи съвсем навреме.”
Когато избира актьор за ролята на Адам Ланг, Полански иска да избегне сравненията с бивши британски премиери. „Роман искаше физическите черти на героите да са различни от представите ни – разказва продуцента Робърт Бенмуса. – Това беше много важно. Идеята беше персонажите да притежават собствена харизма, за да се почувствате свързани със събитията, когато гледате филма.”
Това е предизвикателство. След публикуването на романа британските и чуждестранните коментатори веднага го тълкуват като критика на Тони Блеър. Полански знае кого иска за ролята – Пиърс Броснан. Режисьорът няма друго име предвид.
Робърт Харис е очарован от избора на Полански. „Ланг е събирателна на всички политици, за които съм чел и от които съм се интересувал – признава писателят. - Той притежава чар, всеки би гласувал за него. Пиърс е чаровен и самоуверен мъж. Ланг не е Блеър, но има актьорските маниери на Блеър. Исках да намекна, че животът на един политик е трагичен, защото си на власт няколко години, а след това никога не е същото.”
Броснан не се виждал в ролята на бивш премиер министър. „Не съм си представял, че ще играя британски премиер – бивш или настоящ – твърди актьорът. – Но се забавлявах в тази роля, освен това е наслада да наблюдаваш Роман. Той е много чаровен и много взискателен. Да наблюдаваш как режисьор с неговата визия подбира кадрите, е невероятно. Визьорът му изглежда като от времето на „Нож във водата”. От много години съм почитател на работата му, той е гениален разказвач.”
Амелия Блай е втората раздадена роля. Полански отново има предвид само едно име за грижовната асистентка на Адам Блай, чиято лоялност към шефа ѝ надхвърля задълженията ѝ – Ким Катрал.
„Зад всеки политик стои една властна личност – твърди Харис. – Често при президентите и премиерите това е жена. Тя е нещо като „суперсекретарка” или асистентка, която се превръща в професионална съпруга. Това явление ме вълнува, защото създава потенциално напрежение и много възможности. Връзката между политика и жената, която му казва, че е великолепен и оправя вратовръзката му, е много любопитна. Обикновено има напрежение между жената, която играе ролята на съпруга в офиса, и истинската съпруга, а това е много интересно. Ако тази жена е привлекателна и чаровна, писателят в сянка неизбежно също ще бъде привлечен от нея.”
„В живота на Адам Ланг има две жени – Рут и Амелия – признава Катрал. – Амелия си е изградила кариера като е помагала на политици и винаги е една стъпка напред, когато трябва да отгатва желанията им. Тя е умна, способна и незаменима. Подкрепя безусловно Адам Ланг и според мен смята, че той е постъпил правилно.”
Катрал смята Полански за вдъхновяващ режисьор. „Гледала съм всичките му филми. Полански е невероятен творец. Прекрасен режисьор е, знае как да предаде напрежението. Следвах го, не можех да спра да го наблюдавам. Имах нужда да знам повече. На моменти казваше: „Не бъди толкова буквален, трябва да има напрежение. Остави малко на въображението.” Понякога го казваше дори на оператора. Затова харесвам работата на Роман – вълнуващо е да го гледаш, защото не можеш да предскажеш следващия му ход. Води те бавно, но сигурно в капана. После осъзнаваш, че героите във филма имат същото хипнотично присъствие. Тръпката е невероятна.”
След като трите ключови роли са раздадени, образът на Рут Ланг – съпругата на бившия премиер, се оказва най-голямото предизвикателство. Двоумейки се между няколко подходящи актриси, Полански спира избора си на Оливия Уилямс.
„Мисля, че Рут е най-интересния персонаж във филма – смята Харис. – Тя е най-интелигентна от всички и е движещата сила зад събитията. Освен това е остроумна и забавна. Вълнуват ме двойките, при които този, който притежава чар и общителност, става лицето на връзката, а другият партньор, който има политически ум, остава в сянка. Рут е сложна и тайнствена фигура. Говори се, че руснаците са проникнали в британското общество, но ако погледнете пост военната история, ще видите, че Русия не упражнява почти никакво влияние върху британската външна политика. Но има една друга страна, която пое юздите и сякаш клонира Великобритания, и това е САЩ. Смятах, че е интересна идея да създам шпионин от Кеймбридж, вербуван не от КГБ, а от ЦРУ. Размених си много имейли с Оливия, тя определено притежава острия ум на Рут. Беше идеална за ролята и чудесен антипод на Ким Катрал.”
В поддържащите роли ще видим някои от най-добрите характерни за жанра актьори – носителя на „Златен глобус” Том Уилкинсън като Пол Емет, Джеймс Белуши като издателя на ПИСАТЕЛЯ В СЯНКА Джон Мадокс, Илай Уолак като Стареца, Тимъти Хътън като адвоката на Ланг Сидни Крол, Джон Бернтал като агент Ник Рикадели и Робърт Поу като бившия външен министър Ричард Райкарт.
„Във филма има страхотни роли, които се изпълняват от велики актьори. Много съм доволен”, обобщава Полански.
„Смятам, че духът на изгнаничество и враждебност е важен елемент от филма. Тази тема присъстваше още в първите ни разговори. Знаехме, че идеята е универсална, а не специфична, искахме да е на остров, в крайбрежен град, героят да е бивш лидер. Това е универсално и смятам, че там е силата на филма. В този смисъл фактът, че пресъздадохме този свят в Европа, не е недостатък, а напротив – прибави към мрачната тайнственост на атмосферата” – обобщава Харис.
Юън Макгрегър допълва: „Местата на снимките бяха много важни. Беше ни доста студено, защото повечето кадри са на открито и обикновено духаше вятър. Снимахме на брега при урагани и дъжд, винаги чакахме най-лошото време. Не можехме да работим, ако небето е ясно, трябваше да е сиво и дъждовно, за да придаде атмосфера на нещастие и изолация. Усещането е клаустрофобично, защото тези герои са събрани по принуда заедно в една модерна, но стерилна къща на остров по Източното крайбрежие на САЩ.”
Както отбелязва Макгрегър, Полански е човек на детайла. Една подробност, привлякла вниманието му, е блестящ момент, за който публиката не подозира. За автобиографията на Ланг, написана от писателя в сянка, са създадени фалшиви корици. Макгрегър разкрива, че под тях се крие истинска книга. „Всички книги, които се появяват във филма, носят някакво послание и приличат на истински романи. Бях удивен. Някой в арт отдела умее да проектира корици. Но в действителност под корицата на „Адам Ланг: Моят живот”, се крие книгата „Годините на Блеър: Дневници на Алистър Кембъл”. Всяка книга с Адам Ланг на корицата във филма всъщност е „Годините на Блеър”. Шегичка на арт отдела.”
